отношения

СТОИМ СИ вкъщи или един елементарен начин децата да преминат по-леко през този ТРУДЕН момент

Отбелязвам „труден“, защото на повечето деца им е трудно от това стоене вкъщи – не защото не могат да се справят с обучението или защото не си харесват стаята, а защото не общуват със себеподобни (братята и сестрите не се броят). Напоследък чета с интерес дискусиите на детелюби/детенелюби, които спорят страстно по въпроса дали да децата ще им повлияе социалната изолация или родителите се излагат, като прекалено много се втренчват в скъпоценните си отрочета.

Дали ще се отрази дългосрочно ще видим след… дълги години. За тези, които имат дете на дистанционно обучение отразяването в момента е видимо и то не в лабораторни, а домашни условия, напълно експериментални. Изнервени, крещящи, уморени, апатични, демотивирани, сенки на себе си, гризещи нокти или паникьосващи се от нищото…

В този момент може би имаме нужда от нещо съвсем просто като решение. Нещо като… играта.

Добрата,

стара,

спонтанна

игра.

 

Не вадете скрабъла или куизове безкрайни, както и пъзели. Няма нужда да е „умна“ и да създава умения. Играта може да е подхвърляне на топка (или като тениса за маса, който купих за кухненската маса). Тя е важен елемент от добрия живот, не е някакъв каприз за лекомислените, които по цял ден си „губят времето“. Когато играта е просто „хайде да си поиграем“, по същия начин по който го правят децата (дори и с боричкане) или просто нещо смешно, леко глуповато, но забавно. Децата са по-богати от (повечето) възрастни с едно – въображението – могат да направят всеки чаршаф море, от чорап – чудовище, и от клон – еднорог.

 

Подценявате ли играта?

Едно е сигурно детство без игра, може да бъде вредно за децата, защото в такива моменти като сегашната изолация, като възрастни, ние имаме нужда от въображение, за да измислим как да се справим – и да играем с тях може да ни даде успокоение, поне за малко, от всичко, което се случва. Във вторнишкия си разговор си вчера със Светослав Николов по bTV радио в 1530, говорейки си по темата се сетих за фразата на Шилер, написана на Националния стадион, която така и не разбрах защо е сложена там и от кого: „Човек е човек само когато играе“.

Играта може да ни сближи и свърже с другите, да ни създаде настроение.

Играта може да ни помогне за повече физическа активност.

Играта може да ни направи творци.

Играта прави хората – малки и големи – щастливи.

 

 

 

 

 

 

 

..

Photo by Tima Miroshnichenko from Pexels

„Да живееш само в настоящето е бягство от реалността“

„А идеята, че трябва да се фокусираме върху настоящето, че миналото носи огорчения, а бъдещето създава безпокойство… Но ако мислим само за „сега“ как да се движим напред?
Как да забравим миналото?
Тези неща са се случили.
Да живееш само в настоящето е бягство от реалността.
Не сме статични по природа, ние сме общ сбор от действията си вчера, днес и утре.
Идеята да си добър човек е точно това – идея, абстракция.
Да живееш добре – това е целта“.

Алън Бол

 

Не е задължително да си философ или основател на психотерапевтична школа, за да кажеш нещо толкова точно. Това са думи, извадени от устата на един от героите в сериала Тук и сега, НВО, чийто сценарист е Алън Бол (Alan Ball). Няколко думи за него – сценарист и автор на сцената с найлоновата торбичка от Американски прелести, Шест метра под земята и Истинска кръв.

За съжаление Тук и сега беше прекратен и втори сезон не се очаква (никога).

Още по темата живот тук и сега:

Сцената с найлоновата торбичка е една философия сама по себе си (т.е. г-н Бол неслучайно го цитирам, защото прави неслучайни неща) – тук описание как се ражда тя, но тези негови думи описват „какво иска да каже автора“ с нея в едно свое интервю: „Има една будистка представа за чудото в рамките на земното, на ежедневното. Мисля, че ние живеем в култура, която обаче не ни насърчава да търсим това“. Друг интересен текст, посветен на същото може да прочетете в книгата Considering Alan Ball: Essays on Sexuality, Death and America in Television and Film Writing на Thomas Fahy  (този линк води към конкретния откъс в Google Reads) Между другото в песента на Кейти Пери Fireworks , която е в плейлиста ми, същата тази торбичка е цитирана също, още в първото изречение.

Накрая: все пак, въпреки че могат да илюстрират философски послания, по екологични причини ограничете употребата на найлонови торбички максимално в ежедневието си.

Със същия успех и резултат, с който Алън Бол е гледал торбичката, може да гледате съсредоточено падащи листа, въртящи се опашки на кучета или полюшващи се чаршафи на съседния балкон.

Как да разговаряме с дъщеря си за тялото й?

Прати ми го ценен човек да го прочета, и може би защото в години те съм се научила да ценя добрия текст без да искам задължително да е мой; да консумирам удоволствието от подредените думи, затова го публикувам в блога си, защото отговаря на един от най-важните въпроси в моята практика:

 

Как да говорим с дъщеря си за тялото й?

от Sarah Koppelkam (повече за нея в края на текста)

 

Как да говорите с дъщеря си за нейното тяло, стъпка първа: не говорете за тялото й, освен да й обяснявате как функционира.

Не казвайте нищо, ако е отслабнала. Не й казвайте нищо, ако е качила на килограми.

Ако мислите, че тялото на дъщеря ви изглежда невероятно, не го казвайте. Ето някои неща, които може да казвате вместо това:

„Изглеждаш толкова здрава!“ е добро.

Или какво ще кажете за: „Изглеждаш толкова силна“.

„Мога да видя колко си щастлива – сияеш“

Още по-добре, направете й комплименти за нещо, което няма общо с тялото й.

Не коментирайте телата на други жени също. Не. Нито един коментар, нито добър, нито злобен.

Учете я да бъде мила към другите, но и към себе си.

Не рискувайте да говорите колко мразите своето тяло пред дъщеря си или да й казвате, че сте на диета. Всъщност дори не правете диети пред дъщеря си. Купувайте здравословна храна. Гответе здравословни ястия. Но не казвайте „Не приемам въглехидрати в момента“. Дъщеря ви никога не трябва да мисли, че въглехидратите са зло, защото срамът от това, което ядете е срам вътре във вас..

Дайте на дъшеря си кураж да тича, защото това ще намали стреса й. Окуражете я да ходи в планините, защото няма по-добро място да откриеш своята духовност от върховете на вселената. Окуражеге дъщеря си да сърфира, или да се катери или да кара маунтин байк, защото да се занимава с нещо, което я ужасява е добро нещо понякога.

Помогнете на дъщеря си да заобича футбола, гребането или хокея, защото спортовете ще я направят по-добър лидер и по-уверена жена. Обяснете й, че независимо от вашето остаряване, вие не спирате да имате нужда от работа в добър екип. Не я карайте никога да се занимава със спорт, в който не е влюбена..

Докажете на дъщеря си, че жените нямат нужда от мъже, за да разместват мебелите си.

Научете дъщеря си как да готви кейл.

Научете дъщеря си как да пече шоколадов кекс със две големи пакечета масло.

Дайте й рецептата на баба й за Коледен кекс. Предайте й вашата любов да стоите на открито.

Може би вие и дъщеря ви имате  дебели бедра или широки гръдни кошове. Лесно е да мразите тези части от тялото, които не са с размер XS. Недейте. Кажете на дъщеря си че с нейните крака може да пробяга маратон, ако иска, а ребрата й са просто куфар за силни бели дробове. Тя може да вика и да пее и да повдигне света, ако иска.

Напомняйте на дъщеря си, че най-доброто, което може да направи с нейното тяло е да го използва, за да движи нейната прекрасна душа.
~

 

Оригиналният текст е на Sarah Koppelkam и е публикуван в Huffington Post през 2013. Тогава тексът става вайръл и е ,e-постнат на много места. Започнах да търся първоизточника и разплетох донякъде мрежата, че текстът на Сара Копелкам, която тогава е публикуван първо в личния й блог (вече изтрит). Историята на текста е, че в Сара го написва в Ню Йорк, лятотото след втората й година в университета Wesleyan University, когато приятелка й споделя неща, които е майка й казвала за тялото й. Това се превръща в „а-ха“ момент („а-ха“ момент си е реплика на Опра Уинфри за „светна ми“), която в същия този момент се възстановявала от хранително разстройство. „Майките“, казва Копелкам пред сайта LittleThings „е най-близкия модел, който имаме за това как да сме жени“ и тогава пише текста, който следва по-долу.

„Не общувай с полу-влюбени, не се сприятелявай с полу-приятели…“

джубранНе чети от полу-даровити, не живей полу-живот, нито умирай полу-смърт, не избирай полу-решение, не спирай на половината истина, не сънувай половин сън, не се вкопчвай в половин надежда…
Ако мълчиш, мълчи докрай, ако говориш, говори докрай, недей мълча, за да говориш, недей да говориш, за да мълчиш…
Половин глътка няма да утоли жаждата ти, половин блюдо няма да засити глада ти, половин път няма да те отведе доникъде, половин мисъл няма да ти даде резултат…
Половината е мигът на твоето безсилие, а ти не си безсилен… Защото ти не си половин човек. Ти си човек… създаден да живееш живота, а не да живееш половин живот.”

Халил Джубран

10 важни въпроса преди да се обвържеш сериозно с някого

dvoikaС този пост не искам да влизам в графата лека статийка с „любовни съвети“. Точно обратното. Писала съм и редактирала достатъчно много такива материали в дългото си светло минало на главен редактор на Cosmopolitan България – и това означава стотици страници за любов и отношения. Постепенно обаче ми стана интересно не да пиша за връзки, а да участвам в процеса на личностното осъзнаване за това, което се случва с човек и така продължих образованието си в психотерапия.

Затова и избирам тези въпроси, които привидно прости, са ключово важни за успешна – в смисъл на дълга и предимно безоблачна връзка (нека не се лъжем, всяка връзка има естествено своите трудни моменти). А един след друг стават все по-деликатни. Естествено, повечето хора се надяват, че всичко ще е както си го представят – тъкмо са намерили някого, който не е толкова зле като повечето хора наоколо – и никога не се осмеляват да задават тези въпроси, защото тайно се надяват да не се разочароват, което не им спестява разочарованията в крайна сметка. Така че – ако не смеете да зададете някой от тези въпроси на човека, с когото сте, каква е причината?

  1. Как протичат скандалите в твоето семейство? Този въпрос би ви помогнал да разберете какви са начините, на които човекът е бил свидетел през целия си живот – и естествено ще се връща към тях. Да, разбира се, има хора, които бягат от семейните модели, но не са толкова много – но дори и да са го направили, това отново изисква разговор.
  2. Ще имаме ли деца и ако имаме, как си представяш ти да се грижиш за тях? Другият иска ли деца, колко, има ли значение пола им, какви си представя да са неговите задължения? Как си представя времето на бременноста и майчинството. Заради растящият брой на двойки с репродуктивни проблеми е редно да сте готови да обсъдите и вариант, в който чакате бебето по-дълго и дали има вариат да осиновите.
  3. По какъв начин са ти повлияли предишните партньори? Противно на очакванията се оказва, че хората с повече сериозни и дълги връзки преди настоящата си, носят по-голям риск от развод, като причината се търси в травмата от раздялата и вероятните сравнения с бившите партньори. Драматичните раздели, обвиненията и повтарящите се модели са също знак, който трябва да отчетете.
  4.  Кои са най-важните разходи за теб? Разговорът за пари върви малко трудно в интимните отношения, но разбирането кое е важно за другия преди да започнете да сте и в една финансова плоскост, е необходимо. Кой плаща и какво? Пътувания? Спестявания? Храна? Джаджи? Дрехи? О, да, парите може да станат основа на не един и два спора.
  5. Обичаш ли да оставаш сам и как обичаш да си прекарваш времето? Има хора и ситуации, които са лични и ако единият иска да е непрекъснато залепен за другия, а другия има нужда да „подиша“ – с приятели или на компютърна игра, след периода на влюбването, започва да си търси своето време и тогава е първата криза. Хората са различни и по отношение на времето, което имат нужда за усамотяване – и тъй като това е лично право – трябва да го уважавате и давате един на друг.
  6. Колко е важен секса за теб? Хората са настроени да правят секс с различна честота и ако вашите машинки работят в различен ритъм, ъх, ами и двамата ще се мъчите. Не се надявайте, че ако в началото е било по-малко „постепенно ще се увеличи“ или че ако е „прекалено често“ ще „мине“.
  7.  До къде може да продължава флирта? Ревността за един започва при продължителен поглед към човек от другия пол, а за други далеч далеч по-късно.
  8. Знаеш ли всичките пет начина да казваш „обичам те“? През 1992 година Гари Чапман написа в книгата си 5те езика на любовта, че има пет любовни езика: утвърждаване, хубаво време заедно, подаръци, действия и физически докосвания. Преценете по какъв начин показвате един на друг любовта си това достатъчво ли ви е.
  9. Кои са качествата в мен, които харесваш най-много и какво най-много те дразни? Първата част е важна, за да разберете дали другия ви е усетил на по-дълбоко ниво. А втората част – хората се променят, но не много – затова доколко може да промените това, което дразни другия. Всъщност изследванията на щастливете бракове показват, че е важно не да е имало „тръпка“, а да е имало покриване на общите разбирания за живота.
  10. Къде се виждаш след 10 години? С този въпрос може да определите дали целите ви съвпадат. Привидно сухарски, но точен – защото ако другия вижда 3 деца, а вие едно, разликата си е голяма – както и разликата между – „както сега“ и „ще си отворя бар на плажа“. Не малко хора са били разочаровани от осъзнаването колко години са загубили, без да зададат този въпрос навреме и са останали излъгани в очакванията – които никой не им е давал…
    Ако непрекъснато попадате в едни и същи връзки или не сте доволни от съществуващата, вероятно има причина не само в другия – но и във Вас, защото отговорноста за личното щастие е… лична.
    detelina-stamenova-psihoterapevt-sofia

Как мога да знам дали детето ми има хранително разстройство? (ОТКЪС ОТ КНИГА)

Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски …

Мъжко/женско приемане на алкохола

Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, …