да ме извиняват почитателките на външния вид на джони деп, но не съм в техния отбор. успешните му роли, като тази на джак спароу, както и появата му по невчесани и сплъстени косми на много събития, винаги са ме отблъсквали. може би имам обонятелни халюцинаци – но ще го напиша, въпреки че ще ме убиете – на тези снимки изглежда като некъпан от много дълго време.

ще продължа, след като изтрия всички ваши плюнки, уважаеми читателки

талантът му винаги е бил без съмнение за мен (за разлика от чистоплътноста) – още от момента, в който си партнира с леонардо ди каприо в защо тъгува гилбърт грейп.

избрах да гледам филма пътят към невърленд (има го в торентите) с кокосов сладкиш и чай – заради английската връзка и без никакво съмнение, че мога да очаквам нещо добро – и никаква изненада – класата си е класа! – от този биографичен филм за джеймс матю бари, автора на питър пан.

историята е покъртителна и разчувстваща – както за четящите на децата си родители на пиратската история на питър и камбанка (аз предпочитам името менче-звънче от превода на боян атанасов и теодора атанасова, но самосвала на disney премаза името на феята завинаги), така и за всеки, който е съчувствал на уенди, която шие сянката на питър или просто обича да гледа филми от този период на велика британия от началото на миналия век.

в този дух е и филма мис потър със старото лице на рене зелуегър. тя е в ролята на биатрикс потър, авторката на зайчето питър. обзема ме хейт, като се сетя, че на български може да се намери само луксозно издадената колекция от книжки за 59! лв и антикварното издание от моето детство, което не блести с качество на хартията, заради което купих сборното издание книжката на английски, нооо както и да е. филмът е приятен и го има по торентите.