Month: юни 2020

Жената днес: Фрида Кало като… психотерапевт

В брой юни на списание Жената днес е статията ми за това как творчеството на Фрида Кало може да бъде използвано терапевтично, в частност за женската душа – голямото „бум“ за нейната световна популярност дойде с филма Фрида, 2002 (Салма Хайек в главната роля), базирана на книгата на Хейдън Ерера, арт-историк. Така вече близо 20 години тя изкача с острите си очи, гледайки под вежди, превърнала се в тъмнокоса Мерлин Монро в латино вариант, а това е далеч от реалността за нея. Не е и Че Гевара в женски образ (въпреки че се продават тениски и венци от изкуствени цветя като нейните). Фрида Кало се превърна едновременно в кич и икона, като това може би е съдбата на подобни хора.

Във Фрида Кало като терапевт се спирам на теми като живота с хронична болка, темата за психологическата и емоционална болка, която носим в галерията на душата си, обсесивната любов.

Защо през творчеството на Фрида? Изкуството е шперц, с който се отварят заключени души и травми и имаме нужда повече да бъдем изкуство и да гледаме изкуство. Повече – в брой юни на Жената днес

 

Казват, че тези думи са нейни:

„Заслужаваш любовник, който иска да те разроши, с всичко и всички причини, които те събуждат набързо и демоните, които няма да те оставят да спиш.

Заслужаваш любовник, който те кара да се чувстваш в безопасност, който може да унищожи целия свят, ако върви ръка за ръка с теб; някой, който вярва, че прегръдките му са перфектно си отива с твоята кожа.

Заслужаваш любовник, който иска да танцува с теб, който отива в рая всеки път, когато те погледне в очите и никога не се уморява да изучава мимиките на лицето ти.

Заслужаваш любовник, който слуша, когато пееш, който те подкрепя, когато изпитваш срам и уважава свободата ти; който лети с теб и не се страхува да падне.

Заслужаваш любовник, който маха лъжите и ти носи надежда, кафе и поезия“.

 

Още по темата

Как е звучал гласа на Фрида Кало? Един запис, засега единственият намерен, беше публикуван от Мексиканския звукозаписен архив

Препоръчвам тази книга на Хагенбек за Фрида Кало. В „Свещенната билка: Тайният дневник на Фрида Кало“ (Колибри) се описват нейните сложни отношения с живота и смъртта, фибромиалгията (хроничната болка) и други нейни демони. По начина, заложен от „Като гореща вода за шоколад“ на Лаура Ескивел  има включени много рецепти, които донякъде са ми излишни, но това не пречи на съдържанието, ако се абстрахирате от тях.

Галерия с нейните работи

„Къде си, Бернадет?“ по HBO

„Чували ли сте, че мозъкът има обезценяващ механизъм?

Да кажем, че някой ви подари диамантено колие – отваряте кутията, харесва ви. Отначало сте щастливи. На следващия ден също, но по-малко. След година виждате колието и си казвате, „О, това старо нещо“.

Знаете ли защо мозъкът ви обезценява нещата? За да оцелее. За да е готов за нови преживявания, защото те са сигнал за тревога. Щеше да е хубаво да го рестартираме, тъй като рядко ни нападат тигри. Това е като грешка в настройката на мозъка ни, който подава сигнал за опасност и оцеляване, вместо за радост и признание.

Мисля, че това се беше случило с майка ми. Беше се съсредоточила върху сигналите за опасност, а обезценяващият й механизъм ингнорираше хубавото в живота й“.

Може да гледате филма „Къде си, Бернадет?“ по HBO

 

Още по темата

Пропуснала съм едноименната книга (издателство Ентусиаст) въпреки че очевидно е била една година в листа на NYT, но филма с Кейт Бланшет приятно ме изненада още от началото, от където е и цитата. В линка има трейлър към него, а тук интервю на г-жа Бланшет за Entertaiment Weekly. Темата е за личните цели, да си жена и майка и нуждата от творчество и цели, всъщност, мисля си.

Щастието е купа череши, споделена с приятели

Сетих се за тeзи думи, докато си слагах лъскави и свежи череши при чичо Пешо. Потърсих текста, беше публикуван като редакторското ми писмо за месец юли 2013 в списание Cosmopolitan. Годината ми беше особено трудна по различни причини, но комбинацията приятели + череши изглежда продължава да ми е любима. И важна. Дори да няма череши.

Щастие

През изминалите месеци чувах тази дума по напълно различни поводи, с различно значение, от различни хора. Но всичко, което чух, ме убеди в едно. Личното щастие е лична цел (тук идва трудната част) и задължение. Никой не може да те направи щастлива, освен самата ти. Ако не го познаваш, колкото и да бягаш, където и да отидеш, няма да го откриеш, защото щастието е това, което е в теб и никой не може да ти го даде даром.

Трябва да си го намериш сама и то никога не е е при най-скъпата чанта или най-хубавия мъж, нито пък в най-бързата кола. Най-хубавите неща в живота са безплатни, нали знаеш (а после идват тези, които са най-скъпи). А за да се радваш на вещите, първо трябва да харесваш себе си.

Щастието е да гледаш назад, без да искаш да отвърнеш поглед от това, което ти се е случило и да вървиш напред, облечена в сила и увереност, смеейки се, без страх от бъдещето. Знам, че това са стари като Библията думи, но ги споделям с теб с цялото си сърце. Една любима моя авторка казва, че когато усетиш завист в себе си, трябва да се обърнеш към себе си и да си кажеш „Не е ли прекрасно, че другият има толкова много? Има достатъчно за всички ни“.

За мен, разбирам, щастието е това, когато виждам искрена усмивка. Когато получавам помощ без корист, когато ме попитат как съм и когато ме оставят да се разплача, когато ми е тежко. Щастието е боцкащата трева и напичащото слънце, докато ме мързи да стана от поляната. Щастието е споделена купа череши с приятели.

 

Още по темата

 „Тя е облечена със сила и достойнство и се смее без страх от бъдещето“ e английския превод на библейския текст, а в Библията на български (Синодално издателство) той гласи „Здравина и хубост е нейно облекло, и весело гледа на бъдещето“ – Книга Притчи Соломонови 31:25.

 

 

 

 

(цитат) society6.com/MeganWatson 

(череши) photo by Anna Tukhfatullina Food Photographer/Stylist from Pexels

Разговор с Диана Боянова за EDI-3 (въпросник за оценка на хранителни разстройства)

Разговорът по-долу е прелюбопитен по няколко причини. Първо – това е строго професионален разговор и хората, които не се занимават с това е „през ключалката“ за какво си говорят психолозите, когато са сами.

За колегите пък се надявам да е полезен и осветляващ първия валидизиран за България тест за хранителни разстройства, като тук не говорим за определяне на типа разстройство, а за оценка на симптомите и поведенческите характеристики, индикативни за лица с хранителни разстройства. Тези, които ме познават знаят, че съм Тома Неверни и обичам тестове, научно подкрепени факти и винаги, когато има възможност – проява на здрав разум и практично мислене. Затова и инициативата на фондация Хестия, за която знам от няколко месеца толкова ме зарадва. Тестът е много добре структуриран; докладът дава възможност за интерпретация и насоки за мислене на професионалиста. Може би е важно да кажа, че той няма как да бъде предоставен директно на пациента заради професионалната му специфика, но може да бъде преразказан.

Третата причина, поради която този разговор е е прелюбопитен е, че след като видяхме как авторските правата бавно пробиха своя път в българския ежедневен живот (музика, книги и филми, програмиране), сега идва ред и на законното плащане на труда на изследователите във финната материя на психологическите изследвания. Тестът EDI-3 е ще бъде заплащан, като цената не е ниска на изследвано лице, което пък поставя друг сериозен въпрос на нашето здравеопазване – кога ще имаме адекватна грижа за засегнатите от хранителни разстройства и кога най-накрая НЗОК ще се отнася към тях с грижата, която заслужават? Вероятно имаме още години преди това да се случи, но все пак – такива инструменти за оценка следва да бъдат подкрепени и от системата за обществено здраве.

Днес мой гост е Диана Боянова, доктор по психология и психометрик във фондация „Хестия“, с която разговаряме за създаването на EDI-3.

Въпросникът за оценка на хранителните разстройства (Eating Disorder Inventory – EDI) е издаден за първи път през 1984 г. от американското издателство PAR, с идеята да послужи за оценка на т.нар. континуиден модел на Nylander (1971) за анорексия нервоза. Според него анорексия невроза е финалният етап от процес, започнал като спазване на диета и прогресирал до крайност, а разликата между умереното ограничаване в храненето и случаите на клинична диагноза, е по-скоро количествена, отколкото качествена.

С времето EDI надминава първоначалната си идея и в последните десетилетия заема важно място в литературата, отнасяща се до хранителните разстройства. Въпросникът е базиран върху съвременното разбиране, че случаите на хранителни нарушения са изключително хетерогенни по отношение на тежестта на симптомите, а идентифицирането на значимите психологични характеристики може да доведе до по-добро описание и разбиране на клиентите и до по-фини решения в клиничната практика. EDI отразява разбирането, че изследването на свързаните с хранителните нарушения психологични конструкти дава ценна информация за етиологията, прогнозата и различните видове терапия, вероятността за рецидив, както и за други биологични корелати.

Днес въпросникът е може би най-утвърденият и използван самооценъчен инструмент за оценка на психологичните черти и конструкти, свързани с развиването и поддържането на хранителни нарушения.

Какво се случва с първите две версии?

EDI-3 е третата ревизия на най-широко разпространения самооценъчен психологически инструмент EDI. Най-новата версия, адаптирана за България, е съобразена с еволюцията на теоретичните модели в сферата на хранителните разстройства. Тя е разработена с идеята да разшири обхвата на скалите и тяхната насоченост към психологическите области, свързани със съвременните теории, обуславящи етиологията и водещите симптоми при пациенти с хранителни разстройства.

EDI-3 включва някои значителни подобрения, които повишават качеството на получената информация от направената оценка. Една от тях е свързана с въвеждането на скали за валидност на отговорите. С тяхна помощ се определя стилът на отговаряне и консистентността на отговорите на изследваното лице, а резултатите могат да насочват вниманието на специалистите към потенциални закономерности, предполагащи некоректно попълване на теста.

В допълнение EDI-3 включва и норми за пациенти в юношеска възраст с хранителни разстройства, които липсват в предишните версии. Въпросникът съдържа скали и композити за измерване на конструкти, пряко свързани с психологическите характеристики, отнасящи се към хранителните разстройства.

Друго преимущество на EDI-3 спрямо предишните версии на въпросника, е свързано с нормативните извадки, които в оригиналния тест са от два географски региона в Средния Запад на САЩ и Онтарио, Канада, а в третата ревизия са извлечени от няколко различни клиники в САЩ, Европа и Австралия. Това дава възможност на специалистите да съпоставят резултатите на своите клиенти по-точно, а именно – спрямо нормативната група, към която клиентът географски принадлежи. По този начин инструментът е валиден не само като конструкти, които оценява, но и като културни особености, спрямо които се сравняват резултатите.

Как беше проведена адаптацията на български – колко време отне, трудности, изненади? 

Адаптацията на въпросника за България се случи в рамките на около една година. Процесът стартира с прав и обратен превод от български и на английски език (и обратно) на айтемите на въпросника. Преводите бяха извършени независимо един от друг от петима психолози с професионални познания по темата и с високо ниво на владеене на английски език. За айтемите, за които имаше разминаване в превода, беше организирана среща, в която се достигна до общо съгласие относно крайния превод.

Като следваща стъпка беше проведено пилотно проучване сред 99 мъже и жени на възраст между 16 и 64 години. Целта на пилотното изследване беше да се провери вътрешната консистентност на айтемите и, ако се наложи, да се направят корекции по тях. На всички участници в пилотното проучване беше дадена обратна връзка с резултатите от теста, а процесът по българската адаптация продължи със стартиране на същинското изследване.

В събирането на данни взеха участие 18 специалисти – психолози от цялата страна с активна практика, които бяха специално обучени какви са основните характеристики на EDI-3, какво оценява той и как се администрира. Специално за събирането на данни беше изготвен доклад, чрез който специалистите да могат да дават обратна връзка на клиентите, които участват в адаптацията. Целта на тази процедура е изцяло мотивационна – максимално бързо да се даде обратна връзка на участниците в проучването.

Процесът на адаптация е трудоемък и отнема доста време, а всички положени усилия целят едно – инструментът да бъде съобразен с културните особености на държавата, в която се прилага, така че да дава максимално точни и обективни данни. Ние имаме богат опит в това отношение, тъй като „Хестия“ е организация, специализирана в адаптацията на психометрични инсрументи и портфолиото ни включва серия от адаптирани за България методики, в това число Диференциален тест за оценка на агресията при деца и юноши (DAF), който оценява двата типа агресия (проактивна и реактивна) при деца и юноши, Дортмундски скрининг тест на детското развитие (DESK 3-6 R), чрез който се проследява цялостното детско развитие и риска от потенциално изоставане при деца от 3 до 6-годишна възраст и други.

Както при всички останали тестове, по които сме работили, и при EDI-3 бяха отчетени разлики в резултатите на оригиналната и българската нормативна извадка. Локалните даннни например показаха, че българските момичета на възраст до 18 години са по-ангажирани с теглото, фигурата и отношението към храненето. Те показват по-високи стойности по почти всички скали на EDI-3 в сравнение със своите връстници от оригиналната нормативна извадка на въпросника. Българските жени от своя страна имат статистически по-високи резултати по скалите Стремеж към слаба фигура, Междуличностна алиенация, Перфекционизъм и Аскетизъм. За разлика от това, жените от Швеция и Холандия имат значимо по-високи резултати по отношение на Неудовлетвореност от фигурата и Ниска самооценка.

В сайта на Войната с храната има скрийнинг тест, който е по-скоро ориентировъчен за навици и е са самоценка и потвърждаване на уверените съмнения на човека, че има проблем. Този тест, който вие правите е за професионалисти, т.е. резултатите са директно за психотерапевта, който ги описва пред пациента или неговите близки, ако той е непълнолетен. Моля да разкажете повече за какво е точно теста, как помага терапията

EDI-3 разкрива целия психологически спектър на клинично значимите характеристики, свързани с риска от възникване, развиването и поддържането на хранителни разстройства. Пълната форма на въпросника съдържа три специфични скали, които оценяват нагласите спрямо храненето и отношението към фигурата и себе си. Включени са и девет психологически конструкти, свързани с развиването и поддържането на хранително разстройство. Инструментът предлага и три индекса за оценка на валидността на отговорите, както и шест композитни скали, които разкриват допълнителни аспекти на клиничната картина.

Инструментът не е насочен пряко към поставянето на диагноза за хранително разстройство, а по-скоро е предназначен за оценка на симптомите и поведенческите характеристики, които са индикативни за лица с хранителни разстройства. Въпросникът играе ключова роля в оценката на човек с хранително разстройство или риск от развиване на такова и по-нататъшната работа с него. Резултатите от него дават възможност на специалиста да идентифицира риска от възникване на хранително разстройство, да планира терапия, ако такъв съществува, и да оценява нейния ефект в дългосрочен план.

EDI-3 също така е ценен инструмент за изследване на хипотези в психопатологията, тестване на теоретични конструкти, идентифициране на значими субгрупи от пациенти и проследяване на резултатите от проведеното лечение.

За какви специалисти е предназначено? 

EDI-3 е приложим основно в практиката на психолози и психиатри, които с негова помощ имат възможност да получат детайлни познания за клиента, да назначат подходяща терапия и да проследят нейния ефект.

Въпросникът има и кратка скрийнинг форма, която може да бъде използвана от неспециалисти в областта на психологията и психиатрията, в това число фитнес инструктори, специалисти по хранене, учители и други. Кратката форма включва 25 айтема, покриващи трите специфични скали за хранителни нарушения и индекс на телесната мазнина (BMI). Резултатите от нея могат да послужат като основание за насочване към специалист.

В допълнение EDI-3 включва и самооценъчен чек-лист с информация за честотата на симптоми, свързани с начина на живот: приемане на разслабителни, хапчета за отслабване, предизвикано повръщане, физическа активност, менструация и др.

Цената на теста е висока, а причината за това е напълно практична – за него има доста работа, която е свършена. В работата на психолози и психотерапевти това е напълно нов момент, в който за конкретни продукти ще се плаща отделно.

Психодиагностиката играе важна роля в изготвянето на цялостна оценка за моментното психично функциониране и състояние, както и за последващата терапевтична работа с дадено лице. Тя намира широко приложение в клиничната и терапевтична практика на специалистите в областта на психичното здраве. В България психологическите тестове са все по-често използван инструмент в последните години и това се дължи до голяма степен на факта, че специалистите вече имат достъп до надеждни, стандартизирани за България инструменти.

Както създаването, така и адаптацията на тестовете изискват съществен ресурс по отношение на време, труд, експертиза и директни разходи. Това включва уреждането на оригиналните авторски права, професионален превод на материалите, провеждане на оценявания със стандартизационната извадка, статистическа обработка на резултатите и изготвяне на български норми, в зависимост от пола и възрастта на клиентите, при които ще се използва тестът, разпространение на инструмента и последваща поддържка. Инвестицията е голяма, но изключително важна, за да може методиката да покрие всички стандарти, които гарантират ефективността му.

Във фондация „Хестия“ считаме за свой ангажимент да спомогнем по-широкото разпространение на тестовете, тъй като вярваме, че по този начин подобряваме възможностите за ефективно и надеждно диагностициране на психичното, социално и емоционално здраве за децата и възрастните в България. Ето защо се стремим да поддържаме ниски цени на инструментите, които предлагаме, и твърдим, че това е така, с оглед на разходите, с които е свързана работата ни.

Съществена е първоначалната инвестиция, която специалистите правят при закупуването на тест, защото тя покрива пълния комплект тест, с включено ръководство и ограничен брой бланки и доклади, както и преминаването на сертификационно обучение – в повечето случаи, двудневно. След това ние им осигуряваме достъп до онлайн система за работа с клиенти и използване на тестове – Examinea, където могат да поръчват допълнителен брой бланки и доклади за своите клиенти. Цената на стандартната форма на доклада на EDI-3 е 18 лв., кратката форма на доклада е 10.80 лв., а докладът от чек-листа Стил на живот е на стойност 4.80 лв. Повече информация за цените и условията за ползване на инструментите, с които работим, специалистите могат да открият на сайта ни www.hestiabg.com.

Събирайки данните онлайн има ли риск от изтичането им?

Системата Examinea, с която работим, намира широко приложение в работата на професионалистите, които използват ежедневно тестове в процеса на своята работа. Тя гарантира на клиентите правото на избор на подходящ тест, прозрачност на изискванията за администрация, бързо генериране на резултатите. Examinea може да бъде използвана единствено от професионалисти, квалифицирани да работят със съответните тестове, и отговаря на всички законови изисквания за сигурност и защита на личните данни. Политиката за обработка на личните данни, която изпълняваме, е напълно прозрачна и на уебсайта на системата са изложени подробно принципите, които следваме. Те включват ограничение на целите на обработване; свеждане до минимум на събраните данни; ограничение на съхранението с оглед постигане на целите, свързани с извършването на дейността; поверителност на обработването.

 

Още по темата 

Представяне на Дейвид М. Гарнър Дейвид М. Гарнър е доктор по психология и основател на River Centre Clinic – организация, развила модел за достъпна и висококачествена подкрепа на хора, страдащи от хранителни разстройства. Гарнър е бил професор по психиатрия и психология в University of Toronto, както и в департамента по психиатрия в Michigan State University. Автор е на над 180 научни труда, 7 книги, а освен това е разработил двата най-използвани психометрични инструмента в областта на хранителните разстройства: Eating Attitudes Test (EAT-26) и the Eating Disorder Inventory (EDI-3). Той получава признание от Institute of Scientific Information (ISI) като един от най-цитираните изследователи в областта на социалните науки.

 

Представяне на Диана Боянова Диана Боянова е доктор по психология и психометрик във фондация „Хестия“. През последните 20 години тя работи в областта на психологическото оценяване, стандартизиране и адаптиране на психологически тестове, разработване на инструменти и изследване в сферата на детската психология и личността. Тя е бакалавър от първия випуск по психология към Великотърновския университет. Завършва магистратура към Софийски университет, а след това – докторантура към Института по психология при БАН. Има специализации и реализирани проекти по психология във Финландия и Люксембург и е член е на Европейската асоциация по личностна психология (EAPP). В продължение на шест години работи като пост-докторант в програма за изследване и развиване на академичния талант на деца от първи до дванадесети клас в Католическия университет в Чили. Участва в международни конференции и провежда обучения и оценка на образователни програми в Европа и Латинска Америка. От 2018 година работи във фондация „Хестия“, която е и европейска точка за развиване на академичния талант сред децата за България.

 

 

„Как да“ създадем проблеми на детето с храната (АНТИСПИСЪК)

Откъсът по-долу е от книгата на Димитрина Проданова „Превод от детски за напреднали“, където съм се настанила удобно като гост-автор с този текст. Предложих на Димитрина да погледнем към темата с хумор, пък който е от „нашата кръвна група“ ще разбере какво говорим. Книгата може да купите от сайта й (днес с отстъпка) или от подбрани книжарници.

 

Анти-списък, подходящ за „амбициозни” родители, които мечтаят за злоядо дете

1. Нека храната е грозна на вид. Не избирайте ярки цветове, пасирайте я дори след като може да дъвче, преварявайте продуктите и никога не я поднасяйте красиво. Не си губете времето да украсявате или да се забавлявате да е направена „като за списание“, като използвайте думи като „все ще се изяде“.

 

2. Насилвайте детето си да си изяжда всичко и дори когато не му се яде, не му разрешавайте да става от масата. Така ще го калите да се научи да седи на едно място с храна в бузата и сълзи в очите, намразвайки храната и ще го научите, че храната не е, за да носи удоволствие.

 

3. Никога не гответе заедно! Обяснете на детето, че не трябва да припарва в кухнята, не му давайте да прави курабийки с вас, не му позволявайте да докосне нож преди пълнолетие и в никакъв случай не го допускайте да си помисли, че може да включва котлон. Пречете му по всякакъв начин да си маже филии, да си прави сандвичи и да си реже плодове.

 

4. Редовно провеждайте възпитание на масата, акцентирайки върху неговите недостатъци. „Монологът на ядосания родител“ ще ви спести от храна, защото на детето бързо ще му се отяде.

 

5. Обиждайте го за начина, по който изглежда, например: „Виж си шкембето. Дебел/а си.”, като използвате думи, които „може да чуе от другите“, за да го калите и в училищния тормоз.

 

6. Подлагайте го на диети често и бъдете непрекъснато недоволни от резултата. Мерете го преди и след закуска, преди и след училище, обвинявайте го, че яде тайно и когато видите дете на същите години, но с по-малко килограми, му го натяквайте.

7. Ако детето е по-слабо или по-пълно, нека само то да е на режим, но не и вие.

 

8. Бъдете непрекъснато недоволни от собственото си тяло и често пъти говорете как трябва да влезете във форма.

 

9. Винаги, когато говорите за хора, обсъждайте и външния им вид, акцентирайки върху тялото им, начина им на хранене и т.н.

 

10. Купувайте пакетирана храна и рядко гответе вкъщи, никога не дръжте пресни плодове и зеленчуци у дома. Избягвайте да приготвяте домашна храна и не показвайте на детето какво е рационалното хранене, като вие също избягвайте да се интересувате какви са елементите на хранителната пирамида, какви са препоръките за здравословно хранене на деца и възрастни.

 

11. Никога не спортувайте и излизайте рядко на разходка.

 

12. Нека няма никакви правила, още по-малко за храненето. Бонбони преди вечеря – а защо не? Зърнени пръчици на площадката в 7 вечерта – а защо не?

 

13. Хранете се винаги пред телевизора и винаги натрупвайте повече, отколкото може да изядете. Разрешете на масата да се гледат телефони и таблети. Най-добре, още от бебе да давате на детето да се храни с телефон в ръка.

 

14. Вманиачете се по въпроса „какво ядем вкъщи“ и в никакъв случай не му разрешавайте да приема каквито и да било консерванти. Четете му лекции по хранене и го заплашвайте какво ще му се случи, ако хапне опасни храни. Нека „безглутеново“ е от първите му думи в речника, без да има проблем с глутена и да знае вкуса на киноа, но не и на чушки.

 

15. Винаги, когато има проблем – когато падне и се удари, давайте на детето нещо сладко, „за да се успокои“. Не забравяйте да награждавате детето и с шоколади, тестени храни или храна за постижения. Наказвайте с глад, за разнообразие.

 

Още по темата

Разговор с Димитрина Проданова – много лично и приятно може да прочетете в друг мой пост.

 

 

 

 

.

Photo by Elly Fairytale from Pexels

Как мога да знам дали детето ми има хранително разстройство? (ОТКЪС ОТ КНИГА)

Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски …

Мъжко/женско приемане на алкохола

Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, …