Два материала тази седмица ме накараха да пусна този пост:

• блогът на Ана Динкова Коледни подаръци: Drinkova Edition, в който тя задава няколко сериозни въпроси (които да си поставите преди да се хвърляте в разходи)

и

• The Guardian с Подарък, който правиш е много по-добър отколкото този, който купуваш: 10 брилянтни идеи за домашно изработени подаръци

Спомних си също, че преди години, че бях писала едно редакторско писмо за Коледа как свещниците са „необходимото зло“, когато не знаете какво да подарите (както и чашите) и след го намерих в архива си.

Забелязала съм, че когато някой се чуди какво да подари, играе на сигурно – свещник или ароматна свещ – колко може да се сгреши с такъв подарък? Така разбираш и колко от при-
ятелите ти са работили буквално до последната секунда и са взели нещо, притиснати от времето и изпразването бурканчето с идеи. И аз съм го правила.
Когато установих, че вкъщи имам достатъчно свещи, за да основа малък и жизнерадостен култ и в продължение на двайсет години да не се нуждая от купуването на нова свещ, ако паля една от
друга и се замислих колко свещи съм подарявала самата аз – просто престанах да ползвам този спасителен пояс в морето от въпроси „какво да подаря“.
Коледните празници са коварни. Да, точно. Коварни. Веднъж годишно можеш да зарадваш любимите си хора – и ако това не се случи – разочарованието е двойно. В последните години така се получиха нещата, че вместо да чакам подаръци от дядо Коледа, аз станах Весела Коледа. Духът на Коледа е важен, не подаръците. Е, и подаръци са важни, за да има дух на Коледа. На коя от нас не є се е случвало да получи хубав подарък, но не съвсем и да трябва да преглътне, че някак си е надявала на нещо по-друго? И как да не се чувстваш зле, когато някой е похарчил парите си за нещо, което няма да използваш/облечеш с удоволствие. Затова лично за себе си съм избрала да почна дебненето за малки желания. Научих да се вслушвам в изпуснатите „ах“ към някоя витрина и „искам да имам, но дърадъра дъра“. (Cosmopolitan, декември 2015) 

Призивите да подкрепите родните производители не вярвам да стигнат до всички, но тази година въпреки че аромата „огън и билки“ просто ме упои в Икеа, реших, че ако купувам ароматна свещ (виж по-горе – навикът със свещите е устойчив) ще е от I/TEMS, защото ги 1. са ароматни 2. дълготрайни са 3. производителите са малка компания и влагат старание и творчество.

Философията Reuse Recycle Reuse

Последните години и особено 2020 постави въпроса за ненужните вещи и консуматорството, което беше обзело и все още държи голяма част от хората. Минимализмът постепенно се превръща в новото черно, Мари Кондо мина своя зенит, а с всяка година забелязвам, и в дъщерите ми, за по-разумно използване на ресурсите, които имаме и ценене на истински личните подаръци. Групите за продажба и подаряване на дрехи, книги и т.н. и изобщо това вторично използване на вещите ми се струва възхитително.

Да не се задръстваме с излишни вещи и е философия на изобилието, защото ако това, което имаме, е достатъчно, значи сме щастливи.

Но да се върна на двата материала, заради които и аз реших да се включа в темата. Годината беше такава, че доведе до по-голямо внимание върху разходите, които не могат да поемат; да внимават повече или да се съсредоточават върху основното. За други ситуацията подейства по-дисциплиниращо и започнаха да оценяват истински важните неща и преминаха към това да не се поддават на гъдела и изкушенията за пазаруване. За една отделна група периода доведе до свръхконсуматорство (дори на дребни продукти, човек може да прекали с покупките и в магазин „всичко за 1 лев“), което също е реакция на кризата.

В The Guardian някои от тези 10 брилянтни идеи не са толкова брилянтни, но посоката е важна. Ако човек подарява личното си творчество е добре да прецени дали то би се оценило от другия. Затова и идеята за картонена чиния или венец не ми се струват подходящи чак толкова.

Списък на някои неангажиращи и приятни подаръци,

които да не бъдат заточени в  шкафове, докато хората кога е точното време кога да ги изхвърлят (без да броим класиката… ароматна свещ ;), подходящо и за такива получатели, „които си имат всичко“

• Домашно направени бисквити, целувки (кой може да откаже целувки, които отвътре са на „дъвка“), паста, сладко и т.н.
• Подвариант: буркан със съставките за бисквити или други сладкиши и рецептата, закачен за него. По едно време бяха популярни и може да изглеждат красиви (линкове към варианти едно и две  за вдъхновение)
• Чай или кафе – билков или по-специфичен за любителите на specialty продуктите
• Луковици или семена за растения (ако получателят не е убеден, че убива с поглед растенията и никога няма да му се получи да отгледа някое)
• Крафт-шоколад (класика)
• Ваучер за услуга или продукти, която получателят така или иначе (ще) ползва с удоволствие (миналата година получих ваучер за Сторител например) – тук са всякакви видове месечни и годишни абонаменти, фотосесии, курсове и т.н. (от Udemy до фотографски), книжарници и т.н.

Ако в коментари се появят и други идеи в този стил, подходящи за подаръци, ще ги допълня.

Да подаряваме с умереност и за доставим удоволствие на другите е специфична задача, а в днешно време – още повече, защото идеята на празника е да ни е приятно, не да се разорим или да се разочароваме. Или просто да мине.

Бележка: нито една от споменатите услуги или продукти не е спонсорирала поста

Още по темата

Сайтът на The Minimalists