как гърмят диетите: защо човек е по-гладен, когато отслабва
Свалянето на килограмите, за повечето хора, е лесната част. По-големият проблем е постигнатите цифри на кантара да останат приблизително същите поне година.
Причината за това е очевидна – те са по-гладни и имат по-силно желание да се хранят повече в годината, в която преминават от сваляне към поддържане на килограми. И дори тогава хормоните им изпращат сигнали след хранене, че не са се наяли. В изследване от 2018, публикувано в Американското списание по Физиология-Ендокринология и Метаболизъм този въпрос е разгледан подробно, изследвайки упоритостта на тялото и неговото дълго противопоставяне на свалeните килограми.
В еволюционно отношение задържането на килограми има еволюционен смисъл, защото хората са преживели големи периоди на глад и затова повече килограми означава по-голям шанс за оцеляване във времена на криза. Само че досега в историята на човечеството не е имало толкова много калорична храна с лошо качество и толкова много липса на движение, което допълнително затруднява качествения баланс в тялото, а оттам и здравето.
Изследването, за което споменах в началото намира доказателства на подозрението, че при затлъстяване мозъкът е по-„глух“ към сигналите, че човек се е нахранил и чува по-силно „гласа на глада“. 35 силно затлъстели хора били избрани в Норвегия, като условие било да бъдат с индекс на телесната маса по-голям от 42 (представете си приблизително хора с ръст около 164 см и над 110 кг). На участниците им били предоставени съвети за хранене, тренировки и психотерапия няколко пъти на по време на триседмични престои в източна Норвегия. За една година участниците свалили средно по 13 кг.
На всеки шест месеца след това, в продължение на 2 години им били правени поредица от тестове. Три часа преди и след хранене лири измервани субективните усещания за глад, усещане за пълнота и желание за хранене и са били питани колко храна планират да консумират. Също така им били измервани нивата на пет отделни хормона, които регулирали апетита и как те отговаряли на переспективата за хранене или на току-що състояло се хранене. Това, което открили било, че реакцията на тялото към свалянето на килогравите се променяло с времето.
В краткосрочен план – четири седмици след началото на упражненията и режима – участниците загубили средно по около 3.5% от теглото си. Нивата на хормоните повишаващи апетита бързо се увеличили — вероятно като отговор на ежедневните упражнения, които правели поне по 3 часа и половина дневно по време на програмата. Но тогава те не споделили, че имат повишен глад или желание за ядене. С покачването на хормоните на ситост, те се чувствали запълнени още в началото на храненето. Когато стигнали целите си на постигнатите килограми, нещата се променили. В края на година с диети и упражнения, в изследването участниците свалили около 7,4% от теглото си и подобрили физическото си състояние значително. Но казали на изследователите, че има значимо увеличение на чувството им за глад и желанието за ядене.
Две години след началото за изследването – и година след като трябвало да поддържат достигнатото ниво, хората трябвало да се стараят да запазят постигнатото тегло, но нямали същото усещане за ситост както в началото. Добрите новини са, че една стабилна, сериозна програма на режим и ограничения, съчетана с физическа активност може да предотврати ново качване на теглото. Лошата новина е, че хора със силно застлъстяване, които са свалили сериозни килограми ще трябва да се срещнат с усещането за глад в дългосрочен план“.
Снимка: Pexelsbay
