В процеса на боледуване и след това терапия на хранителни разстройства понякога се пропуска денталното здраве. Наскоро попаднах на статия (1), в която темата е разгледана обширно и изследователите също обръщат внимание, че насочването на пациенти към специалисти, свързани с денталното здраве, е рядко или липсва в много от насоките за лечение.

В блога може да намерите и друг материал за това, изготвен с помощта на д-р Димитър Тянков.

Зъбите най-често са засегнати при хора с булимия. При хранителните разстройства се засягат всички системи на тялото – от недостиг на витамини, за които може да се подпомогне тялото с инфузии, до потенциално фатални електролитен дисбаланс и хипогликемия.

Дентално здраве

В мета изследването, което цитирам (1) се посочва, че липсват насоки кога пациентите да се насочват към OHP. Този пропуск е особено проблематичен, като се има предвид, че много от терапевтите също споделят, че не познават темата и затова са склонни да чакат, докато пациентът съобщи за усложнения.

Правилото, което е редно да следваме е, че ранното идентифициране и намеса водят до по-добри здравни резултати. Същото важи и за хората с хранителни разстройства.

При хранителни разстройства е възможно да има  значителни ефекти върху зъбите на пациента, включително поставяне на импланти или подвижни протези, като се справят както с функционални, така и с естетически проблеми.

Констатациите показват, че хранителните разстройства водят до отрицателни ефекти овърху здравето на устната кухина, включително ерозия на зъбите, увеличен размер на слюнчените жлези и проблеми с венците с по-високи нива в сравнение с контролните групи. Допълнителни констатации в тези проучвания показват, че пациентите с хранителни разстройства смятат, че имат повече от проблеми, включително и по-голяма обща мускулна чувствителност, което потенциално предполага по-висока чувствителност към миофасциална болка в сравнение със здрави лица.

Отричането пред зъболекар на съществуването на хранително разстройство е начин на самозащита, а липсата на информация, че булимията може да провокира специфични и тежки проблеми, води до неглежиране на основния проблем – хранителното разстройство, което задълбочава и проблемите в устата.  При пациенти с анорексия може да се използва и Скрийнинг-въпросника за дентално здраве.

Хората с хранителни разстройства и какво ги спира да се погрижат за себе си?

След незнанието на силата на проблема, след това идват специфичната тревожност към отиване в кабинета („дентален страх“); нагласите за орална хигиена и оралното здравословно поведение при лица с или изложени на риск от хранителни разстройства.

84% от хората с хранителни разстройства са споделили в научни проучвания намират интернет за един от най-полезните източници на информация – и затова използвам шанса някой от тях, ако попадне на този материал да го прочете сериозно и да тръгне към лечение на булимията/анорексията, а и на зъбите и венците си.

Ключов въпрос, повдигнат в много от проучванията, е, че ефектите върху здравето на устната кухина от хранителните разстройства не са уникални за поведението, свързано с хранителни разстройства.  Повечето от свързаните състояния (напр. ерозия на зъбите, предразположеност към кариес, промени в слюнченото течение, пародонтоза) могат да бъдат показателни за много други състояния. С други думи, понякога зъболекаря ви може да не разбере, че имате хранително разстройство, заради което не отлагайте отиването при него/нея, ако имате се притеснявате от разкриването на тайната ви.

Поведението, свързано с различни състояния на хранителното разстройство на индивида, създава различни рискове за оралното здраве. В сравнение със здравните контроли, има по-висок прием на напитки с кофеин и по-нисък прием на обикновени (недиетични) безалкохолни напитки при тези в лека форма, но също така и по-ниска честота на обяд и по-нисък прием на сладки бисквити при тези, които са с лоша прогноза. Ключов извод от проучването е, че между ХР-добри иХР-лоши състояния, поведението на индивида представлява различни рискове за оралното здраве. Макар малка част от изследванията да изследват поведението на пациентите с хранителни разстройства по отношение на оралната хигиена и чувствата им относно процедурите за орално здраве, констатациите в тези проучвания показват, че много хора не разкриват хранителното си разстройство на дентални специалисти и се ангажират с грижа за оралното здраве по-рядко от клинично препоръчаното.

(1) Presskreischer, R., Prado, M.A., Kuraner, S.E. et al. Eating disorders and oral health: a scoping review. J Eat Disord 11, 55 (2023). https://doi.org/10.1186/s40337-023-00778-z

(2) Лекувайте комплексно зъбите, засегнати от хранително разстройство

(3) Тук едно видео на английски с илюстрирани примери, и още едно

Photo by Rodolfo Clix 

С това интервю продължавам проекта за срещи със специалисти, които работят с хора с хранителни разстройства, като целта е всеки един от нас да покаже какво вижда от своята гледна точка, като това, надявам се, че ще обогати представите на всички за многоликостта и ефекта на хранителните разстройства върху (твърде) голяма част от живота и здравето на засегнатите.

Д-р Тянков е завършил висшето си образование по дентална медицина в Медицинския Университет – София.

Работи вече 20 години в областта на естетичната дентална медицина и имплантологията. Кабинетът му се намира в София. Може да се свържете с него в клиниката му Алфадент на телефон 088 887 62 26.

Д-р Тянков, можете ли да познаете, че Ваш пациентка страда от булимия, още по време на преглед?

Най-често да. Вижда се по специфичния вид на зъбната повърхност – обикновено с абразирали дъвкателни участъци и ерозиралия емайл. Няма как да не обърна внимание на значително изтритите дъвкателни повърхности, съпроводени с намалена височина на зъбите. Тези пациенти най-често идват при мен заради естетическия вид на зъбите си – тъй като цвета и формата на зъбите им са се променили с врамето, а понякога имат и болки в някои от разрушените участъци, тъй като зъбите не могат да компенсират бързото си разрушаване. Как се разрушават зъбите? ОТ една страна е липсата на микро елементи, а от друга – повишената киселинност на слюнката заради излизащите стомашни сокове. Това води до зъби, които започват да придобиват различни нюанси на кафявото поради изтъняване – и в някои случаи до липсващ емайл. Ще направя сравнение между повръщането и ежедневно обливане на зъбите с киселина, а това вторично води до още проблеми. При повръщането и развалянето на зъбите се стига в някои случаи до деформиране на захапката – първо тя се изкривява и впоследствие дори се изтриват асиметрично ставните ямkи.

При една дълга булимия рано или късно се стига и до загуби на зъби. Обикновено, понеже това става генерализирано, засяга се цялото съзъбие и лечението става толкова скъпо, че пациентът не може да си го позволи – и така започва да се работи „на парче“.

Какви са, да ги наречем „етапите“ на проблеми със зъбите при хората с хранителни разстройства?

Както казах, първо се наблюдава естетически проблем – поява на белезникави или тъмни петна (дисхромии) по външните страни на зъбите, които по-късно водят до изронване на емайла. Следва свръхчувствителност на зъбите – от топло и студено и при определени храни. Едва след това идва разрушаването и изтриването им на височина и дебелина. Появяват се и възпаления на венците, заради микрофрактури по зъбите.

Като част от комплексното лечение, най-често се налага зъбите да бъдат защитени и според степента разрушаване се изработват или фасети, или корони. На един разрушен зъб трябва да му се върне старата форма и да бъде защитен от агресивните фактори в устната кухина.

При протичащо хранително разстройство се поразява цялото съзъбие, но доста често, тъй като фронталния участък (предните зъби) е най-видим, пациентите се обръщат най-често заради него и тогава се отваря въпроса за комплексно лечение. В по-голяма част от случаите долните зъби са по-засегнати, защото слюнката се задържа повече при тях. Нелекувайки дъвкателните зъби обаче се стига до промени, които са не по-малко неприятни – и те включват както проблеми с цялата храносмилателна система, тъй като храната не се обработва добре в устата, така и промяна на външния вид.

В практиката си съм виждала много хора с блестящи зъби, независимо от това, че години са били с хранително разстройство, може ли да ми обясните това?

Имат значение генетичните фактори, степента на заболяването и продължителността му. Колкото повече време зъбите са подложени на киселинна атака, толкова са по-поразени. Разбира се, че младия човек има повече компенсиращи механизми.

Когато организма иска вещества, но не ги получава – тук имам предвид калций и флуор, ако не ги добавяш или ги разграждаш с водородни йони, то тогава резултатът е плачевен. Няма как да имаш здрава къща само с вар и кирпич, трябва и тухла.

И преди в сайта ми съм писала, че е важно да не се мият зъбите веднага след повръщане. Какво друго бихте добавили Вие като съвет към тези, които имат проблем?

Да избягват избелващите пасти за зъби – особено тези с абразивност. Задължително четката им за зъби трябва да е мека, защото твърдата допълнително изтъргва вече мекият емайл.

Описвате много сериозни последици от хранителните разстройства – и конкретно при булимия, заради повръщането и липсата на микроелементи – при анорексията. Какво не знаят пациентите Ви, какви потенциално грешни решения правят, когато трябва да избират как да лекуват зъбите си?

За съжаление лечението на последствията изисква много време и разбиране. Препоръчвам им да не отлагат провеждането на комплексно лечение – много от тях търсят помощта на зъболекаря само когато имат проблем и то за конкретен зъб, който в момента ги боли и – поради една или друга причина – не лекуват както всички зъби – така и хранителното разстройство като психично състояние. Така те губят постепенно зъби, които могат да бъдат излекувани иначе.

Други срещи със специалисти

Интервюто с д-р Райна Стоянова, ендокринолог

Интервю с д-р Елена Димитрова, кардиолог

Интервю с Лили Стефанова, треньор

Интервю с д-р Иван Диков, гинеколог

.

.

.

Какъв е Вашия риск от хранително разстройство, направете своя тест тук, на сайта на книгата „Войната с храната“ на проф. Джулия Бъкройд