Преди няколко часа с Христина Богданова, преводачката и издателка на книгата Войната с храната бяхме в Дарик Радио.
Може да чуете целия ни разговор с Теодора Симова в този линк, водещ към предаването По-полека, където говорим за връзката емоции-храна и защо първите години от живота ни са толкова определящи за целия ни живот – включително яденето и връзките с другите, любовта и отношенията.
кое усложнява живота?
някой ти липсва? …обади му се
искаш да се видите? …покани го
искаш да те разберат? …обясни
имаш въпроси? …питай
не харесваш нещо? …кажи си
харесваш нещо? …покажи го
искаш нещо? …поискай си го
обичаш някой? …кажи му.
имаме само един живот
остави си го простичък.
майки, които опаковат децата си в грижи, спирайки играта и синините по колената, блокирайки възможноста да порастнеш, плачейки, разбирайки колко различни може да са хората около теб…
майки, които ги е толкова страх от света, че не дават възможност на децата си да усетят доброто от него. не им дават силите да отидат и да се усмихнат на някого, защото може да ги нарани, дори не им оставят да се опитат, а само стоят на растояние…
деца, които толкова много ги плашат, какво е добро и какво лошо, че те престават да правят каквото и да било извън рамките на усмирителните си ризи, защото иначе ще бъдат „ненормални“
има и майки, които отглеждат дъщери – девствени и непорочни, а не бягащи с вълци жени, които да обичат и почитат своята сексуалност и женственост. често пъти тези майки са сексуални, но не женствено, а по задължение, като секс-кукли, които знаят къде да пипнат. тези майки не обичат секса, а ги е срам и страх от него и за да предпазят децата си от личните си неприятни усещания към него….
майки, които правят от децата си кукли на конци, защото така им е лесно да ги контролират.
има и майки, които в децата си виждат своето неосъществено аз и ги мачкат, месят, пекат, искайки това да станат други хора, а не да се опитат да разберат това, което детето иска. това ми се струва много характерно за нашите географски ширини, не само за руските…
затова има майки, които отглеждат не деца, а слуги, които да им отговарят, че са най-добрите на земята и които ползват вместо огледалцето на злата кралица.
майки, които искат да задържат децата до себе си, а не да ги пуснат да полетят…
и оковават децата си около себе си, не им дават възможност да харесат никой друг, защото се безпокоят, че децата никога няма да се върнат при тях… 
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш – и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.
казала го е Елиф Шафак
За пръв път тази книга попадна при мен след издаването й през 2018та …
Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски …
Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, …