генетични изследвания

хранителни разстройства ANGI • анорексия • генетични изследвания • научни изследвания • психиатрия • психология • Синтия Булик 20/07/2019 от Детелина Стаменова 0 Comments

Изследването ANGI: точка на пречупване за разбирането на болестта анорексия невроза

С вълнение ви представям дълго чаканите изводи от ANGI. Според авторите на изследването е достигнато до инфлексна точка. С този термин от математическия анализ те искат да означат момента, постигнат и при изследването и на други психични разстройства, при който ще се промени значително разбирането за заболяването на база на събраните данни.

В изследването основна точка са генетичните фактори, свързани с анорексия нервоза, както и това, че те също влияят на физическата активност, което може да помогне да се обясни тенденцията хората с анорексия нервоза да бъдат високо физически активни. Това е нещо, което ние знаем, но тук данните се разбира, че причината не е „психологическия импулс с цел удовлетворение на друго желание, например отслабване“, а е част от цялата биологична страна на въпроса. Революция!

Първото значимо откритие е, че са идентифицирани 8 области на генома, значително свързани с анорексия нервоза, върху хромозомите (най-близкия ген) 1 (PTB2), 2 (ASB3, ERLEC1), 3 (FOXP1 и NSUN3), 5 (CHD10) , 10 (MGMT) и 11 (CADM1). Това е само началото, тъй като се очаква стотици гени да са съучастници за развитието на анорексия нервоза.

Второто е, при хората с анорексия нервоза има сходство в метаболизма (включително при гликемичния индекс), липидите (мазнини) и антропометричните данни (получени през телесни измервания), като е ясно, че не се дължат на генетични фактори, които влияят върху индекса на телесната маса.

Тези две отделни заключения, направени въз основа на събраните данни, навежда учените да заключат, че анорексия нервоза може да се приеме за „метаболитно-психиатрично разстройство“ и че ще бъде важно да се вземат предвид и метаболичните и психологичните рискови фактори при проучване на нови възможности за лечение на това потенциално смъртоносно заболяване.

Друг важен резултат от събраните данни е, че освен гени, които спомагат за развитието на АН има и модел на генетичните корелации, наблюдавани при психичните разстройства. Генетичните корелации, т.е. връзките между различните заболявания на генетичен признак показват, че генетичната основа на анорексия нервоза се припокрива с други психични разстройства като обсесивно-компулсивно разстройство, депресия, тревожност и шизофрения. Тази информация не е нова за хората в областта, но че данните категорично потвърждава предишните проучвания.

Объркващото поведение и трудното обяснение

Факт е, че чисто социокултурните обяснения не могат да опишат в цялост анорексията и хората, които страдат от нея. Въпреки мита, че за всички анорексици слабото тяло е целта, това далеч не е така, когато се влезе в дълбочината на темата, особено когато терапевта (лекар или психотерапевт) и пациента са в разговор, пълен с доверие.

Със сигурност стремежа към един идеал на тяло може да е начало на пътя към анорексия, но не отговаря на въпроси като „а защо всички не сме 43 кг, въпреки че сме подложени на едни и същи стимули от средата“ .

По-голямото внимание върху разбирането на метаболитните аспекти на заболяването ще позволят да бъдат разработени по-ефективни интервенции, които да са приемливи за пациентите и имат траен ефект. Психологическият феномен на гладуването и генетичният компонент са факти, които обясняват противоречиви събития, които се наблюдаван, като смесените чувства на това да не харесват тялото си, но да не искат да напълнеят, или да им е трудно да се хранят.

Също така не винаги може да бъзде обяснено досега защо има хора, които след медицинска интервенция губят тегло, което им е много трудно да възстановят и психологическата травма от операцията например не е е нито обяснение, нито има ефект влизането им в терапия.

Всеки, който е работил с пациенти с анорексия знае, че има такива, които наистина искат да се хранят и желанието не е само декларативно, но една невидима бариера в тях ги спира, и това не е поза. В много случаи това завършва фатално, но именно изследване като това би могло да ни помогне в психообразованието и обяснението на процесите в тялото и мозъка на човека. Специалистите търсят отговори на въпроси като: как хората с това заболяване достигат и поддържат такива ниски тегла? Как да успяват да живеят с отрицателен енергиен баланс (изразходват повече калории, отколкото консумират)? Как е възможно да намаляват на тегло бързо при определени ситуации, дори когато и без това са със свръхниско тегло? Когато започнат възстановяване и се хранят, защо начина на изгаряне на калории е толкова непредвидим?

Важните стъпки пред всеки засегнат

Поддържане на тегло. Кардинално важно за лечението е възстановяването и поддържането на здравословно тегло, но когато това е трудна част, която следва да е част от цялостно лечение, подцел е частично възстановяване на теглото и частична нормализация на храненето.

Избягване на отрицателен енергиен баланс. По време и след лечение, дори при пълно възстановяване следва хората да бъдат внимателни и да следят да поемат толкова калории, колкото изразходват. Това изследване дава насоки, че може би отрицателният енергиен баланс е в състояние да отключи метаболитен процес, който води до анорексия нервоза. Ако някой в семейството или вие сте страдали от анорексия нервоза, това е достатъчна причина да приемете, че това е част вашето здравно наследство и следва да бъдете бдителни.

Генетичният риск. Генетиката не е съдба, но е факт, с който следва да се съобразите. Специално това искам да бъде прочетено от родители, които решават от безсилие да обвинят децата си, че са „виновни“. Анорексия нервоза е комплексно заболяване, което се повлиява от стотици, а може би в края на проучванията ще се окаже и хиляди гени, както и от факторите на околната среда.

Рискът от развитие на анорексия може да бъде приет като комбинация от четири фактора: генетични рискови фактори, генетични буферни фактори, рискови фактори за околната среда и буферни фактори за околната среда. За да стане още по-сложно ще добавим накрая и епигенетични фактори.

В миналото основа е било идентифицирането на екологичния риск и буферните фактори. Сега се добавя възможността за количествено определяне на генетичния риск, но още не може да се оцени влиянието на генетичните буферни фактори. Напълно е възможно лице (мъж или жена) с висок генетичен риск за анорексия нервоза никога да не развие болестта – поради наличието на генетични и/или екологични буферни фактори. По същия начин, човек с нисък генетичен риск за анорексия нервоза може да развие заболяването в присъствието на предимно рискови фактори на околната среда. Така че нито генетиката, нито околната среда са съдба. Родителите, които са страдали от хранително разстройство, следва от една страна да бъдат внимателни към храненето си, към реакцията си на стрес и към поведението на децата си, като в бъдеще е добре да посетят и генетичен консултант. Като цяло е добре родителите да балансират (да, трудно е) между свръхчувстителност и спокойствие за признаци на хранително разстройство. Ако сте загрижени за детето си, най-добрият вариант си остава работата с лекар-нутриционист или психолог, за да овладявате тревожността и следите собственото си отношение към храната и да овладявате тревожността, но и да не си затваряте очите. Това е активна област на научните изследвания.

Все още не се знае е в подробности каква е ролята метаболизма в случая, но резултатите водят до извода, че тепърва има какво да разберем в тази посока и след това за всеки засегнат да може да бъде изследван, за да се определи какъв тип е анорексията, която носи, и оттам да се насочва в посока, която би била най-ефективна – лекарствен, дали ще е семейна терапия или някакъв друг, адекватен начин. Ето едно поредно потвърждение, че ефективното лечение е възможно като взаимодействие на лекари и психотерапевти!

В бъдеще време

На базата на това изследване и последващите ще може да бъде изчислен индивидуалния генетичен риск от болестта. Когато има възможност да бъде предвидено заболяването и какъв е риска, тогава може да бъдат проведени срецифични интервенции с цел заболяването да не стане хронично или остро. „Това е важен компонент от индивидуализираната медицина“, казват изследователите. С увеличаването на изследваните лица, учените ще може да установят с още по-голяма точност типа или типовете клетки и невронни мрежи, които са прекъснати или дисфункционални при хора с анорексия и тогава ще може да се въздейства върху всички компоненти, разбирайки се биологичната страна на въпроса, което е особено важно при анорексия нервоза, защото „няма лекарства, които да са ефективни при нея“, цитатът е на д-р Патрик Съливан, който е председател на координационния комитет на PGC.

За изследването

Събрани са ДНК проби от 13,363 лица, страдали от анорексия нервоза в някакъв момент от живота си, заедно с контролна група от 9,342 лица, която е подбрана по родствен и географски принцип. Работата започва през януари 2013 и приключва през юли 2016, през което време се събират кръвни проби и клинична информация в пет страни. За изследователите ANGI е важно начало, но е само начало, защото още приемат че размерът на нашата извадка е все още доста малък. Тяхната цел е да добавят още и още данни, давайки за пример проучванията в областта на депресията, които вече имат база данни с над 250 000 участника. Генетиците, изучаващи връзката височина с тегло, имат над 750,000 лица. При натрупването на данни за шизофренията е помогнало значително за разбирането на болестта увеличаването на броя хора в извадката, въпреки че това е една от най-добре проучените болести изобщо. Крайната цел от данни е за 100,000 лица е – цифра, която The Psychiatric Genomics Consortium (PGC) иска да приложи към всички основни психиатрични заболявания. „Обяснението на нуждата от толкова големи бази данни при този тип заболявания е, че няма нямаме тъкан, която да изследваме – просто не знаем „къде се намира анорексията“ и с работата с много хора ще ни е много по-лесно да локализираме заболяването, за разлика от синдрома на раздразненото черво или рака на простатата“, обясняват учените. Това изледване е от типа GWAS (genome-wide association study), което цели да види дали има статистическа зависимост и дали заболяването и до каква степен се дължи на гените и на кои от тях, ако такава връзка бъде открита. Резултатите от пробите на ANGI с други проби води до сравнение на геноми на 6,992 лица с анорексия нервоза и 55,525 контроли от 17 страни в Европа, Австралия и Азия и Европа.

Изследването Anorexia Nervosa Genetics Initiative, което беше публикувано под заглавието “Genome-wide Association Study Identifies Eight Risk Loci and Implicates Metabo-Psychiatric Origins for Anorexia Nervosa” излезе в списание Nature Genetics на 15 юли 2019. То е нициатива на The Klarman Family Foundation и включва работа на учени от University of North Carolina at Chapel Hill, САЩ; Karolinska Institutet, Швеция; Aarhus University, Дания; and Berghofer Queensland Institute for Medical Research и University of Otago, Нова Зеландия.

снимка: Pexels

хранителни разстройства анорексия • генетични изследвания • Синтия Булик 20/01/2019 от Детелина Стаменова 0 Comments

Генетичният фактор при анорексията

Хранителните разстройства са голяма тема – и в нея има една част, на която обръщам голямо внимание – това са генетичните изследвания, които търсят отговор на въпроса – „може ли хранителните разстройства да се предават в нашето ДНК“.

Личното ми мнение е, че една част от тези състояния ще се докаче, че са окажат генетично заложени, но друга със сигурност са предизвикани от епигенетични фактори, т.е. от заобикалящата среда. Когато имаме яснота, това ще помогне на специалистите да направят още по-ефективно лечението – а това ще бъде добра новина за всички засегнати, защото независимо дали ДНКто е „отключило“ болестта или причина за това са отделни травматични събития или семейната среда, те ще може да бъдат подкрепени максимално ефективно с психотерапевтични и медицински интервенции.

Наскоро попаднах на изследване, което е голямо и включва продължили дълго време и включващо голям брой изследвани лица, генетични проучвания върху анорексия нервоза (АН) и булимия. Научният екип, който стои в основата е ръководен от Синтия Булик, уважаван автор в областта. При изследване на близнаци (това е общоприет начин за изследвания наследственост при болести), те установили, че при 50 до 60% анорексия са наследствени. Например при генетично изследване на Psychiatric Genetics Consortium Eating Disorders Working Group (PGC-ED) през 2017та се намира връзка между АН и локус с припокриване на шест гена върху хромозома 12 (Am J Psychiatry, 174:850–58). В същото изследване се потвърждава силна генетична корелация между анорексията и невротизма и шизофренията, както и сравнително неочаквано – между различни метаболитни прояви като индекса на телесната маса и метаболизма на инсулин и глюкоза.

Синтия Булик коментира, че това е „първа крачка в пренаписването на книгата за анорексията“. Дотук в САЩ, Швеция, Австралия и Дания, са събрани и анализирани клинична информация и кръвни проби от 13, 363 човека с анорексия и тези резултати ще бъдат сравнени с тези от изследването от 2017та, което ще даде още данни.

Независимо какви са резултатите, те ще ни помогнат да разберем механизмите и съответно да бъдат осигурени на хората, които имат тези предиспозиции, адекватни грижи и внимание върху тях и семействата им от най-ранна възраст. Това сериозно ще ни помогне и да падне вината от плещите на засегнатите, които „сами са си виновни“ – упрек, който често идва и от семействата им и ще премахне стигмата върху тези заболявания като капризи или опити за привличане на вниманието.

Ще добавя, че и по въпросите преяждането също се следи дали нямат генетични корени.

Ще продължа да следя научната литература и ще пиша в блога, когато бъдат публикувани.

Постът е адаптация по материал, публикуван в сайта на The Scientist

Снимка: Pexels

личен експеримент NGDiet • NutriGen • анорексия • болести • булимия • генетични изследвания • гени и съдба • естроген • затлъстяване • персонализиран хранителен режим 28/07/2016 от Детелина Стаменова 0 Comments

На гости на собствените си гени

Библиотеката на гените е огромна. Клетките ни пазят информация на милиони години, която постепенно става достъпна на учените, а от там и на нас, хората. В NutriGen правят точно това – предлагат ти да научиш нещо за себе си, което няма как да знаеш, освен като отвориш сама ключалката, давайки свой клетъчен материал.

„По принцип“ всички знаем много неща за храненето и за себе си, къде прекаляваме и защо. Не всички, но повечето хора знаят кои са вредните храни и вредните количества, но дори тогава някои не успяват да се преборят с навиците си. Понякога си живеят достатъчно добре така, но има и хора – и то все повече – които разбират, че за да си здрав и да поддържаш оптималното си тегло трябва да имаш диета, която да е подходяща за теб. NutriGen, които предлагат услугата да разчетат какви са предпоставките в тялото ти, които трябва да знаеш, за да структурираш правилно храненето и движението си.

Приех предложението на NutriGen да се подложа на генетичен тест, който да ми каже какво е написано в клетките ми. Малко бях скептично настроена в началото, тъй като гените са си гени, но средата, в която сме влияе в голяма степен на това, което се случва с нас, но разговорите ми с Боряна Герасимова, ме убедиха, че това изследване е способно да ми каже нещо повече от това, което вече добре знам. В годините за себе си открих своя модел на хранене, включващ и малко вредни храни, все пак. Но в човешкия живот е така, че тъкмо свикнеш с едно и се случва нещо, което те връща в началото на игралната дъска – такива са например бременностите, след които тялото следва своя програма; стресът, който също се отразява понякога по различен начин, както и, най-възпитано казано – възрастта, която колкото и да (се правим че) пренебрегваме, също има своят отпечатък.

От друга страна въпрос, който силно ме вълнува е генетично обусловени ли са хранителните разстройства, а в това изследване, макар да няма към момента включен гена, който се подозира, че е отговорен за булимията, се изследват три други, които също дават интересна информация за гените за пристрастяване, преяждане и чувствителност към вкус.

Тестът, който си направих

Тестът на Nutrigen NGDiet е предназначен за всеки, които иска да разбере какъв е оптималният начин за поддържането на здравословно тегло чрез хранене и движение, и резултатите от него са за цял живот. В него се изследват набор от гени, които повлияват ключови биологични процеси, свързани с предразположение към напълняване; усвояване на мазнини и въглехидрати; сконност към преяждане и пристрастяване към храни; индивидуални нужди от физическо натоварване; влияние на циркадните ритми върху регулацията на теглото и други. Чрез него можеш да установиш правилният за теб начин за хранене – но и за хранене, при което целта му е да си здрав.

Поддържането на оптимално тегло е важно не просто от естетическа гледна точка, но заради здравето – наднорменото и поднорменото тегло крият своите рискове, които дори да не усещаш в момента, се отразяват в дългосрочен план. Затова откриването на правилния начин за поддържането му, максимално адекватен за теб, може да стане през гените. Ако не се получава поддържането на това хранене, адекватно е да се потърсят причините за това – които в голяма част от случаите се дължат на средата и начина ни на реагиране в нея. Работя с хора, които срещат своите трудности в общуването си с храната. На някои им е трудно да се хранят, друг път им е трудно да я намалят, но общото е, че за да се стигне до този момент, в който най-доброто, което могат да направят за себе си е да седнат на дивана до мен в кабинета ми. Психотерапията е мощен инструмент при проблеми с храната, но не мога да изключа влиянието и на други фактори, които са на телесно ниво, заради което понякога е задължителна и консултацията с диетолог – но също и генетичен тест. Цената е висока 692 лв, но и знанието и най-вече, че това е стигане до твояте, единствено твоята лична информация е безценно. Не „по принцип“, а много лично.

Процедурата

Самата процедура е проста и безболезнена – с пръчици, подобни на клечки за уши се взима от устата чрез натъркване клетъчен материал, който се изпраща за изследване в Дания. След около две седмици се получават данните и се разчитат от генетика на компанията, а оттам натакък – решението какво да правиш с ценната информация остава твое – и в твоите ръце е какво да промениш в живота си.

Моите лични изводи

Лично за себе си разбрах от изследването, че трябва да поддържам нисковъглехидратна диета и да отделям определено време/усилия за активни занимания, което беше изчислено към генетични дадености за поддържане на оптимално тегло – и пак да кажа – здраве. Отношението ми към мазнините също трябва да се промени, защото се оказа, че ги натрупвам, дори да са от „добрите“, защото такъв е плана, по който действа тялото ми – еволюционно решение, какво да правя! И нещо, което е малко в метафизичен план, но излезе – за да постигам резултати ми трябва… търпение.

Големият плюс на изследването

По отношение на самото изследване NGDiet – само по себе си много полезно, но това, което го прави специално, е че го разчита специалист-генетик в твое присъствие, при което можеш да зададеш всичките си въпроси. Д-р Марта Михайлова е много подробна и точна в обясненията си, като доклада, който получаваш след срещата ви остава като допълнителна справка, към която да посягаш или да дадеш на диетолог, който да базира диетата, която ти изготвя на тези резултати.

Обърни внимание и на две други изследвания

Освен NGDiet, която препоръчвам тук, в портфолиото на компанията са и две други изследвания, които могат да ти помогнат да живееш по-добре.

NGHealth изследва генетичната предразположеност към заболявания като остеопороза и ревматизъм, сърдечносъдови и др. Ако имаш информация за личната си предразположеност, тогава можеш да промениш начина си на хранене и живот преди да си се разболял – защото гените са предпоставка, не само присъда. 846 лв

NGEstrogen е друго изследване, което може да спаси живота ти, ако си в риск от естроген зависими заболявания (такива са рака на гърдата, матката, яйчниците и простатата) и спомага за изготвяне на режим, който да намали риска. Цената е 592 лв.

По темата препоръчвам още статиите

Генетично обусловени ли са хранителните разстройства

От библиотеката на NutriGen – Гените не определят съдбата ни

Д-р Марта Михайлова, генетичният консултант на Nutrigen и д-р Митко Ригов за Генетика на наднорменото тегло и затлъстяването“

Повече за Затлъстяването и гените

Фитнес инструкторката Здравка Максурова – Защо персонализираният хранителен режим работи по-добре от стандартните диети

хранителни разстройства NGDiet • NutriGen • анорексия • булимия • генетични изследвания 28/07/2016 от Детелина Стаменова 1 Comment

Генетично обусловени ли са хранителните разстройства?

В научната литература темата се изследва и конкретно по отношение на булимията и анорексията. Макар и още в началото на пътя, има какво да научиш повече, изследвайки гените си.

След няколко десетилетия на генетични изследвания – първите големи изследвания започват в Европа средата на 90те години от частни фондове, а след това се продължава с разработките и в САЩ. Конкретно на учените от Университета в Северна Каролина, САЩ на близнаци (изследвания на близнаци се правят при всички заболявания, за да се види каква е наследствеността), както и при осиновени (при тях се изключва ролята на семейната среда). От генетичните изследвания е видно, че при хората от бялата раса има значителна роля на наследствеността (1). При едно от представителните (т.е. научно валидно) изследвания в САЩ показва, че до 50% вероятността за развитието на хранително разстройство може да се дължи на генетични предпоставки (2), при което до пубертета гените носят нулев риск, което означава, че потенциалния риск се „активира“ само когато човек достигне до пубертета, където се случват множество биологични, но и социални промени, които пък от своя страна могат да повлияят върху увеличаването от риска на развитие на тези болести. „Родени сте с пистолет в ръцете – и обществото – факторите на културата и средата, в която сте, натиска спусъка“, описва ситуацията Лин Греф, председател на Асоциацията за хранителни разстройства в САЩ.

В „9те истини за хранителните разстройства„, авторка на които е Синтия Булик, която изучава въпроса с генитичните причини, се казва „Гените, но също и заобикалящата среда, играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства“.

Какво се знае за ролята на гените до тук?

1. Има вероятност за развитие на анорексия или булимия при роднини от първа линия

Роднина от първа линия на родители-деца и ако родителят е имал хранително разстройство, вероятността детето му да заболее е по-голямо, отколкото при здрави хора. По-голяма е вероятност, не е присъда. Например при роднини от първа линия на пациенти с анорексия, тази вероятност 6-10 пъти по-голяма, което означава в цифри, че 3,6-6% от близките могат да заболеят, което обаче, ако погледнем позитивно, е 94-96,4%, които ще останат здрави.

2. Не може да се каже, че едно хранителното разстройство се дължи 60% на гените и 40% на средата.

Наследствеността се отнася за популация от хора и дава информация за определено поведение, като например преяждането, което не остава непроменено във времето и зависи от много други фактори, като например личната история, нивото на стрес, личностовия ти тип и други, като в същото време остава отворена и вероятността сам да промениш нещо в поведението си – което да доведе до здраве – или до болест. Сега тук ще включа думата „отговорност“. Гените може да са оправдание, но всеки носи отговорност за живота си и решенията си – и ако решиш, че само те влияят, то това е да загърбиш собствената си отговорност да промениш живота си. Така както предразположените към рак на белия дроб, които знаейки за това продължават да пушат. Чия отговорност е в този случай болестта им? Воденето на здравословен – физически и психичен начин на живот – е поемането на тази отговорност в случая

3. Високата или ниска наследственост ни дава информация, която е важна, но сама по себе си, не носи присъда.

„Висока наследственост“ не означава, че разстройството е нелечимо или нищо не може да се промени, защото в тези думи не се включват мерките, които можеш да предприемеш (психотерапевтична, нутриционистка и психиатрична помощ).

Генетичните изследвания в областта на хранителните разстройства е в началото си, но има установени някои гени, които обещават да разкажат повече като 5-HT2A и UCP-2/UCP-3, а в теста NGDiet се изследват и гените за пристрастяване, преяждане и чувствителност към вкус, които могат да ти помогнат в идентифициране на корените на твоя проблем. Така при изследването ще знаеш повече за себе си (прочети тук повече за моето лично изследване).

Изследването NGDiet анализира три ключови гена, свързани с генетичната предразположеност към пристрастяване, преяждане и чувствителността към определени вкусове.

DRD2 се асоциира със склонност към алкохолизъм и други състояния, свързани с пристрастяване, както и към преяждане. Счита се, че носителите на алел T са склонни към затлъстяване, съпътстващи състояния на злоупотреби със субстанции, желание за хранене и търсене на възнаграждение. Затова препоръките към тях са да избягват храни с високо съдържание на захар и да намалят общия прием на въглехидрати.

TAS1R2 се смята за един от гените, които влияят върху приема на храна отвъд усещането за сладко на езика и небцето. Проучвания на близнаци показват, че генетичните особености обясняват 33% от разликата при определяне интензитета на надпрагов сладък разтвор и 53% от разликата при честотата на използване на сладки храни. При носителите на алел А на TAS1R2 се наблюдава по-висока консумация на захар, която може да доведе до проблеми, свързани с контрола върху теглото.

GLUT2 – счита се, че е глюкозен сензор, който играе важна роля в постпрандиални състояния и участва в приема и регулацията на храната. При носителите на генотип TT се наблюдава повишен дневен прием на захар, предимно от сладкарски изделия, напр. печива, шоколад и подсладени напитки, и не толкова от плодове. В сравнение с носителите на генотип CC, при носителите на алел T е наличен доста по-висок прием на захар, което предполага, че не нивата на глюкоза и инсулин, а механизъм за усещане на глюкоза е това, което регулира приема на храна.

Цитирани изследвания:

Stephanie Zerwas, Cynthia Bulik – Genetics and Epigenetics of Eating Disorders, 2011
Klump (2009)

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн.