Month: август 2020

Настоящи насоки за превенция на затлъстяването по време на детството и при подрастващите (КРАТКА ВЕРСИЯ)

Това е съкратената версия на препоръките за хранене, физическа активност и консумация на медии (включително и социални), взети от статията Current Guidelines for Obesity Prevention in Childhood and Adolescence  и по-точно таблици 2  и 3 Дългата версия също е публикувана в блога ми.

За много родители тези препоръки ще се сторят невъзможни, не само в частта консумация на медии. Разбирам го, и аз съм родител и ми е трудно да жонглирам от една страна с това, което знам – и от друга, това, което се поднася на децата от средата. Без обществено движение по темата всеки един поотделно ще му е трудно за постигне много. Вярвам обаче, че колкото повече хора знаят какви са съвременните препоръки, защо са такива, толкова повече капки ще капят, докато не прелеят и някой ден се само ние като отделни хора, но ще се стигне до промяна на средата, защото нейното значение не може да бъде подценявано. Все пак допреди някакви си 20 години хората масово шофираха без колан, а днес е по-скоро изключение… А тук става дума за нещо много по-сериозно – здравето на всички. Здравето има лично измерение – дали ти си здрав, дали са здрави близките ти. Здравето има обаче и по-голямо измерение – колкото сме по-здрави като общество, толкова по-малко пари ще вадим от джоба си (от тези, невидимимите, данъците и налозите) и ще има по-голям шанс всеки от нас да има по-качествен живот. Хората сме социални – гледаме се един друг и заради това е колкото лесно, толкова и трудно да поддържаме добри навици – а когато изборът на вредна храна и липсата на много места за спорт (ето Витоша, която гледа над 1,5 милиона човека е практически в лошо състояние спрямо потенциала за приеме хора), а въпреки откритите фитнеси в някои места, има още много което да се направи за онова, което преди време се наричаше „масов спорт“. Но не само той – политики в областта на храненето на децата на местата, където те прекарват голяма част от детството си – и по-специално училищата, в които достъпа до вредни напитки – а подчертавам напитки, защото именно те в голяма част от случаите прецакват режимите за хранене и дават излишни калории, които не могат да бъдат изразходвани и се превръщат в наднормено тегло. 

Социалната изолация и онлайн обучението също имаха своя лош ефект върху всички нас и тепърва ще видим какво се случва с тихата пандемия, каквото е затлъстяването. Ефектът от него ще видим след години – и той ще е тежък. Това предизвиква все повече страни да обявят „война“ с него. Великобритания има известни крачки, които още са в сферата на говоренето и споровете, но е ясен пътя, особено след като се оказа, че затлъстяването има значение за заразяваването с ковид; Германия работи по въпроса като част от политиката за намаляване на диабет (тип 2), който е влияе много от начина на хранене, теглото и физическите упражнения (в края на текста повече информация); а понякога и компаниите сами предприемат мерки в полза на обществото. Напълняването не е предопределено генетично, а човек, ако е в обезогенна (водеща до напълняване) среда, той качва килограми, което впоследствие влияе пряко на здравето и качеството на живот.

Защо точно при малките деца това е важно? От една страна навикът е „втора природа“, но на първо място – ранното затлъстяване води до трудното му преодоляване в по-късна възраст и затова, отчитайки и семейните предиспозиция, в момента е важно децата да се научат да се хранят така че да имат не най-слабото, не най-красивото, а най-здравото тяло, което гените им са предопределили да имат.

 

КЪРМАЧЕТА И ДЕЦА В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Хранене

  • До 1-годишна възраст детето трябва да започне да се храни, седнало, заедно със семейството си
  • Да му се дава възможност да опитва нови здравословни храни
  • Да се създаде добра среда за хранене (напр. положителна атмосфера, без външноразсейване: напр. TV, телефон)
  • Разнообразна диета с много напитки (вода или неподсладени напитки (тук се имат предвид сокчета, дори натурални, дори само за вкус), както и такива без захар.
  • Растителни храни (зеленчуци, плодове, картофи, пълнозърнести храни и продукти)
  • Ограчаване на животинските продукти до препоръчаните от педиатрите (мляко и млечни продукти, риба, яйца)
  • Много ограничена добавена захар и сладкиши
  • Внимателно наблюдение на съдържанието на захар в храни и напитките

Физическа активност и спорт

  • За деца 3–5 години: поне 60 мин. структурирана физическа активност ежедневно
  • По-малки от 3 години: От 60 мин. до няколко часа неструктурирано физическа дейност; ограничете неактивността до по-малко от 60 минути (т.е. да не се гледа тв или друго занимание повече от този период без движение), извън съня
  • Училищна възраст: минимум 60 минути от умерена до интензивна физическа активност ежедневно или поне 10 000 стъпки на ден
  • Подрастващи: минимум 90 минути от умерено до интензивно физическо активност ежедневно или поне 10 000 стъпки на ден
  • Придобиване на основни двигателни умения като основа за бъдещи физически умения, сръчност и активност

Медии (тв, телефони и таблети)

С всеки допълнителен час консумация на телевизия разпространението на затлъстяването при децата се увеличава с 2% [30].

  • Без телевизори в детските стаи
  • Ограничаване достъпа на медии и спрямо възраст
  • За деца до 3 години: 0 минути
  • За деца  3–6 години: 30 минути максимум

УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

Хранене

  • Разнообразна, балансирана диета:
  • Вода или подсладени напитки без захар
  • Разнообразни растителни храни (зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни) продукти, картофи)
  • Много ограничени захар и сладкиши, съобразени с възрастта размери на порциите
  • Ограничаване или премахване на подсладени напитки
  • Без дребни неща за хранене между храненията
  • Създаване на здравословна, балансирана програма за училищно хранене

Физическа активност и спорт

  • Дневна физическа активност от поне 90 минути (възможно и в периоди от 15 минути за издръжливост и интервални тренировки)
  • Минимум 12 000 стъпки на ден
  • Ограничаване на заседналата активност до максимум 2 часа на ден

Консумация на медии

  • Ограничаване на потреблението на медии, както и заседналото свободно време според възрастта:
  • За деца 7-11 години: максимум 60 минути; над тази възраст 120 максимум

 

 

 

Още по темата

Цялата статия в блога, превод на Current Guidelines for Obesity Prevention in Childhood and Adolescence.

Килограми не се свалят с обиди (за родителите, на които им идва да кажат нещо гадно)

Здравен профил на България 2017 на Европейската комисия

Германският парламент припозна затлъстяването като хронично заболяване през месец юли 2020. Това се случва в в контекста на новата цялостна национална стратегия за диабета. В официалното изявление затлъстяването се признава като една от първопричините за диабет и се отправя призив за признаване на затлъстяването като заболяване.  Из речта на Александър Краус (християн-демократическата партия), депутат. „Диабетът не идва като изневиделица, а има своята история. Може да е генетично предразположение, но често е причинено от липса на физически упражнения, нездравословно хранене и произтичащото от това затлъстяване. Всеки четвърти германец е с наднормено тегло, т.е. много наднормено тегло. Нашето предложение се занимава с темата за затлъстяването… Диабетът е заболяване, което правилно е в центъра на вниманието днес. Важно е обаче също така да погледнем корена на диабета, който е скрит и не се виждат в почвата, а именно затлъстяването. Затлъстяването е коренът, от който расте диабетът. Това е като плевела: ако просто откъснете листата от глухарчето, това няма да има много полза.

… Не е достатъчно пациентът да отиде при лекаря и той да им каже да се храни по-малко и да спортуват малко повече. Това не е достатъчна терапия. Липсва интердисциплинарно, професионално амбулаторно лечение. Липсват програми за обучение на пациенти. Но също така липсва разбиране за засегнатите и информация за болестта. За съжаление, единственото нещо, което засегнатите изпитват в изобилие, са подигравки и подигравки…“

 

 

 

Снимка Janko Ferlic from Pexels

 

Настоящи насоки за превенция на затлъстяването по време на детството и при подрастващите (ДЪЛГА ВЕРСИЯ)

Това е статия  е публикувана в Obesity Facts (Obes Facts 2018;11:263–276); DOI: 10.1159/000486512; Current Guidelines for Obesity Prevention in Childhood and Adolescence; Преводът е с съкращения, които не пречат на целостта на изложението. Автори: Susann Weihrauch-Blüher; Kartin Kromeyer-Hauschild; Christine Graf; Kurt Widhalm; Ulrike Korsten-Reck; Birgit Jödicke; Jana Markert; Manfred James Müller; Anja Moss; Martin Wabitsch; Susanna Wiegand This article is licensed under the Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License (CC BY-NC-ND) (http://www.karger.com/Services/OpenAccessLicense).

 

Въведение

Затлъстяването при деца и юноши

Наднорменото тегло и затлъстяването в детството и при подрастващите напоследък се превърна в глобален здравен проблем [1, 2]. Въпреки че при настоящата тенденция се наблюдава стагнация при затлъстяването при по-малките деца в предучилищна възраст [3] – за подрастващите разпространението очевидно тендецията е все още към растеж на състоянието [4]. Честотата на кардиометаболичните съпътстващи заболявания [5–9] е значително по-висока при затлъстелите тийнейджъри, а изглежда, че специален рисков фактор е затлъстяването в областта на корема [10]. За съжаление, ограниченият успех на консервативните терапии [11, 12] се отразява в достигането на загуба на тегло, която е определена като 0,05–0,42 ИТМ (стандартна оценка на отклонение от индекса на телесната маса) за 12–24 месеца. Коефициентът на успех ясно корелира с възрастта: по-малките деца имат по-добри резултати [11, 13]

Типове и цели на превенцията

Интервенциите в промоцията на здравето и превенцията целят да се избегнат заболяванията и да се поддържа здравето на общността. Класификацията на СЗО (Световната здравна организация) прави разлика между обща, избирателна и целенасочена интервенция. Програмите за превенция могат да бъдат класифицирани като ориентирани към поведението (индивидуално базирана интервенция) или базирани на общността/околната среда. При втората се прилагат на релевантни за здравето решения; факторите на околната среда, като жилищните квартали, могат да повлияят положително не само на теглото на състоянието, но и на поведението, свързано със здравето [14, 15]. Настоящите подходи за превенция се съсредоточават главно върху поведенчески интервенции, докато настоящите пропуски в превенцията на затлъстяването се състоят главно в областта на интервенционно-базирани интервенции. Досега само с няколко прецизни интервенции са изследвани ефектите и влиянията на (социалната) среда върху дългосрочното развитие на теглото [16].

[Тук авторите дискутират програми, насочени към общественото здраве, които ще опиша с накратко. България е по един от докладите на СЗО на първо място по смъртност, като това се дължи на няколко фактора – ниска продължителност на живота в сравнение с другите европейски страни; отрицателен прираст на населението. Много думи и малко действия в областта на превенцията на обществено значимите заболявания виждам аз като гражданин и професионалист, а повечето от тях, изброени и в тази статия биха имали значение за всички, а също така в дългосрочен план ще има намаляване на тежестта върху здравната система. Такива са:

  • осъзнаване от обществото, че затлъстяването е заболяване;
  • създаване на здравословна среда (например в училищата);
  • образоване през медиите;
  • подобряване на възможностите за физическа активност в училищата и публичните пространства;
  • политическо внимание върху здравните теми (икономически мерки и такива в областта на земеделието);
  • премахване на рекламите на вредни храни по време на детските предавания и по каналите за деца;
  • ранна идентификация на хора в риск през педиатрите и общо практикуващите лекари;
  • чести прегледи и фамилно-базирани програми;
  • промотиране на движението в училище през уроци и други програми с цел увеличаване на физическата активност;
  • предоставяне на уреди и места в училищна среда (площадки, здравословна храна в училище).]

 

Поведенческа превенция

Съобразена спрямо възрастта и базирана на доказани от изследвания данни

Програмите за профилактика за деца имат по-положителен ефект върху ИТМ (индекса за телесна маса), ако децата са по-малки: най-добрите резултати са при деца на възраст от 6 до 12 години. Този извод се прави при мета-анализ на 37 контролирани (рандомизирани и не-рандомизирани) проучвания (27 946 участници) с минимална продължителност на интервенцията от 12 седмици [13].

 

Бебета и деца в предучилищна възраст

Общи препоръки

Мерките за превенция трябва да бъдат насочени към родителите (семейството) и/или полагащите грижи в детските градини и детските градини. Целенасоченото предаване на знания на родители и обгрижващите децата заедно с оптимизирането на хранителното поведение и физическата активност показва най-добър ефект върху теглото на децата в тази възрастова група [17]. Мерките за превенция, които засилват развитието на индивидуалните компетенции за подбор на здравословна храна и повишена физическа активност, са най-полезни за кърмачета и деца в предучилищна възраст. Родителите и обгрижващите, трябва да служат за положителни модели за подражание [18]. В рамките на детска градина, детска градина или дневен център мерките, съчетаващи физическата активност и оптимизирането на предложенията за хранене, както и насърчаването или моделирането на добри хранителни навици, се оказват най-полезни [18]. Опита на здравословен начин на живот в ранна детска възраст се нарежда като ключов фактор за предотвратяване на наднорменото тегло и затлъстяването. Тези фактори за начина на живот включват също разнообразна и балансирана диета, редовна физическа активност, предотвратяване на заседнало поведение (т.е. по време свръхупотреба на медии) и родителско въздържане от тютюнопушене (особено по време на бременност) [19]. Осигуряването на достатъчно време за сън и релакс също има голямо значение за развитието на теглото на децата. Освен това рекламите на храни, специално насочени към децата в предучилищна възраст, има незначително отрицателно влияние. Когато е възможно, премахването (не само) на телевизионни реклами трябва да бъде ограничено или напълно избягвано [19]. Представените тук резултати са обобщени в препоръки за действия за насърчаване на здравословния растеж и развитие на бебета и деца в предучилищна възраст. Те се основават на експертен консенсус, за който са допринесли множество научни общества (немско общество за затлъстяване (DAG), работна група за детско затлъстяване (AGA), немско общество за хранене (DGE), изследователски институт за детско хранене (FKE) и други). [19].

Хранене

Кърменето играе централна роля за предотвратяване на наднорменото тегло и затлъстяването при новородени и кърмачета. Отрицателна корелация между кърменето и проявата на нарушен глюкозен толеранс в по-късна възраст (чак в юношеска възраст) е добре установена [20–23]. Все още обаче не е ясно дали състоянието на теглото на кърмещата майка оказва влияние върху риска на детето да стане затлъстяло или да развие метаболитни рискови фактори [21, 22]. Изследване за поведението при кърменето на жени с нормално тегло, за разлика от затлъстелите, показват че затлъстелите майки кърмят по-рядко и за по-кратки периоди от майките с нормално тегло [25]. Възможните дългосрочни ефекти върху теглото на децата им обаче остават неясни. Научните общества препоръчват изключително кърмене през първите 4-6 месеца [19]. От 1-годишна възраст децата могат и трябва да консумират храненията си на семейната трапеза. Хранителните препоръки за кърмачето и предучилищното дете включват разнообразна диета с обилни напитки (вода и неподсладени/без захар напитки), достатъчно растителни храни (зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти, картофи), ограничени храни на животни произход (мляко, млечни продукти, месо, риба, яйца) и ниска консумация на захар и сладкиши (таблица 2) [19]. Особено децата от предучилищна възраст трябва да консумират само храни и напитки с ниско съдържание на захар: в няколко проучвания е доказана връзката между допълнителния прием на захар – предимно в безалкохолни напитки – с развитието на наднормено тегло и затлъстяване [25–27]. След предучилищната възраст съществува тясна и пряка зависимост между развитието на затлъстяване и размера на храненията и консумацията на нездравословни закуски между храненията. Осигуряването на здравословни хранителни навици изисква въвеждането на нови и здравословни храни точно толкова, колкото осигуряването на самото снабдяване с храна [19].

 

Препоръки за превенция на затлъстяването и наднорменото тегло при кърмачета и деца в предучилищна възраст

Хранене

  • До 1-годишна възраст детето трябва да започне да се храни, седнало, заедно със семейството си
  • Да му се дава възможност да опитва нови здравословни храни
  • Да се създаде добра среда за хранене (напр. положителна атмосфера, без външноразсейване: напр. TV, телефон)
  • Разнообразна диета с много напитки (вода или неподсладени напитки (тук се имат предвид сокчета, дори натурални, дори само за вкус), както и такива без захар.
  • Растителни храни (зеленчуци, плодове, картофи, пълнозърнести храни и продукти)
  • Ограчаване на животинските продукти до препоръчаните от педиатрите (мляко и млечни продукти, риба, яйца)
  • Много ограничена добавена захар и сладкиши
  • Внимателно наблюдение на съдържанието на захар в храни и напитките

 

Физическа активност и спорт

  • За деца 3–5 години: поне 60 мин. структурирана физическа активност ежедневно
  • По-малки от 3 години: От 60 мин. до няколко часа неструктурирано физическа дейност; ограничете неактивността до по-малко от 60 минути (т.е. да не се гледа тв или друго занимание повече от този период без движение), извън съня
  • Училищна възраст: минимум 60 минути от умерена до интензивна физическа активност ежедневно или поне 10 000 стъпки на ден
  • Подрастващи: минимум 90 минути от умерено до интензивно физическо активност ежедневно или поне 10 000 стъпки на ден
  • Придобиване на основни двигателни умения като основа за бъдещи физически умения, сръчност и активност

Медии (тв, телефони и таблети)

С всеки допълнителен час консумация на телевизия разпространението на затлъстяването при децата се увеличава с 2% [30].

  • Без телевизори в детските стаи
  • Ограничаване достъпа на медии и спрямо възраст
  • За деца до 3 години: 0 минути
  • За деца  3–6 години: 30 минути максимум

 

Ранна училищна възраст

Общи препоръки

Програмите за профилактика, базирани в училище, предлагат успешни подходи за превенция на затлъстяването, поради редовния контакт между деца и учители. Докато изключителните хранителни интервенции или програми, насочени единствено към физическата активност, показват само незначителни ефекти в училищната среда по отношение на дългосрочен резултат, комбинацията от двете демонстрира ясен ефект върху състоянието на теглото [33]. Програмите, базирани в училище, предлагани за повече от 1 година, имат най-благоприятен ефект върху теглото и състоянието, свързани със затлъстяването. Следните стратегии са доказани като най-благоприятни за училищната интервенция за превенция на затлъстяването: – интервенции в училища, включващи здравословно хранително поведение, физическа активност и самовъзприятие, както и участие на родителите [33–35] – увеличаване на броя на часове за физическо възпитание в училищата и развитие на обширни двигателни умения, започващи от предучилищна възраст [13] – Подобряване на качеството на предложенията за хранене в училище [13] – Намаляване на консумацията на захарни напитки чрез предлагане на чешми за пиене [27] ,

 

Хранене

Хранителните препоръки за деца в училищна възраст съдържат разнообразна диета, както беше разгледано по-рано в раздела за бебета и деца в предучилищна възраст. Няколко изследвания допълнително показват тясна връзка между увеличения прием на безалкохолни напитки, храна с висока енергийна плътност и / или консумация на бърза храна от една страна и развитието на наднормено тегло / затлъстяване от друга [25–27]. Затова консумацията на захарни напитки трябва да се избягва или поне силно да се ограничава и за деца в училищна възраст. За да се увеличи консумацията на вода в началните училища, проучването „trinkfit“ комбинира мярка за превенция, ориентирана към поведение (учебни единици) и мярка за превенция, ориентирана към околната среда (чешмички за пиене). Само 1 година след прилагането рискът от наднормено тегло в интервенционната група е значително по-нисък, отколкото в контролната група [27]. През 2014 г. DGE (Deutsche Gesellschaft für Ernährung; Германско общество за хранене) състави стандарти за качество за профилактика на състоянието в училищата по отношение на балансирано предлагане на кетъринг, което насърчава здравословното хранене (www.schuleplusessen.de/service/medien. Html # c246 ).

 

Физическа активност

Дейности и спорт

За децата в училищна възраст бяха представени няколко препоръки за физическа активност от международни експертни дружества и здравни организации (Световна здравна организация (СЗО), Европейска асоциация за изследване на затлъстяването (EASO), Националният институт за здраве и клинични постижения (NICE)). Те предлагат, въз основа на настоящите международни данни, минимум 60 минути на ден от умерена до интензивна физическа активност или поне 10 000 стъпки на ден [36]. Препоръките за Германия, базирани на националния експертен консенсус, дори надхвърлят това: децата в училищна възраст в Германия трябва да упражняват поне 90 минути на ден (например няколко 15 минути периоди на непрекъсната дейност) или минимум 12 000 стъпки). Освен това трябва да се насърчават ежедневните процедури, като активен метод за достигане до училище (например ходене или колоездене) [32].

 

Консумация на медии

Експертният консенсус за консумация на медии предполага препоръка, адаптирана към възрастта за Германия: До 11-годишна възраст потреблението на медии трябва да бъде ограничено до 60 минути на ден. След 12-годишна възраст не трябва да се надвишават 120 минути / ден [32]

 

Хранене

  • Разнообразна, балансирана диета:
  • Вода или подсладени напитки без захар
  • Разнообразни растителни храни (зеленчуци, плодове, пълнозърнести храни) продукти, картофи)
  • Много ограничени захар и сладкиши, съобразени с възрастта размери на порциите
  • Ограничаване или премахване на подсладени напитки
  • Без дребни неща за хранене между храненията
  • Създаване на здравословна, балансирана програма за училищно хранене

 

Физическа активност и спорт

  • Дневна физическа активност от поне 90 минути (възможно и в периоди от 15 минути за издръжливост и интервални тренировки)
  • Минимум 12 000 стъпки на ден
  • Ограничаване на заседналата активност до максимум 2 часа на ден

 

Консумация на медии

  • Ограничаване на потреблението на медии, както и заседналото свободно време според възрастта:
  • За деца 7-11 години: максимум 60 минути

 

Подрастващи

Целите на интервенцията за подрастващите са също засилване на физическата активност, оптимизиране на хранителните навици и намаляване на консумацията на медии. По-специално, приемът на подсладени напитки представлява огромен рисков фактор за развитие на затлъстяване в тази възрастова група: Проучването на Дортмундската хранителна и антропометрична надлъжно проектирана (DONALD) изследва връзката между консумацията на безалкохолни напитки и състоянието на теглото за период от 5 години при немските младежи. Повишената консумация на подсладени напитки (безалкохолни напитки и сокове) предизвика значително увеличение на ИТМ-SDS. Този ефект бил дори по-ясно видим при момичетата, отколкото при момчетата [37]. Германският експертен консенсус за юноши над 12 години препоръчва 90 мин./ден физическа активност и максимум 120 мин./ден прекарано време пред екраните [32]. Проучванията на мерките за превенция в тази възрастова група показват положителни ефекти по отношение на теглото и други маркери за затлъстяване като обиколката на талията, за интервенции, съдържащи трансфер на знания, заедно с интердисциплинарен подход. Директният трансфер на знания на подрастващите (вместо чрез родители или учители, както се препоръчва за по-младите възрастови групи) изглежда обещаващ подход, поради нарастващата самостоятелност на подрастващите по отношение на начина на живот и поставяне на цели. Вътрешната мотивация на подрастващите също има голямо значение, много повече, отколкото в по-младите възрастови групи, където мотивацията е до голяма степен външна и се движи от родители и учители [38].

 

Заключение

Тъй като стратегиите за превенция на наднорменото тегло и затлъстяването в детска и юношеска възраст са недостатъчни в повечето страни досега и поне частично недостатъчни, преосмислянето и преразглеждането на наличните насоки и препоръки е задължително. Спешно са необходими преференциални подходи, основани на общността/околната среда, както е посочено по-горе. Те обаче не могат сами да противодействат на епидемията от затлъстяване в сложната ни обезогенна среда. Прилагането на изброените по-горе мерки изисква здравословни пространства за живот, напр. близки детски площадки и паркове за деца и юноши, свободно достъпни фонтани за пиене в детски центрове и училища, обвързващи стандарти за качество на предложения за хранене в детски градини и училища и други мерки за превенция, насочена към околната среда. Заключенията на метаанализите правят тези решения на образователната и здравната политика и последващите произтичащи от тях дейности абсолютно жизненоважни. В превенцията на затлъстяването политиците, които вземат решения, трябва да участват, за да създадат и финансират цялостни, взаимосвързани системи за подкрепа за превенция на затлъстяването, базирана на поведението и общността / околната среда.

 

Референции

1 Han J, Lawlor D, Kimm S: Childhood obesity. Lancet 2010; 375: 1737–1748.
2 World Health Organization: Obesity and Overweight. 2017. http://www.who.int/en/news-room/fact-sheets/
detail/obesity-and-overweight. (last accessed June 12, 2018).
3 Olds T, Maher C, Zumin S, et al: Evidence that the prevalence of childhood overweight is plateauing: data from
nine countries. Int J Pediatr Obes 2011; 6: 342–360.
4 Blüher S, Meigen C, Gausche R, et al: Age-specific stabilization in obesity prevalence in German children: A
cross-sectional study from 1999 to 2008. Int J Pediatr Obes 2011; 6 e199–206.
5 Holl R, Hoffmeister U, Thamm M, et al: Does obesity lead to a specific lipid disorder? Analysis from the German/
Austrian/Swiss APV registry. Int J Pediatr Obes 2011; 6: 53–58.
6 Patel D, Srinivasan S, Xu J, et al: Persistent elevation of liver function enzymes within the reference range is
associated with increased cardiovascular risk in young adults: the Bogalusa Heart Study. Metabolism 2007;
56: 792–798
7 Pervanidou P, Akalestos A, Bastaki D, et al: Increased circulating high-sensitivity Troponin T concentrations
in children and adolescents with obesity and the metabolic syndrome: a marker for early cardiac damage?
Metabolism 2013; 62: 527–531.
8 Wiegand S, Keller K, Röbl M, et al: Obese boys at increased risk for nonalcoholic liver disease: evaluation of
16,390 overweight or obese children and adolescents. Int J Obes (Lond) 2010; 34: 1468–1474.
9 Zimmet P, Alberti G, Kaufman F, et al: The metabolic syndrome in children and adolescents. Lancet 2007; 369:
2059–2061.
10 Blüher S, Molz E, Wiegand S, et al: Body mass index, waist circumference, and waist-to-height ratio as predictors
of cardiometabolic risk in childhood obesity depending on pubertal development. J Clin Endocrin Metab 2013;
98: 3384–3393.
11 Mühlig Y, Wabitsch M, Moss A, et al: Weight loss in children and adolescents. Dtsch Arztebl Int 2014; 111:
818–824.
12 Oude Luttikhuis H, Baur L, Jansen H, et al: Interventions for treating obesity in children. Cochrane Database
Syst Rev 2009; 1:CD001872.
13 Waters E, de Silva-Sanigorski A, Hall B, et al: Interventions for preventing obesity in children. Cochrane
Database Syst Rev 2011; 12:CD001871.
14 Lange D, Wahrendorf M, Siegrist J, et al: Associations between neighbourhood characteristics, body mass
index and health-related behaviours of adolescents in the Kiel Obesity Prevention Study: a multilevel analysis.
Eur J Clin Nutr 2011; 65: 711–719.
15 Ludwig J, Sanbonmatsu L, Gennetian L, et al: Neighborhoods, obesity, and diabetes-a randomized social experiment.
N Engl J Med 2011; 365: 1509–1519.
16 Plachta-Danielzik S, Kehden B, Landsberg B, et al: Attributable risks for childhood overweight: evidence for
limited effectiveness of prevention. Pediatrics 2012; 130:e865–871.
17 Klein D, De Toia D, Weber S, et al: Effects of a low threshold health promotion intervention on the BMI in preschool
children under consideration of parental participation. J Clin Nutr Metab 2010; 5:e125–e131.
18 Summerbell C, Moore J, Vögele C, et al: Evidence-based recommendations for the development of obesity
prevention programs targeted at preschool children. Obes Rev 2012; 13: 129–132
19 Koletzko B, Armbruster M, Bauer C, et al: Nutrition and physical activity in children from 1–3 years old. Recommendations
by the network ‘Healthy Start – Young Family Network’ (in German). Monatsschr Kinderheilkd
2013; 13: 1–16.
20 Arenz S, Ruckerl R, Koletzko B, et al: Breast-feeding and childhood obesity – a systematic review. Int J Obes
Relat Metab Disord 2004; 28: 1247–1256.
21 Evelein A, Geerts C, Visseren F, et al: The association between breastfeeding and the cardiovascular system in
early childhood. Am J Clin Nutr 2011; 93: 712–718.
22 Robinson S, Marriott L, Crozier S, et al; Southampton Women’s Survey Study Group: Variations in infant
feeding practice are associated with body composition in childhood: a prospective cohort study. J Clin Endocrinol
Metab 2009; 94: 2799–2805.
23 Wu T, Chen P: Health consequences of nutrition in childhood and early infancy. Pediatr Neonatol 2009; 50:
135–142:
24 Marchi J, Berg M, Dencker A, et al: Risks associated with obesity in pregnancy, for the mother and baby: a
systematic review of reviews. Obes Rev 2015; 16):621–638.
25 Fiorito L, Marini M, Francis L, et al: Beverage intake of girls at age 5 y predicts adiposity and weight status in
childhood and adolescence. Am J Clin Nutr 2009; 90: 935–942.
26 Kavey R: How sweet it is: sugar-sweetened beverage consumption, obesity, and cardiovascular risk in
childhood. J Am Diet Assoc 2010; 110: 1456–1460.
27 Muckelbauer R, Libuda L, Clausen K, et al: A simple dietary intervention in the school setting decreased incidence
of overweight in children. Obes Facts 2009; 2: 282–285.
28 Skouteris H, Aquila D, Baur L, et al: Physical activity guidelines for preschoolers: a call for research to inform
public health policy. Med J Austr 2012; 196: 174–177.
29 Tremblay M, Leblanc A, Carson V, et al: Canadian physical activity guidelines for the early years (aged 0–4
years). ApplPhysiol Nutr Metab 2012; 37: 345–369.
30 Dietz WJ, Gortmaker S: Do we fatten our children at the television set? Obesity and television viewing in
children and adolescents. Pediatrics 1985; 75: 807–812.
31 Wahi G, Parkin P, Beyene J, et al: Effectiveness of interventions aimed at reducing screen time in children: a
systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials. Arch Pediatr Adolesc Med 2011; 165:
979–986.
32 Graf C, Beneke R, Bloch W, et al: Recommendations for promoting physical activity for children and adolescents
in Germany. A consensus statement. Obes Facts 2014; 7: 178–190.
33 Hoelscher D, Kirk S, Ritchie L, et al: Position of the Academy of Nutrition and Dietetics: interventions for the
prevention and treatment of pediatric overweight and obesity. J Acad Nutr Diet 2013; 113: 1375–1394.
34 Sobol-Goldberg S, Rabinowitz J, Gross R: School-based obesity prevention programs: a meta-analysis of
randomized controlled trials. Obesity (Silver Spring) 2013; 21: 2422–2428.
35 Muller MJ, Danielzik S, Pust S: School- and family-based interventions to prevent overweight in children. Proc
Nutr Soc 2005; 64: 249–254.
36 Tudor-Locke C, Craig C, Beets M: How many steps/day are enough? for children and adolescents. Int J Behav
Nutr Phys Act 2011; 8: 78.
37 Libuda L, Alexy U, Sichert-Hellert W, et al: Pattern of beverage consumption and long-term association with
body-weight status in German adolescents – results from the DONALD study. Br J Nutr 2008; 99: 1370–1379.
38 Haynos A, O’Donohue W: Universal childhood and adolescent obesity prevention programs: review and
critical analysis. Clin Psychol Rev 2012; 32: 383–399.
39 Zhou Y, Emerson J, Levine R, et al: Childhood obesity prevention interventions in childcare settings: systematic
review of randomized and nonrandomized controlled trials. Am J Health Promot 2013; 28:e92–103.
40 Hesketh K, Campbell K: Interventions to prevent obesity in 0–5 year olds: an updated systematic review of the
literature. Obesity (Silver Spring) 2010; 18: 27–35.
41 Logan S, Robinson L, Wilson A, et al: Getting the fundamentals of movement: a meta-analysis of the effectiveness
of motor skill interventions in children. Child Care Health Dev 2 2012; 38: 305–315.
42 Harris K, Kuramoto L, Schulzer M, et al: Effect of school-based physical activity interventions on body mass
index in children: a meta-analysis. CMAJ 2009; 180: 719–726.
43 Silveira J, Taddei J, Guerra P, et al: The effect of participation in school-based nutrition education interventions
on body mass index: a meta-analysis of randomized controlled community trials. Prev Med 2013; 56: 237–243.
44 Lavelle H, Mackay D, Pell J: Systematic review and meta-analysis of school-based interventions to reduce body
mass index. J Public Health (Oxf) 2012; 34: 360–369-
45 Simon C, Shweitzer B, Oujaa M, et al: Successful overweight prevention in adolescents by increasing physical
activity: a 4-year randomized controlled intervention. Int J Obes 2008; 32: 1489–1498.
46 Singh A, Chin A, Paw M, et al: Dutch obesity intervention in teenagers: Effectiveness of a school-based program
on body composition and behavior. Arch Pediatr Adolesc Med 2009; 163: 309–317.
47 Gortmaker S, Peterson K, Wiecha J, et al: Reducing obesity via a school-based interdisciplinary intervention
among youth: Planet Health. Arch Pediatr Adolesc Med 1999; 153: 409–418.
48 Swinburn B, Egger G, Raza F: Dissecting obesogenic environments: the development and application of a
framework for identifying and prioritizing environmental interventions for obesity. Prev Med 1999; 29: 563–
570.
19 Koletzko B, Armbruster M, Bauer C, et al: Nutrition and physical activity in children from 1–3 years old. Recommendations
by the network ‘Healthy Start – Young Family Network’ (in German). Monatsschr Kinderheilkd
2013; 13: 1–16.
20 Arenz S, Ruckerl R, Koletzko B, et al: Breast-feeding and childhood obesity – a systematic review. Int J Obes
Relat Metab Disord 2004; 28: 1247–1256.
21 Evelein A, Geerts C, Visseren F, et al: The association between breastfeeding and the cardiovascular system in
early childhood. Am J Clin Nutr 2011; 93: 712–718.
22 Robinson S, Marriott L, Crozier S, et al; Southampton Women’s Survey Study Group: Variations in infant
feeding practice are associated with body composition in childhood: a prospective cohort study. J Clin Endocrinol
Metab 2009; 94: 2799–2805.
23 Wu T, Chen P: Health consequences of nutrition in childhood and early infancy. Pediatr Neonatol 2009; 50:
135–142:
24 Marchi J, Berg M, Dencker A, et al: Risks associated with obesity in pregnancy, for the mother and baby: a
systematic review of reviews. Obes Rev 2015; 16):621–638.
25 Fiorito L, Marini M, Francis L, et al: Beverage intake of girls at age 5 y predicts adiposity and weight status in
childhood and adolescence. Am J Clin Nutr 2009; 90: 935–942.
26 Kavey R: How sweet it is: sugar-sweetened beverage consumption, obesity, and cardiovascular risk in
childhood. J Am Diet Assoc 2010; 110: 1456–1460.
27 Muckelbauer R, Libuda L, Clausen K, et al: A simple dietary intervention in the school setting decreased incidence
of overweight in children. Obes Facts 2009; 2: 282–285.
28 Skouteris H, Aquila D, Baur L, et al: Physical activity guidelines for preschoolers: a call for research to inform
public health policy. Med J Austr 2012; 196: 174–177.
29 Tremblay M, Leblanc A, Carson V, et al: Canadian physical activity guidelines for the early years (aged 0–4
years). ApplPhysiol Nutr Metab 2012; 37: 345–369.
30 Dietz WJ, Gortmaker S: Do we fatten our children at the television set? Obesity and television viewing in
children and adolescents. Pediatrics 1985; 75: 807–812.
31 Wahi G, Parkin P, Beyene J, et al: Effectiveness of interventions aimed at reducing screen time in children: a
systematic review and meta-analysis of randomized controlled trials. Arch Pediatr Adolesc Med 2011; 165:
979–986.
32 Graf C, Beneke R, Bloch W, et al: Recommendations for promoting physical activity for children and adolescents
in Germany. A consensus statement. Obes Facts 2014; 7: 178–190.
33 Hoelscher D, Kirk S, Ritchie L, et al: Position of the Academy of Nutrition and Dietetics: interventions for the
prevention and treatment of pediatric overweight and obesity. J Acad Nutr Diet 2013; 113: 1375–1394.
34 Sobol-Goldberg S, Rabinowitz J, Gross R: School-based obesity prevention programs: a meta-analysis of
randomized controlled trials. Obesity (Silver Spring) 2013; 21: 2422–2428.
35 Muller MJ, Danielzik S, Pust S: School- and family-based interventions to prevent overweight in children. Proc
Nutr Soc 2005; 64: 249–254.
36 Tudor-Locke C, Craig C, Beets M: How many steps/day are enough? for children and adolescents. Int J Behav
Nutr Phys Act 2011; 8: 78.
37 Libuda L, Alexy U, Sichert-Hellert W, et al: Pattern of beverage consumption and long-term association with
body-weight status in German adolescents – results from the DONALD study. Br J Nutr 2008; 99: 1370–1379.
38 Haynos A, O’Donohue W: Universal childhood and adolescent obesity prevention programs: review and
critical analysis. Clin Psychol Rev 2012; 32: 383–399.
39 Zhou Y, Emerson J, Levine R, et al: Childhood obesity prevention interventions in childcare settings: systematic
review of randomized and nonrandomized controlled trials. Am J Health Promot 2013; 28:e92–103.
40 Hesketh K, Campbell K: Interventions to prevent obesity in 0–5 year olds: an updated systematic review of the
literature. Obesity (Silver Spring) 2010; 18: 27–35.
41 Logan S, Robinson L, Wilson A, et al: Getting the fundamentals of movement: a meta-analysis of the effectiveness
of motor skill interventions in children. Child Care Health Dev 2 2012; 38: 305–315.
42 Harris K, Kuramoto L, Schulzer M, et al: Effect of school-based physical activity interventions on body mass
index in children: a meta-analysis. CMAJ 2009; 180: 719–726.
43 Silveira J, Taddei J, Guerra P, et al: The effect of participation in school-based nutrition education interventions
on body mass index: a meta-analysis of randomized controlled community trials. Prev Med 2013; 56: 237–243.
44 Lavelle H, Mackay D, Pell J: Systematic review and meta-analysis of school-based interventions to reduce body
mass index. J Public Health (Oxf) 2012; 34: 360–369-
45 Simon C, Shweitzer B, Oujaa M, et al: Successful overweight prevention in adolescents by increasing physical
activity: a 4-year randomized controlled intervention. Int J Obes 2008; 32: 1489–1498.
46 Singh A, Chin A, Paw M, et al: Dutch obesity intervention in teenagers: Effectiveness of a school-based program
on body composition and behavior. Arch Pediatr Adolesc Med 2009; 163: 309–317.
47 Gortmaker S, Peterson K, Wiecha J, et al: Reducing obesity via a school-based interdisciplinary intervention
among youth: Planet Health. Arch Pediatr Adolesc Med 1999; 153: 409–418.
48 Swinburn B, Egger G, Raza F: Dissecting obesogenic environments: the development and application of a
framework for identifying and prioritizing environmental interventions for obesity. Prev Med 1999; 29: 563–
570.

 

Снимка Саша Лазарев from Pexels

 

 

12те закона на кармата

„Карма“ е санскритската дума за „действие“, казано съвсем накратко, която съдържа в себе си идеята на Исак Нютон (Трети закон на класическата механика на Нютон), че „Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие“, само че приложена в по-широк, духовен и житейски план.

Темата е много стара и не е свързана с разбиранията, идващи от Изтока, но и в Библията е засегната още в думи в Стария Завет като  „Хвърли хляба си по водата, защото след много дни ще го намериш!“ (Еклесиаст, 11:1).

Сама по себе си идеята за карма не е свързана с наказанието, т.е. не прилагаме кармичните „закони“, за да не ни се случи нещо лошо, а с цел за духовно и лично израстване.

Много често хората се обръщат към концепцията за кармата когато се надяват на възмездие за лошите неща, които са им се случили, за да придобият сигурност, че ще бъде разплатено с онези, които са им ги причинили.

Това е една отправна точка към темата, която е на нивото „око за око, зъб за зъб“, но в саркастичната българска версия това звучи като „няма ненаказано добро“. В този пост искам да ви поканя да видим Карма не като учителка, която наказва лошите, а като наш собствен урок и частен учител, който ни е отправна точка и сигурна основа за действия и решения.

Да не мислите какво ще се случи с другите и кога ще бъдат наказани е освобождаващо, защото прочитането на собствения урок е по-важно лично за вас. Удовлетворение от чуждото страдание е нещо, за което мнозина мечтаят, но рядко стигат до това да изпитат удоволствие от него, защото всъщност то никога не носи удоволствие.

„Защо на мен?“ е друг голям въпрос, чийто отговор може и никога да не разберете. Но може да се опитате да превърнете отговора в нещо, което да е различно от механичното, обсесивно повтаряне на въпроса. Може би защото нещата се променят или защото „така е било писано“, или защото хората често повтарят една и съща грешка и наричат това своя съдба.

1. Големият закон или Законът за причината и следствието

Каквото даваме на Вселената, това получаваме. Ако искаме добрина, щастие, любов, тогава първо трябва да ги дадем. Ако вече си казвате „но аз го правя! И няма ефект!“ – продължете да четете или отидете направо на Закон 2Ежедневните ни избори – малки и големи – какво да направим ни прави каквито сме. Според концепцията за карма всяко решение има своите последици, сега или в неясен период, заради което е добре да взимаме осъзнато решенията си.

2. Законът за даването

Когато давате без умисъл, това отваря възможностите за получаване. Когато давате от сърце или с чисто сърце, Кармата вижда. Когато давате, без да очаквате нищо обратно в замяна, когато и да било, това е истинско даване. Този принцип на карма е свързан със силата да правите неща, водени от позитивното, независимо от ситуацията.

3. Законът на създаването

Животът изисква вашето участие, не може да искате той да ви се случва, без вие да правите нещо с него. Той е живо същество, с което общувате и наблюдавайки го, може да разберете къде сте, той да ви дава „знаци“ какви да са следващите ви крачки, какво да оставите и накъде да се насочите.

4. Законът за промяната

Променете мислите си, променете живота си. Да бъдем отворени за промяната е от първостепенно значение, за да промените живота си и да го подобрите. Подобряването започва отвътре навън – ако сам първо промените поведението си, опитате се да намалите или неутрализирате мислите, които блокират действията ви (или творческото аз), тогава промяната ще започва отвътре навън.

Как хората се отнасят към вас е тяхната карма; как вие реагирате на това е вашата.

– Уейн Дайър

5. Законът на прошката

Когато не прощавате и държите в себе си омраза, гняв или недоволство съм някого, тогава оставате в чувства, които само ви спират да продължите напред и да направите промяна в себе си (закон 4). Ако успеете да простите или поне да се освободите от негативните мисли към някого, включително и просто ако ги спирате съзнателно, разбирайки, че те натоварват най-вече вас, тогава давате пространство за нова карма.

6. Законът на смирението

Не може да промените нещо, ако се откажете да го приемете, защото се фокусирате върху проявата, не върху съществото.

Птицата се храни с мравки. Когато умре, мравките се хранят с птицата. От едно дърво могат да бъдат направени хиляди клечки кибрит. Една клечка може да запали гора. Може да мислиш, че днес можеш всичко, но времето е по-силно от всеки.

7. Законът за фокусирането

Концентрирането върху една тема, действие, занимание, чувство ни дава възможност да ги разберем и да ги приемем в себе си, в противен случай „носим две дини под една мишница“…и изпускаме някоя от тях.

8. Законът за отговорността

Обвинявайки другите за всичко, което се е случило, вие се отричате от правото на собствено мнение и място в живота си. Вие и само вие сами сте отговорни за живота си, за лошото и доброто.

9. Законът за думите и действията

Когато казвате нещо, тогава бъдете готови да действате така, както проповядвате, че трябва или нарушавате собствените си правила и кармата се обръща спрямо вас.

10. Законът за свързаността

Всички сме свързани с другите и когато изберете да сте отделени от цялото, тогава затваряте в себе си цяла Вселена и отдалечавате развитието си („Човекът не е остров вътре в себе си затворен; човекът има връзка с континента, той е част от всичко друго; отмъкне ли морето буца Пръст, по-малка става територията на Европа, както, ако откъсне Полуостров цял или събори Замък на твой приятел или твоя собствен Замък “, Джон Дън).

11. Законът за търпението

Търпението носи своите дарове…късно, заради което е трудно да ги чакаме. Но както е при „опита със сладките“ или т.нар. маршмелоу тест (тук може да прочетете повече Как нетърпението уби успеха ), търпението е добродетел, която ако развиваме, ще получим нейните награди.

12. Законът на настоящето

Бъдете тук, присъствайте и сега. Нашето минало е извън нашия контрол, както и бъдещето ни. Това, което правите в настоящето, ще окаже пряко влияние върху бъдещето. Имайте предвид своите думи и вашите действия днес. Винаги бъдете мили, любящи и грижовни. Днес. Тази минута.

Още по темата

Една симпатична статия на английски за 7те неща, които никой не ти казва за кармата

Снимка Anna Shvets from Pexels

За психотерапията, с дребния шрифт (ЛИНК)

Това е линк към статията „За психотерапията, с дребния шрифт“, публикувана в брой юли на списание Жената днес.

 

…Първата ми среща с психотерапията беше в гимназията, когато училищният ни психолог предложи на неколцина гимназисти този начин на общуване. В тъмния му кабинет на четвъртия етаж на софийска гимназия, в зората на темата в България, от днешната ми гледна точка това беше голям шанс за мен, защото ми помогна да се науча да се вглеждам в себе си по един специфичен начин. Всяка декада от живота си дотук се обръщала към лична терапия в търсене на това специфично „самонаблюдение“, затова и всичко, което е описано тук, е от гледната ми точка на психотерапевт, но и на пациент…

Продължението е в линка

 

 

 

 

 

Снимка by Alex Andrews from Pexels

Защо психотерапия? (според Карл Роджърс)

…Всеки има в себе си капацитет и склонност – латентна, ако не ясно видима – да се движи напред към постигане на зрялост. В подходяш психологически климат тази тенденция набира скорост и вместо да остане само потенциал, се превръща в реалност. Тя е видима в способността на индивида да разбира онези аспекти на своя живот и самия себе си, които му носят мъка и неудовлетвореност, разбиране, което стига много по-дълбоко от рационалното му знание за себе си чак до преживяванията, които е скрил и от самия себе си, тъй като те за него представляват заплаха. Тя се проявява в склонността да реогранизира своята личност и отношението си към живота по начини, които биват признати за по-зрели. Независимо дали наричаме това тенденция към израстване, стремеж към себеактуализация или насоченост напред, става дума за самия извор на живота и в крайна сметка от него зависи успехът на психотерапията. Това е поривът, който наблюдаваме в целия органичен и човешки живот – към обхващане на нови пространства и хоризонти, към автономия, развитие, зрялост – поръвът да се даде израз и да се активират всички способности на организма или личността на по-високо ниво. Този порив може за бъде погребан под многобройни пластове от натрупани психични защити; може да е скрит зад фино изработени маски, които отричат съкществуването му; но вярвам, той е че във всеки от нас и очаква подходящите условия, за да се прояви – пише Карл Роджърс и по-нататък формулира какво се случва в едно успешно терапевтично взаимодействие.

Другият

ще преживее и разбере аспекти на себе си, които преди това е отричал;

ще установи, че се интегрира по-добре, по-способен е да функционира ефективно;

ще заприлича повече на човека, който би искал да бъде;

ще бъде по-самостоятелен и по-самоуверен;

ще бъде личност в по-висока степен, уникална и способна да изразява себе си;

ще бъде по-радбиращ и по-приемащ другите;

ще бъде по-способен да се справя адекватно и с повече усет с житейски проблеми.

 

Откъсът е от Израстването на личността, възгледът на един терапевт за психотерапията от Карл Роджърс, София, 2018, Изток Запад, оригинално книгата е публикувана през 1961

 

Междувременно може да прочетете в последния брой на Жената днес, юли 2020, съвременен български поглед към терапията от мои колеги (и мен), както и интервюто ми с Лиз Бурбо по повод книгата й Лечение на петте рани, която ще излезе на български през месец октомври 2020 от издателство Ентусиаст.

 

 

 

 

Photo by Sebastian Voortman from Pexels
.
.

Как мога да знам дали детето ми има хранително разстройство? (ОТКЪС ОТ КНИГА)

Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски …

Мъжко/женско приемане на алкохола

Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, …