Филмът „Васил“ е всичко добро, което може да се каже за стотиците хиляди образовани българи, принудени да търсят препитание в чужбина и да се сблъскват с чуждите социални системи, порядки и предразсъдъци.

Бавен, тих и без назидателност, това е европейско кино, защото това не е български филм, а испански като замисъл и осъществяване. „Българската следа“ е във фабулата, провокирана от история, случила се с бащата на режисьорката-испанка; главният актьор и продуцентите Милева/Казакова.

Едва ще преувелича, ако кажа, че след думите на папа Йоан Павел II през 2002ра, че т. нар. „българска следа“ е една инсинуация и несправедливост, това е следващата голяма прегръдка към поколенията от 50те, 60те и 70те, за всичко това, което са преживели и добрия дух на образованост и широкомислие в (част от) тях

Надявам се да вземе сърцата на публиката си и много награди, защото впечатляващия дебют на режисьорката; играта на Иван Бърнев и фините психологически послания за това как ни променят хората, които са добри по сърце, са толкова добронамерени, че са неустоими.

P.S. Гледайте го на кино, не защото има ефекти, а защото така ще подкрепите създаването на качествени филми за киносалони.