здраве

Месец без алкохол – Dry January, Sober October и не само

Идеята за месец,  който доброволно да откажеш алкохолните напитки – независимо дали совиньон, домашна ракия или шотландско, е кампания, e започнала преди 40 години (1984, Великобритания, тогава от НПО-то Alcohol Concern. По това време има подобни кампании, свързани с пушенето, като Stoptober.

Една жена е в основата на това кампанията да стигне днешната си популярност. През 2011 Емили Робинсън (LinkedIn профил) решава да участва в полумаратон за тичане, но и да спре алкохола, докато се подготвя за него и на следващата година, вече като част от НПО-то, в ролята си на зам.-изпълнителен директор, видяла силата на слагането на тази алкохолна пауза заедно с екипа си (историята, разказана от нея във видео)

През 2013 се провежда първия „официален“ Dry January, разбирай кампания, като в него заявяват “участие”, като пращат мейли до организацията, че ще спрат за месец. Само в една година (2015) програмата е подкрепяна от британското правителство. Хората, които решават да се включват в кампанията, ограничавайки употребата на алкохол започва да расте, като в момента има милиони участници, които не са организирани, но се включват. Повече от една трета от възрастните в САЩ, 35%, са участвали в Сухия януари през 2022 г., което е „значително увеличение“ от 21%, които са участвали през 2019 г., според компанията CGA. Като 74% са успели да спазят обещанието си.

 

Защо?

Декември традиционно е отрупан с пълни чаши. В тях има всякакъв алкохол, но независимо от вида му, при превишаване на алкохолните единици резултатите са пълни с вреди за здравето. Сухият януари се появява, за да отреже празничното поведение да не става неприятен навик. В България трябва да отчетем че от голям имен ден – Никулден, та чак до средата на януари с Ивановден и Йордановден, пиенето просто не спира и януари е труден за тези, които решат да се включат. Февруари? А как без Трифон Зарезан? Ами така, както моя приятелка, която е душата на компанията и го кара на една чаша безалкохолно. Решенията могат да са доста прости – като например безалкохолни коктейли (моктейли) и прилични на вкус безалкохолни вино и бира.

Целта на сухия месец е да бъде постигнато по-добро физическо и ментално здраве и положителен подход към намаляване на ефекта от алкохола, а не „страдание“, заради което Dry January е забавен и здравословен начин на живот, позитивно изживяване. Никой никого не кара нищо насила. Смята се, че като Сухият януари не е свързан с големи спадове на консумацията на алкохол, но има данни, че че участници в месеца споделятползи за физическото и психическото здраве и благополучие (Yeomans, 2018).  Маратоните на трезвеност печелят точки и защото има безспорни доказателства, че повече от пет питиета на седмица средно могат да отнемат години от живота на човек и да намалят качеството на живот – чрез хронични заболявания, които се проявяват в годините и един от (големите) рисковите фактори за развитието им е пиенето.

(„Едно питие“ не е ли относително понятие? Не е. Вижте графиката)

Източник: (не?)Победими пандемии

 

Колко сух?

Кампании като Dry January носят страничния ефект на това независимо дали ще участвате или не да си зададете въпроса „как и колко пия?“. Какво е основното ви поведение с алкохола – всяка вечер си сипвате чаша? Или мярката ви е бутилка? Пиете по поводи или “по принцип”. Умерено или нямате мярка? Какво е умерено? Колко е приемливо във Вашето семейство/приятелски кръг?

 

Предимствата на ограничаването и спиране на алкохола за месец

Общото ви здраве може да се подобри – сън, имунна система за начало. Проблеми с черния дроб// цироза за милениълите, родени 1999-2016, където има 65% увеличение в сравнение с предишните поколения заради алкохолните им навици. Алкохолът влияе и на наднорменото тегло и затлъстяването, затова намаляването на алкохолните единици е така важно. Алкохолът вкарва калории в тялото, но не засища – а обратното – засилва глада или е свързан с хапването на други, вискоокалорични и свръхпреработени храни (чипс, някой да му се дояде? Или начос?)

Една средна чаша червено вино е около 125 калории. Една кутия бира съдържа приблизително 154 калории. Една малка водка съдържа 65 калории (без добавки като сок, сода, сиропи или тоник, които могат да добавят калории към чашата ви). Една маргарита от може да съдържа 455 калории – сама по себе си.

Ако консумирате две до три питиета на вечер, три пъти седмично, вашият брой калории само за алкохол е 390 до 1386 калории седмично  – и 20 280 до 72 072 допълнителни калории годишно (източник).

 

Защо да направите месеца си сух?

Прекъсване цикъла, който води към пристрастяване, т.е. намаляване на вредата от алкохола, като го връщате там, където му е мястото – в изключенията, а не в начина на живот. Като си свалим розовите очила, в които красиви мъже и жени се разхождат с красиво изпотени чаши по красиви места, пиещите алкохол у дома често пъти са Селесте Барбер на техните рекламни кампании, защото: алкохолът е зависимост. Въпреки усещането за спокойствие и умиротворение, което може да получите след няколко питиета, редовната консумация на алкохол може да има вредни странични ефекти лично за вас.

Прекъсването на цикъла на пристрастяване, като отрежете самички достъпа си до тези градуси спокойствие, може да са ви по-необходими, отколкото предполагате, защото алкохолът не само може да ви държи на къса каишка, но и да е отговорен за настроението ви на следващия ден. Той може да ви помогне да се отпуснете, да ви освободи от съмнението в себе си и да повиши увереността ви, но ежедневното пиене може да създаде симптоми, подобни на депресия. Алкохолът променя химическия баланс на мозъка ви. Той увеличава кортизола – хормона на „стреса“; намалява нивата на серотонин – мозъчният химикал, който регулира настроението и имитира ефектите на безпокойство – не просто се чувствате отпаднали след голямо пиене: можете да усещате тревожност или да имате ирационални нива на безпокойство – и колкото и да ги приписвате на други хора или средата, причината може да си я сипвате сами. Сух месец, който и да е, може да е глътка свеж ментален въздух.
Алкохолът влияе на съня, макар че може да го използвате, вместо приспивателно, защото тялото не заспива, заспивате вие, то трябва да преработи този химикал и това да води до лош нощен сън, повече прекъсвания на съня и негова по-кратка продължителност.

Пари. Алкохолът струва пари – колкото по-качествен е толкова е по-скъп. Една неособено добра бутилка вино в момента е около 10 лв, по-нормалните са около 20. 500 мл. бира са около 3 лв, а двулитровките, които са изключително популярни и вредни, защото са „на сметка“ също дават двуцифрено число на месечна база. Един човек, който пие всеки ден, харчи около 100 лв месечно, освен ако не си прави сам ракията, което е един друг проблем – тогава не харчи толкова, наистина, но пък няма безплатно сирене в капана са мишки – алкохолът е свързан с хронични заболявания, които не четат къде е произведен той.

Дали да опитате да сте трезви?

Месец без алкохол може да отговори на съмненията на какво се държат някои Ваши неразположения като депресвност, тревожност, проблеми във връзката, проблеми с апетита или нарушения на съня, които може да изпитвате

Няколко въпроси, които сами да си дадете са например:

  • Пиенето носи ли ми проблеми?
  • Мога ли да спра да пия наистина?
  • Как се чувствам и пиенето ми помага ли ми да не се чувствам така? От какво чувство бягам?
  • Нарушенията ми на съня дължат ли се на употреба на алкохол?

В частност се надявам този пост да го прочетат повече жени, защото след пандемията от 2020 консумацията сред жените се увеличи повече, отколкото сред мъжете. Един трезв януари дава възможност да бъдат потърсени други начини за облекчаване на стреса. Без да е невъзможно дълъг, той е достатъчно дълъг, за да промените нагласата си и дори тялото ви да търси по-малко от същото. Почивката може да даде и незабавни ползи за здравето като по-добър сън и повишаване на настроението и нивата на енергия.

Има едно изследване от 2019 , което показва, че когато хората спрат пиенето, имат повече енергия, по-добра кожа и губят тегло. Те също съобщават, че пият по-малко месеци по-късно. То е  ръководено от психолога от Съсекс д-р Ричард де Висер, е проведено с над 800 души, които са участвали в Сухия януари през 2018 г. Резултатите показват, че участниците в Сухия януари все още пият по-малко през август. Д-р де Висер коментира, че „Простият акт на спиране на алкохола за един месец помага на хората да пият по-малко в дългосрочен план: до август хората съобщават за един допълнителен сух ден на седмица. Има и значителни непосредствени ползи: девет от десет души спестяват пари, седем от десет спят по-добре и трима от пет отслабват“.

Още мотивиращи думи от д-р Ричард Пайпър, главен изпълнителен директор на Alcohol Change UK: „Брилянтното в Dry January януари е, че всъщност не става въпрос за януари. Да бъдем без алкохол в продължение на 31 дни ни показва, че нямаме нужда от алкохол, за да се забавляваме, да се отпуснем, да общуваме. Това означава, че през останалата част от годината сме по-способни да вземаме решения относно пиенето си и да избягваме да пием повече, отколкото наистина искаме. Много от нас знаят за рисковете за здравето от алкохола – седем форми на рак, чернодробно заболяване, проблеми с психичното здраве – но често не сме наясно, че пиенето на по-малко има и по-непосредствени ползи. Имаме по-добър сън, по-енергични сме, с по-добра кожа, отслабваме… Списъкът може да продължи. Сухият януари помага на милиони да изпитат тези предимства и да направят по-дълготрайна промяна към по-здравословно пиене.“

Вашият „трезв “ месец не е задължително да е януари

Има още 11 месеца и всеки един от тях може да донесе същите ползи, колкото и януари. Ползата е, че с времето все повече от хората разбират за тази инициатива и е по-лесно да намерите съмишленици.

 

Няколко предложения преди да започнете своя трезв месец

В много групи да седиш „без чаша“ все едно си тежко болен от здравословен начин на живот и налитат да ти сипят „един пръст“, разбирай пълна чаша. Понякога се отказвам да обяснявам и просто оставям чашата пълна, за да вдигам наздравици, щом е такава пък традиция и толкова важно за някого.

За тези, които не са правили такъв сух месец, може да е полезно да не поддържат алкохол в шкафовете или да имат приятел, с който да се уговорят да са заедно, това може да увеличи завършването на месеца с над 60%. Заучени фрази, които да не са чистото „не“ за отказване на алкохол като „може би по-късно“ или „реших да не пия един месец да видя дали ще се справя и затова не искам“ или дори обикновеното „не, благодаря“, може да са достатъчно силни. Намаляването на вредата естествено може да стане и като просто взимате безалкохолна версия, когато се навън. Когато алкохолът е навик например „прибирам се и си сипвам чаша бира“, може да измислите друго продължение на изречението, например „След като се прибера от работа, ще…“. Много хора забравят какво са правили преди да имат някакъв навик. Например много хора не се сещат какво са правили по цял ден, когато са нямали мобилни телефони да ги скролват. А има какво друго.

 

Странични ефекти на трезвеността

Когато тялото е привикнало към редовни, дори малки дози алкохол, може да има странични ефекти като:

Ден 1: по-трудно заспиване

Ден 3: Симптоми като махмурлук

Ден 5: Желание за сладко, но пък по-лесна концентрация

Ден 7: по-добър сън и сънища

След десетия ден: по-добро настроение и свежест

източник d-r Preethi Daniel from London Doctors Clinic през Red

В България съществува проблем с консумацията на алкохол – докато в Европа смъртността, дължаща се на този фактор бавно намалява, докато у нас расте. Наскоро минавах през едно малко градче, където в центъра, на площада, на кръчмата си беше написано на табела – „Тук се пие много“, но не спрях да я снимам. Алкохолът действа на всеки и ако не се грижим за себе си, той разрушава постепенно здравето. И не говорим само за алкохолизъм, но за бавно увреждане на различни органи, защото макар и част от живота ни, алкохолът не е задължителен елемент в него. Вижте повече за доклада (не?)Победими пандемии, в който се разглежда този фактор. Злоупотребата или честата му употребата може да се отрази включително на паметта, на мотивацията ни и ежедневното приемане на света.

Няколко тестове за самооценка на алкохола (понякога отговора е потвърждение на това, което си мислите сами)

AUDIT е най-популярния и в този му вид би трябвало да се ползва от личните лекари,  този въпросник за самооценка е на СЗО, който е на български и ако се чудите къде сте в отнощенията си алкохола, може да го попълните. 

Audit на английски, в интерактивен формат 

Упътване към AUDIT (на английски)

 

Още по темата

Сайтът на организаторите на британската кампания с много материали на английски език

Видео с Ралица Скорчева  от Асоциацията на вносителите, производителите и търговците на спиртни напитки за потреблението на алкохол в България

Мнение против провеждането на Dry January

Намаляването на вредата от алкохола започва да става тема и за здравето на компаниите и техните корпоративни програми за служители.

Кратка история на Сухия режим в САЩ, която показва, че крутите (крайните) мерки нямат ефект, а засилват престъпността. Забраната е най-тясно свързана с 20-те години на миналия век, когато  движението за трезвеност и въздържание постига пълната му забрана с аргумента, че той е основата на много обществените злини, включително мързел, импулсивност и бедност и в опита си да направят американците ще бъдат по-щастливи, по-здрави и по-проспериращи се прави тази забрана, която важи законово близо 14 години.

 

Литература, която може да ви е полезна/интересна

Данни за България: Доклада (не?)Победими пандемии

За лична мотиваиция: Hilary SheinbaumThe Dry Challenge: How to Lose the Booze for Dry January, Sober October, and Any Other Alcohol-Free Month Hardcover – December 29, 2020

 

Видео: Дрю Баримор за алкохола

Криси Тийгън за спирането на алкохола

 

 

 

 

Photo by Gary Barnes

Photo by Lisa Fotios

Photo by Vladimir Gladkov

Къде ще стигнат дигиталните номади? Мнението на д-р Арик Сигман, психолог

Д-р Арик Сигман е лектор по темите за лично, социално, здравно и икономическо образование в училища на деца, родители и педагози, както и за медицинските училища и работещите лекари в рамките на държавното здравеопазване (NHS), компании и конференции. Участник в дискусиите на всички партийни партии в групата по въпросите на здравословното детство в Британския парламент по въпросите на затлъстяването и екранното време. Повече информация има за него в сайта му и профила му в LinkedIN. Той прави впечатление на човек с мнение, което защитава, знаейки напълно, че то не е популярното в момента, но уверен в правотата си, той го споделя без задръжка. Срещата ми с неговите статии и мнения, докато правех проучванията си за доклада „(не?)Победими пандемии“, го постави на челно място на експертите, с които искам да говоря отвъд казаното в статиите им.

Д-р Сигман се съгласи да отговори на няколко въпроса, които вълнуват и мен,  по въпросите за екраните и екранното време.

Затлъстяването е пандемия; друг растящ проблем е заседналия начин на живот. Досега няма „победа“ в областта на общественото здраве, защото независимо от програмите в страни като Великобритания – кризата със затлъстяването става все по-голяма и броят на засегнати расте. От къде идва трудността да се промени от настоящето статукво към по-здравословни нива

Големите корпорации и наличието на угояващи храни на относително ниски цени. Повечето хора знаят малко за храненето и телесните мазнини. След като хората започнат да консумират силно стимулираща (съдържаща сол, захар, подобрители на вкуса) обезогенна храна (водеща до затлъстяване), е трудно да се върнат обратно към старите си вкусове. Дискреционното (несъществено) време пред екрана драстично увеличи заседналото поведение, особено след като бяха въведени лок-дауни заради Covid.

 

Мислите ли, че е възможно всеки индивидуално да се справи с прекомерната употреба на интернет/екранно време или това е задача с повече от една заинтересована страна (такива напрамер са бизнесите, свързани с развлечение в интернет и държавата)?

В края на краищата родителите трябва да ограничат екранното време на децата си и тази нужда следва да бъде подсилена от правителствена здравна информационна кампания и препоръчителни насоки за не повече от два часа дневно за дейности пред екраните, които не са свързани с училищна работа (домашни и т.н.). В тези два часа не би следвало да включват и четенето на книги на екрани.

Възрастните също има нужда да бъдат информирани от правителството за рисковете от прекомерно неналожително време за тях пред екраните с предложения как да намалят своето собствено екранно време. Другите „заинтересовани страни“, както ги наричате няма да се включат в програми за ограничаване на екранното време, защото те правят повече пари от повече екранно време.

 

В България е набиращ популярност проблема с бебета и малки деца, които са хранени, докато гледат YouTube. Какво една майка/баба/бавачка трябва да знае?

Световната здравна организация през 2019 година публикува „Препоръки за екранното време“: 0-2 години „не се препоръчва“; 2-5 години – „не повече от 1 час, по-малко е по-добре“; Родителите и други гледачи трябва да бъдат информирани за това.

Какво бихте казали на хората, които вярват в способността на децата си, че могат да регулират сами поведението си и да определят колко да бъде то?

Това е изключително безотговорна позиция и е абдикация от тяхната отговорност като възрастни хора. Една от основните отличителни черти на това да си дете или юноша е, че нямаш напълно развити умения за саморегулиране и се нуждаеш от подкрепа от възрастните, които ги имат.

 

Някои изследователи твърдят, че времето пред екрана не е медицински проблем, докато вие сте силен глас, повдигайки темата, че дискреционното (несвързано със задължения от училище) време пред екрана на децата, което е в центъра на интереса на обществеността, трябва да бъде адресирано. Какво ви прави толкова сигурни, че сте прав, а другите грешат?

Световната здравна организация (2019) е издала „Препоръки за времето пред екрана“: 0 – 2 години: „не се препоръчва“, 2 – 5 години: „не повече от 1 час; по-малко е по-добре.“ Министерството на здравеопазването на САЩ (2022 г.) счита прекомерното дискреционно време пред екрана (DST) за един от своите ключови национални „приоритети за подобряване на здравето“ и ключова „цел за превенция на заболявания“ и съвместно с Австралийското министерство на здравеопазването (2019) настоятелно съветва родителите да ограничат извънучилищната недомашна работа по преценка до максимум 2 часа на ден за деца на възраст 2-18 години. Много други държави също го разглеждат като здравен проблем. Трябва да слушаме тези основни световноизвестни официални позиции, а не интересните гласове на другите.

 

Прекомерното използване на времето пред екрана все още ли е един от признаците на социално неравенство – поради достъпа до качествено свободно време?

Всъщност не, изглежда, че всеки има възможност да има твърде много време пред екрана. Може просто да се окаже, че по-богатият човек го прави на iPad и iPhone, докато по-бедният го прави на по-евтини марки екрани.

 

Ще ви цитирам: „Детството е време на значително по-големи промени в мозъчната анатомична структура и свързаност. Дигиталните деца проявяват по-голямо разпространение на свързани с екрана „пристрастяващи“ поведения, които отразяват увредени неврологични механизми за обработка на възнаграждението и контрол на импулсите. Появяват се асоциации между разстройствата на зависимостта от екрана (SDD), като разстройство на пристрастяването към интернет и специфични неврогенетични полиморфизми, анормална нервна тъкан и невронна функция… Следователно политиката за детското здраве трябва да се придържа към принципа на предпазливостта като разумен подход за защита на неврологичния интегритет и благополучие на детето“. Нека да си представим, че погребваме темата, защото е по-удобно да не говорим за времето пред екрана (децата мълчат, когато устройствата им са включени, възрастните жадуват за устройствата си, както бебетата жадуват за залъгалките си), как би изглеждало бъдещето след около 20 години?

Следващото поколение ще бъде по-затлъстяло, по-малко физически годно, ще има по-лошо умствено и физическо здраве, с повече късогледство и проблеми със съня… и много други неща.

 

 

 

Още по темата

Статия на д-р Сигман за ролята на екраните сред учениците (на английски)

Негово участие в сайта Mother&Baby (на английски), в което разказва, че „7 годишва възраст повечето деца, родени днешно време, са прекарали времето, равно на една година от живота им, залепени за екраните, което вози до т.нар. „психика на пеперудата“, при която мозъка лети от обект на обект без да се фокусира за дълго“

Негова статия в The Biologist//2009 (на английски)

Прочетете и доклада „(нe)Победими пандемии“, за да прочетете възможните подходи за намаляване на вредата и у нас на прекомерното използване на екранно време

 

 

(Не?)победими пандемии – пълен текст на доклада

обновяване на 12ти май 2023ти

Шест месеца след публикуването на Доклада „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ виждаме, че усилията ни имат своя (първоначален) резултат. Министерство на здравеопазването и авторитетни представители на научни дружества и медицински организации в страната тази седмица, на 11 май, публикуваха общо становище, че някои от най-широко разпространените поведенчески рискови фактори са с доминиращо значение за влошаване на здравето на българските граждани.

Бяха разпознати като такива рискови фактори  нездравословно хранене, прекомерна употреба на алкохол, тютюнопушене, все по-нарастващата употреба на дигитални устройства, в комбинация с ниска физическа активност, като се приема и подхода намаляване на вредата.

пълният текст на становището е в линка

 

На този линк може да прочетете и свалите целия доклад

неПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ ДОКЛАД_bg

Докладът „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ цели да повиши информираността относно широко разпространени рискови фактори за здравето. Стъпвайки на подхода намаляване на вредата, се представя научния възглед за механизмите, водещи до влошено здраве и предлага препоръки за това как да се минимизират те. Целта е да провокираме целенасочени действия за информиране на хората от една страна – и от друга да провокираме  прилагане на съвременни политики за ограничаване на вредните навици от страна на държавата и бизнеса – с оглед подобряване на начина на живот и общия здравен статус на българите.

Избрахме няколко теми, които достигнаха до пандемичен мащаб в нашето общество – нездравословното хранене, злоупотребата с алкохол, тютюнопушенето и растящото прекомерно използване на дигитални устройства. Това са скрити пандемии – наши вредни навици, с които „съжителстваме“ десетилетия наред и които ще продължат да съществуват занапред.

Екипът на доклада: Гергана Паси, проф. Георги Момеков, Детелина Стаменова, доц. Милена Георгиева, Аркади Шарков

Причината да обърнем внимание върху тях е и друга – статистиката за смъртността у нас по време на COVID-19 е стряскаща – България е на 2-ро място в света по смъртни случаи на глава на населението, вследствие на коронавируса. А освен вируса и отношението към него, ключовата причина за това е високото ниво на съпътстващи сърдечносъдови, ракови, белодробни и метаболитни заболявания, свързани с пандемичните по мащаб рискови фактори. В авторския екип на доклада участват учени и експерти – доц. Милена Георгиева, проф. Георги Момеков и Аркади Шарков, както и аз, като представяме различни области – молекулярна биология, епигенетика, токсикология, фармакология, психология, здравна икономика. Събрани и вдъхновени от идеята на Гергана Паси и ПанЕвропа България целта ни е  – професионалистите по обществено здраве и към политиците за включване на стратегиите и методите за намаляване на вредите от рисковите фактори в бъдещите национални политики, ориентирани към подобряване на здравето на населението и понижаване на икономическата тежест върху здравната система.

„В отговор на лавинообразно-затрупващите ни здравни, икономически, социални и политически кризи, ПанЕвропа България се ангажира приоритетно с адресиране на проблемите, свързани с подобряване на здравния статус, здравната култура и качеството на живот. Защото само здрава нация може да се справи с икономически, социални и политически кризи“, заяви Гергана Паси, председател на ПанЕвропа.

Доц. Милена Георгиева от БАН представи данни за наднорменото тегло и затлъстяването в ЕС и България.  „Нездравословното хранене, в комбинация със заседналия начин на живот и другите рискови фактори, представлява основен риск от най-раннна възраст за развитие на редица хронични заболявания, като сърдечно-съдови, ракови, диабет и др. И нещо друго – „Начинът на живот като начин на хранене, стрес, вредни навици и липса на физическа активност оставят следа в човешкия организъм. Тези ефекти се мултиплицират и могат да увеличат неблагоприятния ефект.  Затова колкото по-ниска преработка са претърпели продуктите, преди да попаднат на трапезата и колкото по-ниско е съдържанието на вредни вещества, толкова по-нисък е рискът за здравето. Обратно – силнопреработените храни с високо съдържание на захар, сол, мазнини и други добавки/овкусители ги поставят във високия спектър на риска“.

Проф. Георги Момеков обърна внимание на друг от основните рискови фактори за българите – алкохола: „За разлика от храната, алкохолът и тютюнът/никотинът са излишни за човешкия организъм. Въпреки това, те съществуват от векове. Употребата им е свързана не с чисто физическото оцеляване на човечеството /както е с храната/, а с други социални и ментални потребности – бързата и лесна наслада. За връзката между оцеляването и насладата отговаря една малка зона в мозъка: системата за възнаграждение. Отделят се вещества, които потискат страха и пораждат задоволство. В доклада твърдим, че пълната превенция или преустановяване на пиенето и пушенето трябва да останат висша здравна цел, но признаваме, че това е една идеална цел. В реалния живот и от гледна точка на науката, е също толкова смислено и целесъобразно да говорим за редуциране на вредите от алкохола и от тютюна, особено когато науката е доказала, че има алтернативи и това е възможно“.

По отношение на алкохола, да знаем какво от  съдържанието на чист етилов алкохол (етанол) е от ключово значение. Съдържанието на етанол в трите основни, (най-популярни) напитки в стандартна доза за сервиране е сходно – единствено, то е в различна концентрация. При 5% концентрация на чист алкохол в бира, 12% във вино и 40% в твърд алкохол – количеството на етанол в 300 мл бира, 100 мл вино и 30 мл твърд алохол е еднакво. Нещо повече, понятието „стандартно питие“ варира в отделните държави. Въпреки препоръките на СЗО за стандарт от 10 г. етанол в напитките и широкото възприемане на този принцип в ЕС, в България една стандартна напитка е двойно по-голяма – съдържа 20 г етанол. Тоест българинът изпива повече чист алкохол в сравнение с редица европейци, независимо че може да пие „умерено“, например едно или две питиета на ден и не всеки ден. Това поставя страната ни на 8-мо място по консумация на етанол от 217 държави в света. Подходите за намаляване на вредите включват образователни инициативи относно вредата от алкохола, относно количеството етанол в алкохолните напитки, въвличане на алкохолната и развлекателната индустрия в информационни кампании, насърчаване на прием на безалкохолни алтернативи, ясно етикетиране за съдържанието на етанол в напитките, умерена консумация и избягване смесването на алкохол и лекарства.

При анализ и сравнение нивото на риска от тютюнопушенето и от другите форми за употреба
на тютюн и никотин, факторите, определящи спектъра на риска за доставяне на никотина, са основно два: състава на дадения продукт и начина на извличане на никотин – тоест начин на употреба. От научна гледна точка, причина за упражняване на този опасен за здравето навик е никотинът – глад за наслада и удовлетворение, закодиран в мозъка, но той не е причината за развитие на заболявания. От огромно значение за нивото на вредност на даден продукт е начинът на извличане на никотина – било то от НЗТ /никотинзаместващи терапии/, от никотинови течности за изпаряване или от тютюна, в който никотинът се съдържа по естествен начин. Когато никотинът се извлича при нулева температура, рискът е най-нисък, а когато никотинът се извлича чрез горене, настъпват множество химически реакции и се образува дим.
Димът съдържа над 7000 вредни химически елементи, около 100 от тях – опасни, поради тяхната
токсичност и канцерогенност. Следователно, най-висока експозиция на вреди има при тютюнопушенето, защото гори, образува се дим, който се вдишва, а най-ниска – при НЗТ. При награвянето и изпаряването на никотин на течности или на тютюн формирането на вредни вещества е значително по-ниско от дима, поради което при определяне на спектъра на риска тези продукти стоят в по-ниската зона.

Моята роля в доклада беше изследване на потенциалната вреда, за която се притесняват много родители и педагози. Така е, интернет мрежата предоставя полезна за качеството на живот и образованието, информация. Тя позволява поддържане на връзка с близките, по-лесни упътвания, пазаруване, банкиране, повишена производителност на работното място, проследяване на здравен статус и др. Но заседяването с екраните пред очите ни отбелязва експлозивен растеж в последното десетилетие и днес 5.3 млрд. души използват дигитални устройства ежедневно (близо 70% от населението в света). КОВИД-19 доведе до 70%
увеличение на използването на интернет, като проблемната употреба на дигитални услуги често прераства в лични и физически проблеми – като късогледство и гръбначни заболявания например. Другото, което е важно е, че часовете на скрол ни правят по-заседнали на едно място, а оттам нататък и качването на килограми и въпрос на време.

Подходите за намаляване на вредите включват участие и обучение на родителите, педиатрите и учителите, имащи въздействие върху децата; редовeн скрининг за късогледство, затлъстяване, проблеми с гръбначния стълб, психически проблеми; внимателна дигитализация на образователния процес; повече екипна работа и традиционни училищни занимания и физическа активност; въвеждане на правила за екранно време, съобщения, платени услуги у дома и въвеждане на изисквания към разработчиците на игри, които да предвиждат спиране на играта след определен период от време.

Справянето с горните рискови фактори има сериозна икономическа цена. „Финансовото изражение и предизвикателствата пред здравната система се увеличиха, а пост-пандемичното бъдеще следКОВИД-19 крие здравни кризи, на които трябва да намерим устойчив отговор“, обясни Аркади Шарков. Той даде пример, че само затлъстяването е огромно бреме за националните икономики, поради високите медицински разходи, свързани с него. То подлага на голям икономически натиск и без това претоварената здравна система, увеличавайки с почти 40% разходите за предоставяне на здравни услуги и с над 70%- разходите за лечение.

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

(не?) Непобедими пандемии? Експерти имат план

Скритите пандемии: България дава хиляди жертви

Да победиш вредните навици с хитрост, не със сила

Защо днес живеем по-дълго, но не сме по-здрави

Тютюнопушенето вреди на Вас и икономиката около Вас

Какво показва докладът „(Не?) Победими пандемии” ВИДЕО

Екип учени разкри скритите пандемии, от които обществото ни страда

30% повече хора с наднормено тегло – учени от „ПанЕвропа“ с решения

(Не?) Победими пандемии. Кои пандемии? И защо (не?) победими? АУДИО

Психолог: Най-важният извод от пандемията е колко сме уязвими, когато не общуваме с други хора АУДИО

Как мога да знам дали детето ми има хранително разстройство? (ОТКЪС ОТ КНИГА)

Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски …

Мъжко/женско приемане на алкохола

Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, …