Разговорът по-долу е прелюбопитен по няколко причини. Първо – това е строго професионален разговор и хората, които не се занимават с това е „през ключалката“ за какво си говорят психолозите, когато са сами.
За колегите пък се надявам да е полезен и осветляващ първия валидизиран за България тест за хранителни разстройства, като тук не говорим за определяне на типа разстройство, а за оценка на симптомите и поведенческите характеристики, индикативни за лица с хранителни разстройства. Тези, които ме познават знаят, че съм Тома Неверни и обичам тестове, научно подкрепени факти и винаги, когато има възможност – проява на здрав разум и практично мислене. Затова и инициативата на фондация Хестия, за която знам от няколко месеца толкова ме зарадва. Тестът е много добре структуриран; докладът дава възможност за интерпретация и насоки за мислене на професионалиста. Може би е важно да кажа, че той няма как да бъде предоставен директно на пациента заради професионалната му специфика, но може да бъде преразказан.
Третата причина, поради която този разговор е е прелюбопитен е, че след като видяхме как авторските правата бавно пробиха своя път в българския ежедневен живот (музика, книги и филми, програмиране), сега идва ред и на законното плащане на труда на изследователите във финната материя на психологическите изследвания. Тестът EDI-3 е ще бъде заплащан, като цената не е ниска на изследвано лице, което пък поставя друг сериозен въпрос на нашето здравеопазване – кога ще имаме адекватна грижа за засегнатите от хранителни разстройства и кога най-накрая НЗОК ще се отнася към тях с грижата, която заслужават? Вероятно имаме още години преди това да се случи, но все пак – такива инструменти за оценка следва да бъдат подкрепени и от системата за обществено здраве.
Днес мой гост е Диана Боянова, доктор по психология и психометрик във фондация „Хестия“, с която разговаряме за създаването на EDI-3.
Въпросникът за оценка на хранителните разстройства (Eating Disorder Inventory – EDI) е издаден за първи път през 1984 г. от американското издателство PAR, с идеята да послужи за оценка на т.нар. континуиден модел на Nylander (1971) за анорексия нервоза. Според него анорексия невроза е финалният етап от процес, започнал като спазване на диета и прогресирал до крайност, а разликата между умереното ограничаване в храненето и случаите на клинична диагноза, е по-скоро количествена, отколкото качествена.
С времето EDI надминава първоначалната си идея и в последните десетилетия заема важно място в литературата, отнасяща се до хранителните разстройства. Въпросникът е базиран върху съвременното разбиране, че случаите на хранителни нарушения са изключително хетерогенни по отношение на тежестта на симптомите, а идентифицирането на значимите психологични характеристики може да доведе до по-добро описание и разбиране на клиентите и до по-фини решения в клиничната практика. EDI отразява разбирането, че изследването на свързаните с хранителните нарушения психологични конструкти дава ценна информация за етиологията, прогнозата и различните видове терапия, вероятността за рецидив, както и за други биологични корелати.
Днес въпросникът е може би най-утвърденият и използван самооценъчен инструмент за оценка на психологичните черти и конструкти, свързани с развиването и поддържането на хранителни нарушения.
Какво се случва с първите две версии?
EDI-3 е третата ревизия на най-широко разпространения самооценъчен психологически инструмент EDI. Най-новата версия, адаптирана за България, е съобразена с еволюцията на теоретичните модели в сферата на хранителните разстройства. Тя е разработена с идеята да разшири обхвата на скалите и тяхната насоченост към психологическите области, свързани със съвременните теории, обуславящи етиологията и водещите симптоми при пациенти с хранителни разстройства.
EDI-3 включва някои значителни подобрения, които повишават качеството на получената информация от направената оценка. Една от тях е свързана с въвеждането на скали за валидност на отговорите. С тяхна помощ се определя стилът на отговаряне и консистентността на отговорите на изследваното лице, а резултатите могат да насочват вниманието на специалистите към потенциални закономерности, предполагащи некоректно попълване на теста.
В допълнение EDI-3 включва и норми за пациенти в юношеска възраст с хранителни разстройства, които липсват в предишните версии. Въпросникът съдържа скали и композити за измерване на конструкти, пряко свързани с психологическите характеристики, отнасящи се към хранителните разстройства.
Друго преимущество на EDI-3 спрямо предишните версии на въпросника, е свързано с нормативните извадки, които в оригиналния тест са от два географски региона в Средния Запад на САЩ и Онтарио, Канада, а в третата ревизия са извлечени от няколко различни клиники в САЩ, Европа и Австралия. Това дава възможност на специалистите да съпоставят резултатите на своите клиенти по-точно, а именно – спрямо нормативната група, към която клиентът географски принадлежи. По този начин инструментът е валиден не само като конструкти, които оценява, но и като културни особености, спрямо които се сравняват резултатите.
Как беше проведена адаптацията на български – колко време отне, трудности, изненади?
Адаптацията на въпросника за България се случи в рамките на около една година. Процесът стартира с прав и обратен превод от български и на английски език (и обратно) на айтемите на въпросника. Преводите бяха извършени независимо един от друг от петима психолози с професионални познания по темата и с високо ниво на владеене на английски език. За айтемите, за които имаше разминаване в превода, беше организирана среща, в която се достигна до общо съгласие относно крайния превод.
Като следваща стъпка беше проведено пилотно проучване сред 99 мъже и жени на възраст между 16 и 64 години. Целта на пилотното изследване беше да се провери вътрешната консистентност на айтемите и, ако се наложи, да се направят корекции по тях. На всички участници в пилотното проучване беше дадена обратна връзка с резултатите от теста, а процесът по българската адаптация продължи със стартиране на същинското изследване.
В събирането на данни взеха участие 18 специалисти – психолози от цялата страна с активна практика, които бяха специално обучени какви са основните характеристики на EDI-3, какво оценява той и как се администрира. Специално за събирането на данни беше изготвен доклад, чрез който специалистите да могат да дават обратна връзка на клиентите, които участват в адаптацията. Целта на тази процедура е изцяло мотивационна – максимално бързо да се даде обратна връзка на участниците в проучването.
Процесът на адаптация е трудоемък и отнема доста време, а всички положени усилия целят едно – инструментът да бъде съобразен с културните особености на държавата, в която се прилага, така че да дава максимално точни и обективни данни. Ние имаме богат опит в това отношение, тъй като „Хестия“ е организация, специализирана в адаптацията на психометрични инсрументи и портфолиото ни включва серия от адаптирани за България методики, в това число Диференциален тест за оценка на агресията при деца и юноши (DAF), който оценява двата типа агресия (проактивна и реактивна) при деца и юноши, Дортмундски скрининг тест на детското развитие (DESK 3-6 R), чрез който се проследява цялостното детско развитие и риска от потенциално изоставане при деца от 3 до 6-годишна възраст и други.
Както при всички останали тестове, по които сме работили, и при EDI-3 бяха отчетени разлики в резултатите на оригиналната и българската нормативна извадка. Локалните даннни например показаха, че българските момичета на възраст до 18 години са по-ангажирани с теглото, фигурата и отношението към храненето. Те показват по-високи стойности по почти всички скали на EDI-3 в сравнение със своите връстници от оригиналната нормативна извадка на въпросника. Българските жени от своя страна имат статистически по-високи резултати по скалите Стремеж към слаба фигура, Междуличностна алиенация, Перфекционизъм и Аскетизъм. За разлика от това, жените от Швеция и Холандия имат значимо по-високи резултати по отношение на Неудовлетвореност от фигурата и Ниска самооценка.
В сайта на Войната с храната има скрийнинг тест, който е по-скоро ориентировъчен за навици и е са самоценка и потвърждаване на уверените съмнения на човека, че има проблем. Този тест, който вие правите е за професионалисти, т.е. резултатите са директно за психотерапевта, който ги описва пред пациента или неговите близки, ако той е непълнолетен. Моля да разкажете повече за какво е точно теста, как помага терапията
EDI-3 разкрива целия психологически спектър на клинично значимите характеристики, свързани с риска от възникване, развиването и поддържането на хранителни разстройства. Пълната форма на въпросника съдържа три специфични скали, които оценяват нагласите спрямо храненето и отношението към фигурата и себе си. Включени са и девет психологически конструкти, свързани с развиването и поддържането на хранително разстройство. Инструментът предлага и три индекса за оценка на валидността на отговорите, както и шест композитни скали, които разкриват допълнителни аспекти на клиничната картина.
Инструментът не е насочен пряко към поставянето на диагноза за хранително разстройство, а по-скоро е предназначен за оценка на симптомите и поведенческите характеристики, които са индикативни за лица с хранителни разстройства. Въпросникът играе ключова роля в оценката на човек с хранително разстройство или риск от развиване на такова и по-нататъшната работа с него. Резултатите от него дават възможност на специалиста да идентифицира риска от възникване на хранително разстройство, да планира терапия, ако такъв съществува, и да оценява нейния ефект в дългосрочен план.
EDI-3 също така е ценен инструмент за изследване на хипотези в психопатологията, тестване на теоретични конструкти, идентифициране на значими субгрупи от пациенти и проследяване на резултатите от проведеното лечение.
За какви специалисти е предназначено?
EDI-3 е приложим основно в практиката на психолози и психиатри, които с негова помощ имат възможност да получат детайлни познания за клиента, да назначат подходяща терапия и да проследят нейния ефект.
Въпросникът има и кратка скрийнинг форма, която може да бъде използвана от неспециалисти в областта на психологията и психиатрията, в това число фитнес инструктори, специалисти по хранене, учители и други. Кратката форма включва 25 айтема, покриващи трите специфични скали за хранителни нарушения и индекс на телесната мазнина (BMI). Резултатите от нея могат да послужат като основание за насочване към специалист.
В допълнение EDI-3 включва и самооценъчен чек-лист с информация за честотата на симптоми, свързани с начина на живот: приемане на разслабителни, хапчета за отслабване, предизвикано повръщане, физическа активност, менструация и др.
Цената на теста е висока, а причината за това е напълно практична – за него има доста работа, която е свършена. В работата на психолози и психотерапевти това е напълно нов момент, в който за конкретни продукти ще се плаща отделно.
Психодиагностиката играе важна роля в изготвянето на цялостна оценка за моментното психично функциониране и състояние, както и за последващата терапевтична работа с дадено лице. Тя намира широко приложение в клиничната и терапевтична практика на специалистите в областта на психичното здраве. В България психологическите тестове са все по-често използван инструмент в последните години и това се дължи до голяма степен на факта, че специалистите вече имат достъп до надеждни, стандартизирани за България инструменти.
Както създаването, така и адаптацията на тестовете изискват съществен ресурс по отношение на време, труд, експертиза и директни разходи. Това включва уреждането на оригиналните авторски права, професионален превод на материалите, провеждане на оценявания със стандартизационната извадка, статистическа обработка на резултатите и изготвяне на български норми, в зависимост от пола и възрастта на клиентите, при които ще се използва тестът, разпространение на инструмента и последваща поддържка. Инвестицията е голяма, но изключително важна, за да може методиката да покрие всички стандарти, които гарантират ефективността му.
Във фондация „Хестия“ считаме за свой ангажимент да спомогнем по-широкото разпространение на тестовете, тъй като вярваме, че по този начин подобряваме възможностите за ефективно и надеждно диагностициране на психичното, социално и емоционално здраве за децата и възрастните в България. Ето защо се стремим да поддържаме ниски цени на инструментите, които предлагаме, и твърдим, че това е така, с оглед на разходите, с които е свързана работата ни.
Съществена е първоначалната инвестиция, която специалистите правят при закупуването на тест, защото тя покрива пълния комплект тест, с включено ръководство и ограничен брой бланки и доклади, както и преминаването на сертификационно обучение – в повечето случаи, двудневно. След това ние им осигуряваме достъп до онлайн система за работа с клиенти и използване на тестове – Examinea, където могат да поръчват допълнителен брой бланки и доклади за своите клиенти. Цената на стандартната форма на доклада на EDI-3 е 18 лв., кратката форма на доклада е 10.80 лв., а докладът от чек-листа Стил на живот е на стойност 4.80 лв. Повече информация за цените и условията за ползване на инструментите, с които работим, специалистите могат да открият на сайта ни www.hestiabg.com.
Събирайки данните онлайн има ли риск от изтичането им?
Системата Examinea, с която работим, намира широко приложение в работата на професионалистите, които използват ежедневно тестове в процеса на своята работа. Тя гарантира на клиентите правото на избор на подходящ тест, прозрачност на изискванията за администрация, бързо генериране на резултатите. Examinea може да бъде използвана единствено от професионалисти, квалифицирани да работят със съответните тестове, и отговаря на всички законови изисквания за сигурност и защита на личните данни. Политиката за обработка на личните данни, която изпълняваме, е напълно прозрачна и на уебсайта на системата са изложени подробно принципите, които следваме. Те включват ограничение на целите на обработване; свеждане до минимум на събраните данни; ограничение на съхранението с оглед постигане на целите, свързани с извършването на дейността; поверителност на обработването.
Още по темата
Представяне на Дейвид М. Гарнър Дейвид М. Гарнър е доктор по психология и основател на River Centre Clinic – организация, развила модел за достъпна и висококачествена подкрепа на хора, страдащи от хранителни разстройства. Гарнър е бил професор по психиатрия и психология в University of Toronto, както и в департамента по психиатрия в Michigan State University. Автор е на над 180 научни труда, 7 книги, а освен това е разработил двата най-използвани психометрични инструмента в областта на хранителните разстройства: Eating Attitudes Test (EAT-26) и the Eating Disorder Inventory (EDI-3). Той получава признание от Institute of Scientific Information (ISI) като един от най-цитираните изследователи в областта на социалните науки.
Представяне на Диана Боянова Диана Боянова е доктор по психология и психометрик във фондация „Хестия“. През последните 20 години тя работи в областта на психологическото оценяване, стандартизиране и адаптиране на психологически тестове, разработване на инструменти и изследване в сферата на детската психология и личността. Тя е бакалавър от първия випуск по психология към Великотърновския университет. Завършва магистратура към Софийски университет, а след това – докторантура към Института по психология при БАН. Има специализации и реализирани проекти по психология във Финландия и Люксембург и е член е на Европейската асоциация по личностна психология (EAPP). В продължение на шест години работи като пост-докторант в програма за изследване и развиване на академичния талант на деца от първи до дванадесети клас в Католическия университет в Чили. Участва в международни конференции и провежда обучения и оценка на образователни програми в Европа и Латинска Америка. От 2018 година работи във фондация „Хестия“, която е и европейска точка за развиване на академичния талант сред децата за България.
Откъсът по-долу е от книгата на 
