От Малки истории по БНТ събраха трима събеседници – мен, Биляна Савова, арт директор на списание Ева и основателка на МС Мога сам и Светлозар Желев, литературен активист (с това любопитно определение се описва дейноста и посветеността му в областта на литературата, вижте и страницата му Литературен гид), като тримата бяхме поставени от водещата Ирен Леви да дискутираме дауншифтинга. Този термин описва хората, които стигнали до някакви етап, в който избират от това, което критиците наричат „надбягване за плъхове“ или обсесивен материализъм, за да намалят стреса, наднорменото работно време и цената, която плащаш с душата и психиката си, които съпровождат цялото надбягване с дявола – не само в офисите, но и на много други места, където времето за почивка никога не идва или ако идва е за 4 дни на морето например слез 361 дни с 5-6 часа сън. Понякога дауншифнтинга е и преместването от мениджърска позиция в свободните професии, където парите може да са по-малко, но времето и свободата са повече. Познавам няколко човека, решили драстично да променят баланса работа/живот и понякога това е най-доброто, което може да се случи за някого. Решението за промяна често идва след проблеми със здравето, а то, както чуваме от деца, най-важното. За съжаление го разбираме като възрастни. Като цяло целта на „смяната на скоростта“ е да се подобри качеството на живот и да се намали нивото на стреса – а когато човек прави това, често пъти намалява разходите си (Сбогом, магазини по Съборна! в по-тежкия случай и Сбогом, Zara! в лекия), смяна на мястото на живеене (Здравей, Нови Искър!/Населени места на 40 км от града) или просто намалява ненужните разходи.

Видеото от предаването Малки истории

може да гледате на сайта на БНТ.

Да, на кой ли не му е идвало да остави в някакъв момент разчертания от служебни задължения живот, и да отиде на село. Поне гъските са гъски, говедата – говеда, всичко е ясно, няма нужда от време да ги разконспирираш. В двете истории в предаването се появява гледането на животните и с моя скромен опит от пасене на овци едно лято и гледане на дакел в продължение на 17 години знам едно. И то е: илюзия е, че животни се гледат лесно. Това е тежък физически труд, в който човек дава много. Нямаш ден, нямаш нощ, имаш чувства и не е като по телевизията, пасторално и успокояващо.

Дауншифтингът не е изобретение на „новото време“. Може да има и по-ранни, но на мен първото произведение, което ми хрумва, е класическото произведение Уолдън на Хенри Дейвид Торо (линк към произведенията му), в което той разказва за преместването си на езерото и спокойния живот там. А тогава, преди 200 години не е мобилните комуникации са били само в умовете на фантастите.

Няколко идеи за дауншифтинг за начинаещи

Намалете скоростта

Намалете дрехите, намалете ненужните разходи, дайте ги за почивка.

Намалете тежестта

Дрехи, вещи, боклуци, гипсови лебеди от сватби, ясно е

Засадете си подправки

Босилек, риган, мента. Градина не означава парник с домати. Може да е просто саксии на балкона.

Селски туризъм

Спомняте ли си какво ми е мнението за гледане на кози?! Убедете се на живо.

Изключете телефона

Всеки ден след работа. Ако ви е трудно, час преди лягане. Ако ви е трудно, махнете интернета през нощта. Ако и това ви е трудно, прочетете какво е номофобия.

Четете книга на поне 30 години

С пожълтели страници или с бележки от родителите ви, дори непозната или не достатъчно популярна сред приятелите ви.

Още по темата

Книжно: книгата Бягство от върха на Макс Наришкин, издадена от Сиела, и може би единствената книга по въпроса на български. Не съм я чела още, за нея ми каза Светлозар Желев. Най-продаваната книга за смяна на скоростите в Amazon.com

Сайт на Международната седмица на дауншифтинга – 23-28 април през 2018та.