Промяната на хранителните навици може да e знак за слагане в ред на необмислено или лошо хранене, овладяване на вредни навици, но нерядко резките промени могат да са знак или сами по себе си, със строгостта и удоволствието от контрола да превърне добрата идея за по-добро тегло в хранително разстройство.
Това е особено рисково при групи като:
тийнейджърки, които са в „пухкав“ период заради хормоналните промени;
момичета, на които им предстои абитурентски бал;
както и млади хора, които дълго време са били с наднормено тегло, като родителите са не са подкрепяли по-добри навици на хранене, но с порастването си са решили, че искат да изглеждат по-добре
всеки с нерешени проблеми, които търсят начин да бъдат манифестирани
Християнските пости носят ползи – не са драстични, ограничават се само млечни и местни продукти, има някакво предизвикателство за не-вегетарианци, но когато се правят само за ограничаване на приема на храна, без духовна цел, това носи рискове на влизане в спирала към нарушения в храненето. Това важи по същия начин и за Житния режим на Дънов, но за друга гледна точка ще спомена, че в мюсюлманските страни ограниченията по време на Рамазан са фокус и на психотерапевтите там.
В този пост ще разгледам как промени в моделите на консумация на храна, несъответствието се крие в тяхното естество и въздействие и нюансираните разлики между започването на диета и поддаването на хранително разстройство.
Диети и режими на хранене vs хранителни разстройства
Първо, нека обясним какво наричаме какво.
Диетата или режим на хранене е специално ограничение с цел отслабване. В този контекст диетата включва режим на хранене, при който индивидите консумират по-малко калории или ограничават определени групи храни, за да постигнат желаното тегло или предполагаемите здравни цели.
Хранителното разстройство е общо наименование на различни състояния състояни на психичното здраве, характеризиращи се с постоянни нарушения в хранителното поведение заедно с тревожни емоционални и психологически прояви. Тези разстройства представляват значителна заплаха за физическото, емоционалното и психологическото благополучие, възпрепятствайки способността на хората да се ориентират ефективно в ежедневието. Те обхващат различни състояния като анорексия нервоза, булимия нервоза, болестно преяждане избягване/ограничаване на приема на храна (ARFID) и други специфични разстройства на храненето или храненето (OSFED).
Докато диетите остават преобладаващи, като значителен процент от населението се занимава с тях, честотата на хранителните разстройства е сравнително по-ниска. Въпреки че значителна част от хората участват в диети за регулиране на теглото, не всеки, който се впуска в подобни начинания, развива хранително разстройство, но една част от хората, които започват диета могат да преминат през период на нарушения в храненето, а други дори да страдат от хранително разстройство.
Различаване на диета от хранителни разстройства
Разграничението между диети и хранителни разстройства може да се размие, особено в контекста на култура, която често възхвалява и нормализира нередовните хранителни практики като гладуване или екстремни диетични ограничения. Интермитентното хранене предлага някои такива екстремности, като 20/4. Някои показатели обаче могат да помогнат за разграничаване на диета и потенциално вредно хранително разстройство.
Съображения като продължителност, влияние върху различни аспекти на живота, степента на умствена заетост, значението, придавано на хранителните правила, и елементът на избор могат да помогнат при разграничаването между двете. Диетите обикновено включват временен ангажимент с фокус върху постигането на конкретни цели, свързани с теглото, докато хранителните разстройства нямат дефинирана крайна точка и значително увреждат функционирането на индивидите в множество области.
Освен това, нивото на умствена фиксация, натрапчивото придържане към диетични правила и свързаният с това дистрес могат да сигнализират за прехода от диета към пълноценно хранително разстройство. Докато диетите често се възприемат като съзнателен избор, хранителните разстройства се проявяват като неконтролируеми принуди, лишени от елемента на воля.
Идентифициране на предупредителни знаци
Разпознаваемите проблеми знаци са:
прекалено твърдо спазване на диетичните разпоредби,
обсесивна загриженост за вида на тялото,
прекомерно вторачване в храната,
колебания в настроението поради диетични ограничения,
физически прояви на недохранване и
социално оттегляне, свързано с дейности, свързани с храната (включително и отказ от присъствие на хранене с други хора).
Тези показатели, допълнителна оценка чрез цялостни процеси на скрининг.
Връзката между диетата и хранителните разстройства
Въпреки че са различни единици, диетата и хранителните разстройства споделят сложно взаимодействие, като едното понякога предразполага хората към другото. Изследванията показват, че докато диетата не води неизменно до хранителни разстройства, тя повишава риска, особено сред податливите индивиди. Преследването на рестриктивни хранителни практики, броенето на калории и наблюдението на теглото може да изостри симптомите на хранителното разстройство, като диетите при юноши често предшестват появата на клинично диагностицирани нарушения.
Нещо повече, за някои диетата служи като катализатор за хранителни разстройства, предизвиквайки нарушено хранително поведение поради отрицателни енергийни баланси. Обратно, облекчението, изпитано по време на загуба на тегло, предизвикана от диета, може да е преходно, с възраждане на разстроени мисли при възстановяване на теглото.
Последиците от диетата
Въпреки че диетата може да изглежда безобидна, тя може да причини неблагоприятни ефекти, вариращи от хранителни дефицити до психологически стрес. Хроничното спазване на диета често завършва с метаболитни нарушения, проблеми с менструацията, проблеми с костната плътност и повишена чувствителност към преяждане.
В обобщение
Въпреки че диетичните предпочитания, съобразени с индивидуалните нужди, са приемливи, диетата единствено с цел отслабване изисква внимателно обмисляне. Ангажирането с ограничителни диетични практики крие присъщи рискове, потенциално кулминиращи с вредни последици за здравето и влошаване на съществуващи тенденции към хранителни разстройства. Ето защо е наложително да се подходи към диетичните промени с предпазливост, давайки приоритет на холистичното благосъстояние пред произволни цели, ориентирани към теглото.
Постенето може да бъде благовидна причина за стартиране на диета, но все пак – какви са истинските ви цели (и може ли да бъде постигната през друг начин освен ограничене на храната)?
Когато целта ви е да свалите килограми или да регулирате прекалено хранене – потърсете информация не само къде сте като индекс на телесната маса и други измерими компоненти от здравето ви, но да разберете какво може да направите за по-добро хранене – на себе си, но и в семейството ви и какви физически активности допълнително да включите.
Емоционалното хранене е онова хранене, което няма връзка с чувството за глад, а има за цел да „нахрани“ със спокойствие, когато човек се чувства:
Дискомфортно
Под стрес е
Тревожен е
Гневен
Скучно му е
Самотен е
То може да е и тогава, когато човек цикли по дадена тема като:
Проблеми със връзката, сложна ситуация в работата, финансите също и може да се прояви като това да
Мислиш много за храна
Да се храниш с еднообразна храна, само тя способна да ти даде спокойствие – например определен тип чипс или бонбони
Да се награждаваш с храна
Да ядеш необичайни количества
Да се храниш когато не си гладен или след като отдавна не си гладен
Да се чувстваш зле, след като си се хранил
Дали тези описания се отнасят за вас? Има ли емоции, които успокоявате с храна – например гняв или тъга? Забелязали ли сте дали определени ситуации може да доведат до това спешно да имате нужда да изядете нещо?
Затлъстяването, което расте през последните десетилетия и на което сме свидетели се дължи на няколко фактора – промяната в начина на хранене, промяната в начина на движение, т.е. заседналия начин на живот, но не на последно място и на преяждането.
Преяждането има силен психологически корен.
Феноменът на емоционалното хранене може да бъде обяснен като това, че нормалната реакция на възбуда при състояния като гняв, страх или безпокойство може да е загуба на апетит, но и прекомерно хранене
Това, което се случва е, че объркването в мозъка между вътрешна възбуда и глад (1, 2). Причината за това може да се крие и в това, че в много култури децата са успокоявани с храна да се разсеят – например като се удари или е разстроено да му се предложи нещо сладичко, вкусно и т.н.
Интересно е, че не е задължително емоционалното хранене да се случва само при хора с наднормено тегло или затлъстяване – има такива, които се хранят емоционално, но след това компенсират преяжданията с добър режим и съзнателно ограничаване на храната – те са наричани латентно затлъстели (3).
Първата книга, която искам да ви предложа е на Джулия Бъкройд, тя е според мен от основните книги на български, които си струва да прочетете, когато се интересувате от емоционалното хранене и хранителните нарушения като цяло.
Името й е „Войната с храната“ и разглежда една от основните теории, която има ефект и подпомага терапията на хранителни разстройства. Това е много ценно издание, което показва типовете хранителни нарушения, техния генезис и развитие, както и причините, които ги предизвикват. Вътре има много ценни въпроси и насоки, които са полезни за всеки.
Втората е дневника за лична терапия, който е моя работа, казва се „РазниМисли“ и може да помогне за идентифицирането на различни емоционални и други състояния, има включени задачи и доста място за писане. Терапевтичният дневник може да се използва както самостоятелно, така и когато посещавате друг терапевт. Може да го намерите в книжарници Сиела и за поръчка онлайн в техния сайт на цена 17 лв и може да покрие за една година.
Третата книга, която препоръчвам е „Тихо! За това не се говори“ на Десислава Христозова или „Деси, Къде си?“ (вижте н YouTube и Instagram), която разглежда проблема с наднорменото тегло през различни теми, като в нея има участие на различни специалисти, включително и моето. Книгата е полезна особено за тези, които живеят за стигмата с теглото си. Книгата е на цена 19.95 лв и може да я намерите в книжарвиците или да поръчате онлайн
АКО ТЕМАТА ЗА ЕМОЦИОНАЛНОТО ХРАНЕНЕ Е ВАЖНА ЗА ВАС,
Голямо американско изследване, направено от екип учени от различни университети под наименованието Growing Up Today Study събира данни за 3,649 жени между 1996 и 2013. Въпросът, по който се работи е дали майките, които са страдали от хранително разстройство има вероятност дъщерите им също да страдат от такова. Данните показват, че риска дъщери на жени с хранително разстройство да имат симптоми на някое от хранителните разстройства е близо двойно по-голям отколкото ако майката не е страдала от такова.
В заключение на учените подчертават, че внимателното следене на симптомите може силно да помогне за бърза реакция. За съжаление, навсякъде по света, хората с хранителни разстройства не получават лечение на хранителните разстройства. В изследване на СЗО с над 24,000 лица от 14 държави се оказва, че по-малко от 50% от хората с булимия и психогенно преяждане са имали възможност да получат психологична помощ. Някои изследвания твърдят, че помощта зависи от остротата на заболяването, като тези с по-тежки форми, заради множеството здравни усложнения и видимост на заболяването по-бързо са насочвани към здравна помощ, но много мъже, хора с ниски доходи и от малцинствата никога не стигат до такава.
Фактор за развитието (заради начина на хранене и отношение към тялото и храната в семейството), но от друга страна – при отговорните и понякога минали терапия родители – и за бързото търсене на лечение на хранително разстройство е, ако майката е била засегната от такова. Същитото се наблюдава и при родители, които са имали депресивни периоди, чиито деца два пъти по-често получават навременна лекарска намеса. Вероятна причина за това е, че майки с ХР знаят повече и усещат повече финните сигнали и са в състояние да ги разпознаят навреме. Стигмата към този тип заболявания е по-малка при тях и затова майките се чувстват по-спокойни да говорят за дъщерите си за това и да потърсят помощ.
В друго изследване, на екип учени от различни държави (Австралия, Китай, Полша, САЩ) на стиловете хранене на майките и тяхното влияние върху дъщерите, води до нови статистически доказателства за връзката между двете. В същото изследване се събират и данни за синовете.
Там се прави разделение на три начина на хранене на майката
емоционален стил на хранене (хранене в отговор на негативни емоции)
външен стил на хранене (хранене в отговор на външни стимули като вида, вкуса или уханието на храната)
умерено-ограничителен стил на хранене (хранене по-малко с цел загуба или поддържане на телесното тегло)
Начинът на хранене при децата се определя от навиците на техните родители, като майките, които са с емоционален или външен стил на хранене често пъти са наблюдавани да използват храната за награда или за да поглезят децата си, като момчетата са подканвани повече („за да порастнеш голям и силен“), докато при момичетата идеята за ограничаване на храненето и всички последици, започва да влиза по-рано в съзнанието им. Причината за това може да бъдат както социокултурни модели, при които значението на това как изглеждаш е по-важно от всичко друго – и така момичетата развиват идеята, че дори за родителите им имат очаквания те да изпълнят идеала за красиво тяло, което в момента на развитието на обществото, е слабото тяло. В същото вреве обаче, децата които наблюдават родителите си, които се хранят като отговор на емоционално или външно събитие се научават да правят същото, което прави объркване между двете идеи в главата – за ограничаване и хранене едновремено.
В диадите майка-дъщеря емоционалното хранене на майката е предпоставка за развитие на емоционално хранене при дъщерята. При синовете емоционалният и външен стил на хранене на майките водят до емоционално хранене и външен стил, но умереният стил на хранене на майката не влияе на синовете. Т.е. рестриктивното хранене се предава по женска линия, не по тази на майка-дъщеря. Това е важно, за да бъдат образовани майките как техния начин на хранене би могъл да повлияе на децата им спрямо техния пол и да знаят как да ги научат да разпознават глада и засищането.
Затова и ако майката познава своя начин на хранене, тя може да осъзнае как влияе на детето си и да внимава кое послание предава и по какъв начин. Колкото по-рано формирате своето поведение, толкова по-голяма е вероятността децата ви да знаят как да се хранят – без да изпадат в крайности и обърквания.
В красивото безвремие на по-старата сграда на БНР на Драган Цанков, по програма Христо Ботев, с Мария Христова днес сутринта говорихме за емоционалното хранене и стигмата срещу хранителните проблеми. Разговорът вървеше много леко, а въпреки че това беше първата ни среща, все едно се познавахме от години. Чуйте целия ни разговор за диетите, храненето и стигмата на този линк
За илюстрация използвам снимка, която направих в предверието – лампа, която посочва дали студиото предава в ефир – червеното означава „ефир, не влизайте“.
Преди няколко часа с Христина Богданова, преводачката и издателка на книгата Войната с храната бяхме в Дарик Радио.
Може да чуете целия ни разговор с Теодора Симова в този линк, водещ към предаването По-полека, където говорим за връзката емоции-храна и защо първите години от живота ни са толкова определящи за целия ни живот – включително яденето и връзките с другите, любовта и отношенията.
С La Roche-Possay България водихме разговор за това какво можем да направим, за да подобрим емоционалното си състояние и как то влияе върху кожата и конкретно върху акнето. В тяхната кампания #СвободниОтАкне може да разберете за различните аспекти към това състояние – вижте сайта на La Roche-Posay, на който да определите профила на кожата си и начините за грижа. Това е видеото, което показва моята психологическата гледна точка, а по-долу може да научите повече за връзката кожа-психика.
По какъв начин емоционалното ни състояние влияе на кожата?
Кожата е нашият най-голям орган, с който общуваме със света. Всяка емоция поражда реакция в кожата. Има твърдения, че 80% от кожните проблеми имат и своята психологическа страна, защото „когато думите не ни стигат, говорим с кожата“. Между другото може би си струва да споменем, че мозъкът и кожата започват своето развитие в ембриона по едно и също време – на 21вия ден на ембриона и по някакъв начин информацията и преживяванията текат непрекъснато между тях. Заради това се приема, че мозъка и психическите процеси може да предизвика – но и да и излекуват – кожните проблеми, като това е работа на психодерматологията – която е работа на дерматолог и психолог, което обаче не означава, че психотерапевт може да излекува акнето ви – или поне със сигурност не без други специалисти.
Можем да кажем, че реакцията на кожата е свързана с личната самооценка и заради това акнето например се проявява така силно през тийнеджърските години и – приема се, че може да има връзка – понякога продължава и в по-късна възраст. Зад неговото силно проявление понякога можем да прочетем неприемане на самия себе си. Понякога това са хора, които много се влияят от мнението на другите. Това са чувствителни хора, които не успяват да се справят с трудния свят, в който живеем и изискванията на другите. Бурните емоции на вътрешни противоречия, подтиснати чувства могат да доведат до по-силна форма на акне. Липсата на самочувствие и усещането, че животът е несправедлив, усещането, че не може да се понасяш – излиза понякога на лицето, а болката е като резултат от вътрешния конфликт, а пъпките може да са вик на тялото да престанем да се критикуваме, да се приемем и открием вътрешната си красота.
Акнето е видимо от всички, променя външния вид и това до голяма степен влияе на самочувствието.
Може ли стресът да причини акне?
Много зависи от характера на човек и доколко се определя като чувствителен, как е свикнал да реагира и дали има възможност да реагира, да сподели, да бъде с околните такъв, какъвто е, не какъвто иска да се представи в техните очи. А да играеш нечия чужда роля е стрес.
Със сигурност обаче акнето причинява стрес. Акнето като цяло се появява по време на ранните зрели години, когато сме най-чувствителни към външния си вид и се учим да харесваме новите си тела, външен вид, всичко. Да си тийнеджър е стрес! И то голям! Акнето много може да попречи на процеса на адаптиране към изцяло новата ситуация в живота, която започва с отговорностите, съзряването и т.н.
Как да възстановим самочувствието си, ако страдаме от акне?
Като се грижим добре за себе си и приемем, че това е етап в живота – а дори в момента да ви прозвучи странно – чрез качествената грижа за себе си, следването на режим на хранене, но също така и на препоръчаните дерматологични терапии човек се научава да приема собствената си стойност, да се научава, че е център на собствената си вселена и че е достатъчно важен за самия себе си. Точно чрез редовните грижи и нанасяйки крема си с любов, измивайки ежедневните проблеми – и повтаряйки си, че това е етап. Повече от 50% от страдащите от акне смятат, че околните ги възприемат като неприятни – и затова „добро самочувствие“ и „акне“ трудно стоят едно до друго.
Как да се справим с чувството на дискомфорт, когато хората гледат белезите и несъвършенствата? Как да избегнем негативните чувства, когато забележим появата на нова пъпка?
Това е въпрос за един милион долара! Честно казано, не можем. Но можем да се запитаме „тази пъпка променя ли нещо в мен, прави ли ме по-малко ценен за хората, които харесвам“. Може би това е добро начало на разсъждения.
Може ли гримът да ни накара да се чувстваме по-добре?
Да, гримът е един от начините да прикрием несъвършенствата и ако той ви доставя чувство за контрол върху проблема, разбира се, че трябва да го използвате, като разбира се, внимавате това да е качествена и съобразена с проблема козметика.
Eмоционалното хранене оказва ли влияние върху състоянието на кожата?
Емоционалното хранене е резултат на нещо друго – често пъти тревожност или нерешени проблеми – но тъй като то много рядко е с полезни храни – а най-често с онези, които са в забранения лист от нутриционистите – води друг проблем със себе си – нови пъпки и така става порочен кръг – недоволство и тревога от външния вид и проблеми с общуването с околните, от там желание за ядене и компенсация на тревогата – нови пъпки – и така до безкрай.
Не знам дали сте гледали от тези риалити шоупрограми, в които хора с наднормено тегло свалят килограми (най-популярното е The Biggest Loser на NBC, в България вървеше по TLC). Аз рядко се спирам на тях с дистанционното, но съм ги познавам, е, ясно е защо – темата с борбата с килограмите ме интересува и въпреки че се радвам на щастливите им очи, когато видят, че кантарите започват да сочат други цифри, знам, че дотук съвсем малко от хората, които свалят така от теглото си, остават на мечтаните и трудно стигнати нива. В същата степен можем да се каже същото и за дългосрочния ефект от бариатричната хирургия.
Хората на диета обикновено свалят около 10% от теглото си през първите 6 месеца (като няма значение конкретната диета), но изследвания сочат, че след време 30 до 66% от хората на диета си качват повече, отколкото са свалили по време на диетата в следващите 4-5 години, като не се отчита и значително подобрение в здравно отношение (*всички изследвания са упоменати в бележки накрая с линкове към тях – (1). Самото сваляне и качване на килограми води до рискове за здравето. Проблемите пред хората, които свалят килограми са два: първият е промяната на навиците за хранене и вторият е, че правилото на постепенно увеличаване на порциите се включва постепенно, почти невидимо. В същото изледване Ман казва, че „Когато пазите рестриктивна към калориите диета, тялото ви променя метаболизма си, което от своя страна прави така, че е все по-трудно и трудно да сваляте килограми и за да запазите темпото на намаляване на теглото, трябва да намаляване калорийния прием, което прави трудно пазенето й“. Хората, които правят диети, но са склонни към емоционално хранене (провокирано от стрес или самота), има по-голяма вероятност да са в цитираните 30-63%, сочи друго изследване по същата тема (2).
Най-голямата причина е, че с драконовските режими и промяна в органите се постига често временен, ограничителен режим, но не и промяна в психичното състояние, а често пъти то е онова, което кара човек да яде безконтролно, а не това, че не знае кое колко калории е. Колкото и човек да прави физически упражнения, дори и когато мине на идеален хранителен режим, дори това да продължи година-две-десет (пиша 10, защото съм оптимистка), зад завесата остава суфльора, който нощем води до хладилника.
„Диета“, тази дума, станала омразна на мнозина, и затова сменяна с „режим“ е част от проблема. Другият е, че за повечето, не всички от нас, но повечето, поддържането на здравословно тегло не е лесно и изисква внимание в храненето и редовни физически натоварвания (може да не е фитнес, нито спорт в зала, но да съществува). Липсата на контрол на импулса (в случая за хранене) или нежеланието за физическа активност (един от симптомите на депресия) са вече работа на психологията и психотерапията.
Един пример: чувството за самота, което съпровожда всеки от нас в различни етапи от живота му. Самотата като чувство не зависи от броя на приятели и познати, а със субективно преживяване, при което също може да се усеща празнота, чувство за незначителност, отхвърляне от околните, изоставеност, безнадеждност, липса на подкрепа, тревожност, депресираност, несигурност и зависи от събития като раздяла с партньор или работа; периоди на траур или стрес. Хроничната самота може да доведе до емоционални и физически проблеми, които да бъдат изявени чрез трудност на регулиране на импулси, които са преяждането, пушенето, пиенето и безконтролен секс, по изследванията на невролога Джон Капиоко, автор на книгата Самотата:Човешката природа и нуждата за социални връзки (3). Стресът е сериозна причина за наднорменото тегло и начините за справяне в ежедневието (търсенето на личния отговор защо се стресирате точно от тези неща, как да ги преодолеете и други въпроси в психотерапията). Нередовното хранене, също резултат от стрес, води до изменения в биологичните ни ритви – и може да попречи на естествената регулация на глада. Между другото, гладът и раздразнителността се намират на близки места в мозъка (откъдето идва тази позната детска нервност, когато са гладни, а често и при възрастните се наблюдава) и нередовното хранене, защото то може да провокира напълняването. В същото време, изследванията показват, че колкото по-малко спите, толкова по-голяма е вероятността да напълнеете, защото липсата на сън води до нарушаване на хормоните, които контролират глада и апетита. От 1,000 изследвани човека тези, които са спят по-малко от 8 часа имат повече мазнини в тялото и като цяло са по-тежки. Ще направя едно допълнение от мен, че безсънието най-често е свързано с емоционални проблеми и ще затворя кръга безсъние-килограми-психика.
Изследванията константно показват, че хората се хранят повече, когато са депресирани, тревожни или имат емоционални разстройства. И обратното: наднорменото и свръхнорменото тегло също могат да провокират емоционални разстройства: ако често сваляте и качвате това може само да покачи тревожността и депресията, а този цикъл води до трудностите, описани в началото и кръгът става порочен. Провокираното от емоции хранене това, което наричам „глад за емоции и признаване на чувствата ни„.
Емоционалното хранене е тенденцията човек да преяжда като отговор на негативни емоции, каквито са тревожността или раздразнителност/чувствителност (по дефиницията на van Strien (4). Това е свързано с липсата на психологически механизми за преработването на тези емоции, което става чрез лична терапия и осъзнаване, не чрез мерене на калориите. Както обаче всяко друго нещо, така и за справяне и намиране на нови механизми е нужно време и то не е няколко консултации, месец или два, а продължителна лична работа преди да има ефект върху поведението, защото дори и осъзнал какво става в него, на човек му трябва време, преди да започне да вижда реакциите си в ежедневието и да ходи по нови пътеки. Емоционалното хранене само по себе си е спасителен „механизъм“ за справянето с горчилките в живота и оттам са трудностите в загубата на тегло във времето и поддържането на желаното ново тяло. Не само негативните емоции водят до емоционално хранене. Макар и много по-рядко се изследва и връзката позитивни емоции-емоционално хранене (5), но се приема, че и те са част от картината. Храненето в отговор на (негативни) емоции е много по-изследвано и са показани достатъчно ясни връзки между него и високия индекс на телесната маса, връзката с качването на теглото, болестното преяждане и депресията. В допълнение, емоционалното хранене води до усещане за вина и както личи дотук, емоционалното хранене не и никак толкова лесно за обяснение, както понякога изглежда или се представя. Проучванията показват, че близо 60% от хората с наднормено или свръхнормено тегло се хранят емоционално, като в период на преяждане посягат към храни, богати на мазнини, захар или с високи калории като отговор на негативните емоции, което естествено ги поставя във висок риск от развитие на диабет, МЕТ и сърдечно-съдови проблеми.
В статията на Harvard Health Publication, която препоръчвам за четене, ако имате още интерес към темата (6), се представят основните причини за наднормено тегло – и естествено, няма да се изненадите. Това са:
генетичното предразположение (400 гена са свързани с наднормено тегло, но малка част засега се приема, че са големи играчи. В България може да ги изследвате през NutriGen, прочетете повече). Само 25% от предиспозицията за наднормено тегло обаче се дължи на гените, за разлика от много други генетични заболявания, където ролята е 70-80%. Вашето наднормено тегло може до голяма степен да се дължи на гените, ако са спазени следните условия: по-голямата част от живота ви тежите над средното; един или двамата ви родители или няколко ваши роднити са с наднормено тегло – а ако двамата ви родители са със затлъстяване, вероятността и вие да сте като тях е близо 80%; и ако не може да свалите килограми ако сте с висока физическа активност и нисковъглехидратна диета месеци наред.
фактори на средата (това са външните влияния). Бебетата на майки пушачки има по-голяма вероятност да са с наднормено тегло от тези на непушачките. Бебетата, кърмени 3 месеца е по-вероятно да не са с наднормено тегло като възрастни от тези, които са кърмени по-малко от 3 месеца и т.н., и т.н.
Емоционалното хранене е едно, но болестното преяждане е състояние, включено в Международния класификатор на болестите. Често пъти то е маскирано с други сериозни проблеми, които не дават възможност винаги на лекарите да стигнат до нея, а да лекуват последствията – а такива са сърдечно-съдови проблеми, метаболитни и др. Само че болестното преяждане е болест на душата – и когато се стигне до нея, тогава почва същинското лечение, чрез което се подпомага на ендокринолозите, кардиолозите и гинеколозите да постигнат ефект върху засегнатите органи. Един психотерапевт и вие в кабинета му не може да постигнете сами, без помощта на лекарите онова, което ще се случи, ако всички работят заедно – вие и специалистите около Вас. Ако се грижите за промяна на навиците, разбиране на себе си и (често пъти) медикаментозно или друго лечение. Всички тези терапии имат своите конкретни цели, а вие, като един диригент, трябва да проявите търпение и да не се откажете нито по време на увертюрата, нито при първите събития, а когато сте стигнали – не някакво измислено „идеално“ тегло, а това, с което ще живеете здрави и ще се харесате, първо на себе си.
(4) Van Strien, T., van de Laar, F. A., van Leeuwe, J. F. J., Lucassen, P. L. B. J., van den Hoogen, H. J. M., Rutten, G. E. H. M., & van Weel, C. (2007). The dieting dilemma in patients with newly diagnosed Type 2 diabetes: Does dietary restraint predict weight gain 4 years after diagnosis? Health Psychology, 26, 105e112.
Храненето има много аспекти, но един от тях е в каква среда го правиш – сам или с компания. Когато човек е сам преяждането се случва често по много причини, като една от тях със сигурност е липсата на общуване. Заради това напоследък бяха направени изследвания, които доказаха връзката между общуването и нарушеното хранене, които показаха, че хапването заедно (в компанията на колеги, семейство или партньор) има до 35% ефект за намаляване на риска от хранителни разстройства, в 12% от случаите се стига до намаляване на наднорменото тегло, а при 25% хората, когато са в среда, правят по-здравословен избор. Често пъти, на чисто психологическа основа, глада за общуване се замества с глад за храна – и заради това споделеното хапване може да е начало на лечение за душата. Всеки забързан човек, който е ял на бюрото си (а клавиатурата му е ставала ужасно мръсна) или е смачквал нещо набързо за 5 мин., много добле знае, че има друг вариант – макар и да не е сигурен точно как да го постигне – да намали скоростта. Единият от начините е търсенето на хранене в чужда компания. Забавянето на темпото няма как да се случи пред телевизора или телефона, защото преяждането или некачественото хранене като цяло си вървят с тях. Това важи както за възрастните, така и за децата. Този позагубен навик – споделянето на обеди и вечери е един от начините да се почувстваме от (малко по-голямо) цяло, което е толкова важнно за нас – дори чисто по еволютивни причини – хората са оцелявали в племена, нали – ние не сме родени за единаци, такива ни прави само невротичното съвремие.
Водена от тези размисли, реших да участвам в кампанията на BGmenu „Да хапнем заедно“, защото с услугата си те предлагат един начин за споделяне и удоволствие, който не включва задължително големи домашни усилия или подготовка и може да бъде планирано в движение – от хрумването до поръчката са минути. BGmenu е най-бързият и лесен начин да поръчаш храна, където и да си. Накрая на този пост има и видео към един техен експеримент, в който на Граф Игнатиев те поканиха непознати хора да седнат заедно на масите и просто да си говорят, да хапнат заедно…
Някои факти
Децата и тийнеджърите предпочитат дори без особен натиск по-полезна храна от тази, която биха изяли сами, когато са в компанията на възрастни.
Децата, които не вечерят с родителите си (мин. 2 пъти седмично) близо 40% по-често страдат от екстра килограми по данни от 2014 на Европейския съвет по въпросите на наднорменото тегло. Изследване в същата възрастова група, на в САЩ (Университетът Колумбия) показва, че децата, които се хранят 5 или повече пъти седмично в компанията на родителите си имат по-добро тегло и по-малко проблеми с алкохол и наркотици.
Споделеното хранене, когато се прави в среда на добронамереност и загриженост има много добър ефект върхо психологическото и физическо здраве.
По време на хапването заедно може съзнателно родителите да изградят в децата си умението за бавно хранене, което пък естествено води до засищането с по-малко храна. Навикът се придобива като човек се старае да оставя приборите си след всяка хапка, сдъвче и тогава преглътне или просто като забави темпото. Ако се опитате да създадете „острови на сигурност“, в които да се храните съвместно достатъчно често (поне 3 пъти седмично) – ако не на вечеря, то поне на закуска или обяд – това може да промени много семейните отношения и атмосфера. Качеството обаче не търсете само в храната, но и в общуването. Не е важно какво ще поднесете или поръчате, но и какви теми ще изберете – задължително е да са позитивни (негативните разговори провокират процеси в храносмилането, които няма да ви харесат), да изключите тв (много е трудно за огромна част от семействата) и да не позволявате телефони на масата (макар и странно може да доведе до повече смислени разговори, непрекъсване от пиукането на Вайбър или месинжъра). Ако ви се струва невъзможно – хюга не е само странна дума на датски, а начин на живот – и не случайно датчаните са толкова напред в индекса на щастието – а една от съставките й е осъзнато, споделено хранене.
Храната може да бъде много удобен инструмент за успокояване на деца – бисквитка, когато са уморени от пътуването или просто изнервени – и начин да спечелите време, за да ги разсеете. Не искате да купите поредната скъпа глупост – едно шоколадово яйце решава въпроса с играчката за 2 лв. Сладките неща често са толкова достъпни и вкусни – защо да не се зарадва детето малко?
Ако храната редовно се използва за начин на стимулиране на добро поведение (изключвам храните с играчки, защото там играчката обикновено е целта на малкото) или обратното – за наказание, тогава децата порастват обременени с нездраво отношение храна-емоции. Такова е например преяждането. Скорошно изследване беше насочено да види кога децата се насочват към храната като начин на справяне с емоциите. При тези на 3-5 години рядко се наблюдава към посягане на храната, но някъде към 4-6 се забелязва, че вече има деца, които започват да се хранят, дори когато не са гладни, когато са притеснени. Техните родители споделят в изследването, че когато децата са били по-малки, те са използвали храната за награда или наказание (това е отказа от храна). Това изследване силно набляга на това, че честото използване на храната в този ранен период прогнозира по-голям риск децата да използват храната като начин за емоционално справяне по-късно през живота си.
Разбира се, вие сте в правото си да не се съгласите, че храненето ви като деца не се е отразило върху вас, но не забравяйте, че днешните деца имат досег до по-големи калорийни бомби отколкото когато и да било. Все повече хора вярват, че живеем в „обесогенно общество“, където средата е настроена да маркетира повече калорийни продукти, отколкото здравословното хранене, а в България всяко четвърто дете е с наднормено тегло.
Строгите забрани едва ли биха били добри за което и да било дете – радостта от шоколади, торти и т.н. не би могла да бъде заменена с всякакви заместители, но ролята на родителите е да научават децата си да управляват апетита си – като „не ядем сладко преди основно ядене“, да се дава на детето да яде в по-малки количества, а не цяло пакетче бисквити или сладки, за да не привиква към големите количества – и разбира се, да се предлага винаги първо пресен плод, за да може детето да посегне първо към него.