мислички
аржентина – шест години по-късно
допреди две седмици се кълнях, че аржентина е мястото, в което всяка жена с разбито сърце. трябва да отиде.
особеното усещане да те не те харесват
няма да е лъжа, че повечето хора искаме да сме харесвани и правим всичко възможно това да се случи.
понякога няма смисъл, но желанието за одобрение е във всеки от нас. постепенно обаче идва един момент, в който започваш да се радваш на особеното удоволствие, че не те харесват хора, които и ти не харесваш…
тогава сякаш поглеждаш голямата схема отгоре, а признаването на това удоволствие, въпреки вътрешния си стремеж да се харесваш, ти дава удовлетворение, че всичко е по местата си….
защо не може да се постигне световен мир
ако жените можеха да ядат шоколад без да дебелеят и да пазаруват без да плащат, щеше да настъпи световен мир
ммм
дай си 40 дни да промениш отношението си към някого
Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш – и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг.
казала го е Елиф Шафак
жестоки ли са жените на работното място?
вчера прочетох една статия, написана от мъж, която още в заглавието си казва нещо, което си мислим, но никога не казваме на глас: нека си признаем, жените са брутални една към друга на работните места
да, нека си признаем извън коридорите, че жените се държат ужасно една към друга на работното място в огромна част от случаите. коя от нас не знае потресаващи, наистина потресаващи истории за неколегиално поведение между жени?
генезис
причините са много, но донякъде според мен е важна еволюцията. дори и най-духовно развитите са в плен на хормоните си, а при жените това е ежемесечно. сексистко е обаче да обвиняваме или оправдаваме? менструалните си цикли лошото поведение една към друга. причината е дори по-дълбока: жените са спокойни, когато са сигурни, а липсата на сигурност е една от константите в живота ни.
затова някакси си много жени си съдават познато усещане на война. точно по време на война се оформят приятелства и така постепенно се оформят истински пунически войни, които, като в старата история, продължават дълго. не винаги целта е победа (изгонване или уволнение на противната страна), а ежедневно доказване кой е по-добър, и трябва да си кажем – много често в това е замесено желанието за харесване на някой мъж. забелязала съм, че далеч не е нужно интересът към този мъж да е сексуален – достатъчно е той да е с мъжествена фигура или да е на алфа (шефска) позиция и ето че около него има рояк пеперуди, които жилят като оси…
добре, а не може ли всичко да е мирно и тихо?
не съм убедена. умереният конфликт е полезен за оставането на чувство за състезание. жените обичаме да се състезаваме и печелим, но в големи екипи с жени единственият начин конфликтът да е в рамките на нормалното е създаването на много ясни правила на поведение и яснота кое е приемливо и кое не, което може да тръгне само от ръководството на всяка организация.
как се живее така?
трудно в повечето случаи. понякога става невъзможно. котешкото съскане ядосва всички, но главният потърпевш – и най-важен си самия ти. преди да си кажеш, че си тръгваш си струва да видиш какво можеш да направиш, за да промениш ситуацията сама за себе си с помощта на терапевт или консултант или коуч експерт. като мен или някой от колегите ми от неорайхианската школа.
начин на употреба на позитивното мислене
конкретният повод е тази публикация – отказвам да мисля позитивно, в която много добре е описано едно нещо, което и на мен ми е минавало през главата. някак си не става да си непрекъснато позитивен в един твърде негативен свят.
има връзка и с едно интервю на д-р пламен димитров и друго, на д-р михайлов, които разбуниха духовете в началото на 2013. виргиния захариева тогава написа текст, в който обясняваше своята гледна точка.
когато за пръв път излезе тайната на ронда бърн, бях изумена колко много хора повярваха, че силата на позитивното мислене може да се използва за паркиране на коли близо до входа на мола, но така започна за много хора, практиката на позитивното мислене.
книги като плажни пари и тези на всички участници във филма тайната продължиха истерията, че всичко е въпрос на мощно съсредоточаване в мислите за по-добро бъдеще
нещо като това малко момиченце, което има мечти ииииииии
тъпи са звездите или нереалните желания?
е, не става така. няма начин да стане така.
ричард бах в илюзии пише
позитивното мислене е страхотно, ако не забравяш, че нищо не идва даром, че трудът дава плодове, че хората около теб са просто хора с правиците и кривиците си, и че само себе си лъжеш, ако се стараеш да видиш само хубавото в лошините…
аз? аз избирам да съм умерено позитивна в рамките на закона за научените с труд уроци за хората…
ако наречем позитивното мислене „вяра, надежда и любов“, тогава, струва ми се, ще бъде много по-вярно. бабешката приказка е, че който мисли добро го стига добро, който мисли лошо, го стига лошо. но независимо как живееш, винаги ще имаш добрите и лошите си моменти. и на най-добрите хора им се случват лоши неща, но ако непрекъснато мислиш само най-лошото за хората (ужасни!), времето (гадно студено, гадно топло) и за себе си (тъп!) никога няма да можеш да се зарадваш на това, което имаш.
дали въпросът понякога е дали имаме нужда от това, което не можем да имаме, за да сме щастливи? или щастието е топло одеяло, чарли браун?
„Родителски наръчник за хранителни разстройства“//Лорън Мълхайм (РЕВЮ НА КНИГА))
За пръв път тази книга попадна при мен след издаването й през 2018та …
Как мога да знам дали детето ми има хранително разстройство? (ОТКЪС ОТ КНИГА)
Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски …
Мъжко/женско приемане на алкохола
Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, …