Днес чух тази история, принадлежаща на индианското племе чероки.

Дядо и внуче ходели из гората. Държейки малкото момче за ръка, старецът започнал своята история. „В нас“, казал той, „има два вълка, заключени в постоянна битка – добър вълк и лош вълк. Добрият вълк представлява всички добри неща, които се стремим да бъдем: смели, честни, истински, щастливи и щедри. Лошият вълк е алчността, гнева, егоизма, арогантността, омразата и страха. През целия ни живот — завърши мъжът — тези два вълка се бият в теб. Детето го погледнало и попитало: „Кой от двамата побеждава?“. Дядото отговорил: „Когото храниш“.

Вълците са нашите вътрешни гласове – всички имаме катран, черна боя, пукнатини. Никой не е перфектен, но и всеки от нас е способен на доброта. Затова можем да изберем да храним добрия вълк в нас, да сме с хора, които ни помагат да сме добрата версия на себе си.

Помислете как прекарвате времето си и на какво давате повече през деня си. Добрият вълк обича да се смее, да прави добро, да се грижи за себе си и другите, да спи и да тича, да се движи и да усеща тялото си. Добрият вълк обича да има хубава бърлога, да е глутницата си и да чувства свободата.

Още по темата

В книгата на Теодора Славова „42 дни“, на която имах удоволствието да съм редактор, може да прочетете един съвременен прочит от любопитен български автор.

Photo by Shelby Waltz from Pexels