бременност

Момичетата, преминавали през самонараняване, са в риск като бременни

Връзката между самонараняване и психичните разстройства по време на бременността са били обект на изследване на отдела по женско психично здраве в Института по психиатрия, психология и невронаука на Кингс Колидж, Лондон през 2018, а изследването е публикувано през 2019.

Самонараняването е нарочно, директно нарушаване на телесната тъкан, което се извършва без желание за самоубийство, като може да е рязане с нож или друг начин за причиняване на болка, понякога с, а понякога без потичане на кръв, но може да е изгаряне, драскане, удряне на части от тялото (глава в стената, юмруци по стената), хапане на собственото тяло и други. Самонараняването е част от някои личностни разстрайства, но е възможно да се дължи на депресия, тревожни и хранителни разстройства, посттравматично стресово разстройство и др.

Основните изводи са, че при жени, които в тийнеджърска възраст са се самонаранявали, по време на бременност е по-висок риска от тревожни разстройства и други психични разстройства.

Това насочва мисълта, че ако по време на своите тийнеджърски години сте се самонаранявали и по време на бременност усетите, че се чувствате тревожни и тъжни, е по-добре да потърсите психологическа помощ, вместо да се надявате да ви мине, за да може да преминете през периода.

 

 

 

 

 

 

 

.

Photo by Beata Dudová from Pexels

булимия и бременност

%d0%b1%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-%d0%b8-%d0%b1%d1%83%d0%bb%d0%b8%d0%bc%d0%b8%d1%8fПонякога бременноста може да спре булимичните повръщания, наистина. Но не винаги. Здравни усложнения от булимия винаги има – по-леки или по-тежки зависи от много фактори. Но бременноста е предизвикателство дори за напълно здрави жени – някои, от които започват да повръщат по други причини, но ако сте бременна и страдате от булимия, това е статия за вас.

Рискът, ако болестта продължи е, че според изследванията има по-голяма вероятност от спонтанен аборт или ранно раждане, бебето да е с поднормено тегло или да е мъртвородено. Причините за тези плашещи резултати се свързва с лошото хранене при булимия и отразяването му върху ембриона и фетуса. Жените с булимия също така са и с по-висок риск от следродилна депресия в сравнение с другите родилки. Ако успеете да спрете с повръщането и/или лаксативите, докато носите бебето това ще е огромен успех, но ако не се случи може да се забиете в още обвинения – защото е истина, че бремеността може да прекъсне болестта, но може и да не го направи. Ако се случи точно това, което не искате – да сте бременна и с булимия, е важно да знаете, че е добре да съобщите за начина си на отношения с храната с вашия гинеколог или да потърсите професионална психотерапия при хранителни разстройства. Булимията не е личен избор, но е личен избор дали да изберете да потърсите помощ да я превъзмогнете. 

Мислите за бъдещето и за деца може да бъде сериозен аргумент за лечение на булимия, тъй като булимията прави зачеването по-трудно при някои жени.

Но дори да „изчезне“ по време на 9те месеца, една нетретирана булимия винаги остава ключа за връщането си в себе си…

Една кратка бележка за мъжете с булимия, които макар и рядкост, съществуват: наблюдавани са случаи на намален фертилитет по време на болестта, но тъй като мъжката булимия не е добре изследвана няма категорични данни по въпроса.

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

 

връзката бременност – хранителни разстройва

Темата е свързана
най-вече заради майката – която е
човекът, когото бебето приема за част
от себе си – реално в първите месеци
след раждането си бебето още не знае,
че то представлява нещо отделно от мама.
Тук идваме до голямата тема, която е
отвъд всички теории как да се грижим за
детето по учебник и за връзката с майката
– бременността е тест за майката, защото
в нея тя преживява, чрез мислите за
бебето си – от своите разбирания за
света – жените, които са имали нещастно
детство или са били в депресия в ранна
възраст, по време на бременността може
да развият пред-родилна депресия, която
засяга същия брой жени, каквато и тези
със следродилна депресия (около 13% от
всички майки).
Биологични истории
или как наднорменото тегло може да бъде
и биологично определено от майката, без
тя дори да подозира
Няма ембрион, който да
се развива добре, когато получава
токсични химикали. Това, което се случва
е, че бебето реагира на целия набор от
биохимични сигнали от майката. То се
адаптира по време на целия си престой
в корема й на това, което може да се
нарече – „светът според майка ми“.
Хормоните, нервотрансмитерите и
хранителните вещества му разказват
истории какво го чака навън. Това, което
майката яде има най-голямо влияние върху
бебето през първите три месеца от
зачеването
  –  поетото количество (и нейното качество) храна му съставя
„мнение“ за това каква е средата навън,
нещо като метеорологична прогноза за
наличието на храна. Това не са ню ейдж
измислици, а се подкрепя от много
изследователи, защото се оказва, че
жените, които не се хранят достатъчно
по време на първите три месеца или ядат
предимно джънк, бебето развива т.нар.
пестелив фенотип.
Стресът също
има изненадващо големи ефекти върху
развитието на системите за хранене на
ембриона. Високите нива на хормоните
на стреса увеличават секрецията на
лептина, които също управляват апетита
и поемането на количества храна. Те
влияят също така върху склонността
ембрионът да трупа мазнина около корема,
което в средната възраст на човек
увеличава рисковете от натрупвания
там. Критичният прозорец това да се
случи е стресът между 14 и 23 седмица
Дали всичко
е предопределено? И да, и не, защото
човешкият организъм и психика са проект,
който непрекъснато се доразвива и чрез
осъзнаване на причините, на травмите,
на несъзнаваните преди психотерапия
процеси човек може да достигне до
дълбочината на собственото си аз, което
тогава вече ще са води от здравата част
в човека

Как мога да знам дали детето ми има хранително разстройство? (ОТКЪС ОТ КНИГА)

Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски …

Мъжко/женско приемане на алкохола

Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, …