Month: януари 2020

Музикантите като група със специален риск в хранителните разстройства

Причината? Перфекционизмът.

Хранителните разстройства са изненадващо често срещани сред музикантите. В живота на музикантите има освен възпитаваният с години перфекционизъм към музиката и изпълненията, така и големи количества стрес, тревожност и… депресия – заради големите вълни на силата на емоциите – от които се извлича музика, но и се създава голямо пространство за страдание. Публиката и нейните реакции – не винаги добронамерени, създават допълнително пространство за покълването на – ще използвам блестящата формулировка на д-р Дончев – „злокобните цветя“ на хранителните разстройства.

Имената на Тейлър Суифт, Ейми Уайнхаус, Деми Ловато, Бритни Спиърс, Елтън Джон и Лейди Гага, са само част от многото музиканти, минали през през това.

В изследване, направено наскоро, били подбрани музиканти на 18 или повече години, на всички етапи от своята музикална кариера и били интервюирани за минали и настоящи проблеми, като  общото им психично здраве било оценено за депресия, както и ИТМ. Представени били  всички видове музика – класическа, поп, рок и т.н. 83% са инструменталисти, 31% са певци, 5% са композитори, като в резултат имаме патологични стойности при 19% от музикантите, а когато са питани за историята на живота на разстройство на храненето, 32% от участниците са отговорили положително, т.е. в някакъв минал момент са били засегнати от хранително разстройство.

Повечето от изследваните са казали, че хранителните им навици не се отразяват нито на кариерата им, нито на тяхното представяне; някои обаче са споделила, че кариерата им се е отразила върху хранителните им навици – мнозина съобщават, че ще променят диетата си, ако имат по-високи доходи, а около 20% са зависими или пристрастени към определена храна или напитки, обикновено напитки, съдържащи кофеин.

Авторите отбелязват, че увеличеното разпространение на хранителните разстройства сред музикантите може да се дължи на повишените нива на перфекционизъм (особено при класическите и професионалните музиканти), защото тяхната цел е да се представят перфектно. Авторите също така предполагат, че една от причините певците да споделят по-често за хранителни разстройства, отколкото инструменталистите, е, че е налице амбивалентна връзка с техния основен инструмент, тоест как изглеждат телата им е много важно за общото им преставяне.

В популярното схващане се приема, че определени групи са изложени на висок риск от хранителни разстройства; това са най-често професионалните спортисти и танцьори, но вече имаме основание да добавим и групата на музикантите като рискова за хранителните разстройства.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.

.

снимка Pexels

Напълняването е генетично – и поведенческо

При разглеждането на затлъстяването като хранително поведение (при изследвания на близнаци и генетични изследвания) от финландски учени се издига хипотеза, че затлъстяването е невро-поведенческо заболяване, което има силен генетичен фон, който се води до голяма степен от хранителното поведение и е чувствително към макро средата.

Т.е.  индексът на телесна маса (ИТМ, kg/m2) е изключително наследствен и полигенен признак, като новата генетична вариация на ИТМ се появява след ранно детство. Гените, които са свързани с ИТМ не са експресивно изразени в мозъчната тъкан, което потвърждава, че тази нова промяна е свързана с поведението.

С други думи – много от децата не се раждат с риск от наднормено тегло, средата ги прави такива. Обезогенната среда както на детско, така и на обществено ниво засилва генетичната податливост към затлъстяване. Резултатите за взаимодействието между ген и диета при затлъстяване са смесени, но новите изследвания показват, че чертите на поведението на хранене частично посредничат ефекта на гените върху ИТМ.  Появилите се доказателства показват, че гените могат да повлияят на ИТМ чрез поведението, което децата научават в ранна възраст.

Но какво е обезогенна среда? Този термин се отнася до„ среда, която насърчава наддаването на тегло и такова, което не е благоприятства за отслабване в дома или работно място“ по дефиницията на новозеландеца Бойд Суинбърн (Swinburn, et al., 1999). С други думи, обезогенната среда описва външните обстоятелства, които помагат или допринасят за затлъстяването. Фокусирането върху промяна на  обезогенната среда на обществено ниво и политики, може да повлияе на жителите на общността като цяло.
Тези промени могат да включват по-лесен достъп до здравословна храна и достъп до места за физическа активност, които да подкрепят всеки отделен човек в желанието му за здравословно поведение. Досега преобладава мнението, че храната е онова, което прави мащаба и трудността по-голям – броят на места за купуване на нездравословна храна в един район определя затлъстяването на населението в него и в на някои места (например Бирмингам се тества с политики на намаляване на местата за продажби), защото диетата има по-голямо значение от движението, по изследванията на  на проф. Пол Гейтли (Университета в Лийдс).

.

 

 

.

Източник: Karri Silventoinen, Department of Social Research, University of Helsinki, Helsinki, Finland;Hanna Konttinena;  Department of Public Health, University of Helsinki, Helsinki, Finland

 

Photo by amsw photography from Pexels

Д-р Иван Диков, акушер-гинеколог: „Менструалният цикъл е едно от огледалата, които показват общото състояние на организма на жената“

Ново интервю в продължение на проекта в блога на интервюта с различни специалисти, които разказват от своята гледна точка. 

Д-р Иван Диков е е акушер-гинеколог с повече от 25 години клиничен и амбулаторен опит. Той е началник на Диагностично-консултативния блок на „Майчин дом“ (София, ул. Здраве 2). Там се осъществяват високоспециализирани амбулаторни медицински услуги, консултации със специалисти, първични и вторични консултативни прегледи, консултации по документи, лабораторни изследвани, както и планов прием на пациенти. „Майчин дом“ е най-голямата и най-старата специализирана АГ болница у нас.

Какво не се знае масово за спирането на цикъла, защото през тийн годините той не е много редовен, а от друга страна е сигнал за развитие на хранително разстройство?

Менструалният цикъл е едно от огледалата, които показват общото състояние на организма на жената, най-вече в репродуктивния период от живота й. Цикличността е обикновено около 28 дни, което отговаря на един лунарен месец. От там по щампа се приема, че неговата поява на 22/4 до по-голям интервал от 31-32 дни също е в норма.

Важното, което трябва да се знае за менструалния цикъл, когато е редовен, че не всички менструации са свързани с отделяне на яйцеклетка. При всички жени има поне няколко цикъла годишно, които не са свързани с отделяне на яйцеклетка и колкото се влиза към по-зряла възраст, толкова по-често се случва това. Би трябвало жените да си следят цикъла с т.нар. менструални календарчета или приложения на телефона. А когато се наблюдава дисбаланс, колкото по-рано се потърси причината и се изясни, толкова по-малко последствия има. За съжаление, когато това е продължило с години, доста често може да бъде свързано с един дълъг и дефинитивен край на възможностите за репродуктивна реализация.

Най-честата биологична причина за нарушаване на цикъла е бременноста. Едно момиче, което има цикъл и е водило сексуален живот през изминалия месец, независимо протектиран или не, е силно препоръчително, за да не кажа задължително, е да се направи тест за установяване на бременност. От една страна той струва няколко лева, а от друга е най-сигурния, най-евтин и конфиденциален метод. Ако жената не е доволен от първия резултат, след няколко дни може да бъде повторен и така вече няма да има съмнение дали е фалшиво положителен или фалшиво отрицателен.

Другата причина при подрастващите за отсъствие на менструация са несъобразените с изискванията за балансирано хранене диети. Малко или много една неразумно приложена диета се отразява върху менструалния цикъл. Може да се стигне и до пълна липса на менструация с месеци, дори години и тогава връщането към нормален менструален цикъл не е толкова лесно, колкото човек си представя. Първото нещо жената да се върне към нормален начин на хранене, доколкото това е възможно.

Наднорменото тегло също повлиява месечния цикъл и затова следенето на теглото е важно при всяка жена, която иска да забременее.

Друг важен аспект при спирането на менструалния цикъл е да се потърси дали има едндокринни проблеми или вродени гинекологични проблеми. Около 15% от жените имат ендокриннологични проблеми и с изследване на хормони и ехография също може да даде отговор за липсата на менструален цикъл. Недостатък на системата, която имаме, е неглижирането на профилактиката, особено на подрастващите – и при мъжете, и при жените.

Приемаме, че в днешни дни цикълът на момичетата започва около 10-12 годишна възраст. Кога можем да очакваме, че ще се нормализира?

В първите 1-2 години действително менструацията може да не бъде много редовна, но ако след това не се установен един що-годе нормален цикъл, трябва да се потърси консултация със специалист, но веднага се връщаме обратно назад – в България се броят на пръстите на ръката специалистите – и една част от тях работят при нас, в Мачин дом, които наистина знаят и могат да дадат експертно становище или консултация при такава ситуация. Реално това са 5-6 лекаря и пак се връщаме в профилактиката.

Но тук ще дам и друго нещо – ранната бременност при подрастващи. Сандвичи, диети, напрежение и може 2-3 цикъла да се прескочат – и се оказва че момичето е в 3-4ти месец бременна. И тогава – в закона до 16 годишна възраст до 22 гестационна седмица бременноста може да се прекъсне по медицински причини. Но на 16 години и 1 ден не може. А едно нечакано или нежелано дете обърква 2-3 семейства. Без профилактика, без подготвени кадри, голяма част от тези проблеми няма как да бъдат избегнати.

В една идеална ситуация как би изглеждала профилактиката на тийнейджърите? От каква възраст трябва да се започне?

От 10-12 годишна възраст подрастващите момчета и момичета някои процесите започват доста по-рано. Това е в резултат на променен бит, общество и т.н. и тяхното физическо и сексуално съзряване става доста по-рано, особено при момиченцата. Първото нещо, което е – от години се говори за въвеждане на здравно образование в училище. За съжаление и при двата пола много лоша шега изиграват и при двата пола, използването под формата на хранителни добавки протеини и други неща, но за съжаление голяма част от тях са с неясен произход и производител и съвсем не са толкова безвредни – не само за репродуктивното и ендокриното здраве, но и куп други органи и системи.

Доколко семейните разговори могат да помогнат?

Говоренето може да помогне, ако родителя също е наясно с тези неща. Но най-важното е родителите да не губят връзка с децата си.

И тийнейджърката няма цикъл, майката е загрижена и започва да търси какво да направи…

Но това се случва само ако майката има съответния контакт с дъщеря си, а не винаги той е толкова пълноценен. Има майки, които правят всичко възможно след като се появи проблема, но заради това, че от най-ранна възраст не са създадени такива отношения, на 15-16 годишна възраст вече е трудно те да започнат. Още повече в тази възраст децата не са добре настроени към родителите и ако няма тази предварителна връзка, в този момент отношенията се късат.

Друг проблем е законодателството – до 18 годишна възраст един лекар и кръв не може да вземе, без съгласието на родителите. Имал съм безброй такива проблеми – на 14 годишно момиче, което води – няма значение редовен или не сексуален живот – му се предписва комбиниран котрацептив. За тийнейджърите ако няма нещо друго, комбинираната пероална таблетка е възможно най-доброто предпазване от бременност за здрави жени.

Но долитат двамата родители, разгневени, готови да бият с думите „Ти кой си бе, ще тласкаш дъщеря ни към това“ и ти трябва да им кажеш – „Вижте хора, тя няма да престане да прави секс – напук ще ви прави, още повече – вие какво искате – тя да забременее с всички проблеми на една тийнейджърска бременност и с нейните последствия – социални и физиологични или искате да не забременява?“. Ето това е още един порочен кръг, в който сме от десетилетия.

Да си представим една ситуация, при която млада жена с или без майка си отива при гинеколог, защото й е спрял цикъла и не идва вече месец или два. Там й се предписва хормонален препарат, който да предизвика цикъла, но ние знаем, че този цикъл не е „истински“ – това е нещо много често срещано.

И тук се връщаме в предишното – за съжаление хората, които наистина са вещи по отношение на гинекология на подрастващите са малко. Дори в програмата на обучение на студенти, този проблем не е засегнат достатъчно. Много често се подхожда така – при нередовен цикъл се предписват контрацептиви – да, контрацептивите са безопасни, но са хормонален препарат и действат по един начин в тийнейджърска възраст, по друг 20-30 и трети 30 плюс и от 40 нагоре. Причината за тази нередовност на менструацията остава нерешена – да, поемайки хормоналните препарати при пациентката ще настъпят промени и временно ще бъде решен въпроса, но това е еднократно.

И това няма да реши основния въпрос…

Въобще не го решава, а го задълбочава.

Понякога родителите се притесняват, че момичетата им напълняват във възрастта 10-12 и не знаят, че това е един естествен процес, при който тялото се подготвя за първата менструация, започвайки да задържа мазнини.

Да, обаче това е различно от това едно дете да е с наднормено тегло. За това влияе много и начина на живот влияе. Ходи се с кола до училище, физическа активност почти никаква, с телефона и таблета навсякъде и почти не се излиза – само по дискотеки и така много момичета не приемат храна със съответното качество и съответната ритмичност и нямат физическите натоварвания, които да поддържат теглото в норма.

Но ако детето е поддържало средно тегло и стане закръглено, родителите реагират или съучениците и тогава започват диети, сваля се теглото и се стига до първична аменорея (липса на първа менструация).

Абсолютно!

Една част от пациентките ми се колебаят дали да споделят с гинеколога си дали да споделят по време на прегледа, че имат хранително разстройство

Добре е да се каже, защото това касае баланса на тялото и лекаря е добре да знае това, което се случва, за да може да знае каква е цялата здравна картина.

За контакти с д-р Иван Диков и специалистите по гинекология за подрастващите може да се свържете с Диагностично-консултативния блок на Майчин дом

Други срещи със специалисти

Интервю с д-р Райна Стоянова, ендокринолог

Интервю с д-р Елена Димитрова, кардиолог

Интервю с д-р Димитър Тянков, дентален лекар

Интервю с Лили Стефанова, треньор

Интервю с д-р Тони Дончев, психиатър

.

.

.

Психологически факти за любовта

Любовта е… онова нещо, за което хората мечтаят; трудно постигат и често пъти са разочаровани – главно, защото влагат различно значение в думата. Човешките същества са създадени така, че търсят общуването и преживяват отхвълянето от другия тежко, защото се събужда древния инстинкт за себесъхранения и страха за оцеляване. И макар хората да мечтаят за любов, неподвластна на времето, за постигането й се иска готовност да се посветиш на другия, безпределно доверие и много усилия. Ето някои от психологическите факти за любовта, които станаха ясни през последните десетилетия – с линк към конкретните изследвания

Любовта е различна от страстта.

Древните гърци са имали 6 думи за любов. Днес сме наясно, че страстта възбужда частите в мозъка, свързани с мотивацията и наградата, докато при любовта се наблюдава активност на районите в мозъка, свързани с емпатията и грижата.

Пеперудите в стомаха действително съществуват

Дължат се на адреналина, който влиза в кръвта, когато срещнете човек, който събужда у вас реакцията „бий се или бягай“. Една от основните роли на вегетативната нервна система е да ви подготви за онова, което следва да се случи (включително и появата на саблезъб тигър) и това автоматично води до отделяне на адреналин, който качва сърдечния ритъм, отделя се глюкоза от черния дроб и се разтреперват краката и ръцете, готови за бягство или схватка, като цялото има усещането за „пеперуди в стомаха“. Но защо стомаха? В стомаха има мускули, които са свръхчувствителни при „бий се или бягай“ и това отчасти обяснява усещането, защото невроните във връзката мозък-стомах работят активно, когато сме притеснени, като произхода на усещането е чисто еволюционен и ни помага да разберем, че случващото се е е важно за нас.

Любовта може да е жестока

Хелън Фишър е изковала термина „привличане от безсилие“, който накратко описва онова състояние, при което човекът, който е изоставен обича и изпитва дори по-голяма страст след раздялата. „Които се карат, те се обичат“ важи за хора, които функционират на високо напрежение, но има много за които чувствата, които носят разправиите, водят до желание за раздяла, а не са съчки в огъня на любовта. Обяснението за тези, които раздялата ги кара да желаят човека, когото се загубили, а не въздъхват с облекчение, че това се е случило, е следното: споровете предизвикват бурен приток на адреналин, докато раздялата активира допамина и норепинефрина (норадреналина). Когато постигането на добри отношения се забави, тези мозъчни еквилибристики са активни и държат човека в усещане за силна неудовлетвореност и желание за ново производство на щастливи моменти – което се постига от сдобряване „и пак наново“. Но ако това е неврологичното и поведенческо обяснение, което може да не ви достига – защото нали едни хора остават, а други никога не започват тази совалка от избухвания, коренът на тези връзки може да е далеч в детството и – тогава отивате на психотерапевт или психоаналитик, който може да ви преведе през „цялата тази драма“.

Любовта е наркотик

Влюбването води до стимулирането на 12 зони в мозъка и създава усещане за еуфория, което е било сравнено от невролози с прием на кокаин (Journal of Sexual Medicine – „The Neuroimaging of Love“). Но не само – намалява и интелектуалния капацитет. В същото изследване стигат до извода, че хората се влюбват за части от секундата. Освен любопитното сравнение с кокаина, те откриват, че се влюбваме с различни части на мозъка… спрямо намеренията ни. Безусловната любов е в една негова част, страстната – в друга; а тази, която се активира от вида на другия – в трета.

Прегръдките и гушкането имат значение

Когато двама човека се прегръщат, те произвеждат натурални болкоуспокояващи и до 4 часа болката може да си отиде, така че умората, стреса или болката са напълно лечими с тази „алтернативна“ терапия (по изследванията на Robert Froemke). От няколко години изледванията върху основния му предмет – окситоцина – са предмет на сериозна критика, ще отбележа.

Две сърца в едно

Когато обичащи се се гледат в очите за около три минути, сърдечния им ритъм се синхронизира, като по-често жената влиза в ритъма на гласа. Не само – това се случва не само в тялото, но и споделят усещанията си на психологическо ниво.

Любовта не е сляпа

При дълготрайни връзки изборът на мъжете пада главно върху лицето, докато при краткотрайните водещото се оказва единствено тялото.

Нооо в дълготрайни връзки макар да гледат лицето на първо място, мъжете избират най-често жени, чиято фигура прилича на тази на майките им, което се нарича „сексуално отпечатване“ и има огромна връзка с анализа на човешкото развитие такова, каквото преди 120 години е направил Фройд – също лекар и невролог, но го е обяснил отвъд събирането на фактите.

Любовта не е само приказки на поети и писатели

Голямо изследване е показало, че връзка, основана на любов и разбиране води до увеличаване на продължителността на живота, докато липсата на социални връзки води до скъсяването му, сравнимо с пушенето.

Любовта е възможна – при определени условия.

Личните характеристики до голяма степен определят съществуването на дълготрайна връзка. По-точно? Учтивостта и добрите маниери; гъвкавостта в различни ситуации; способността да се доверяваш; способността да прощаваш лесно; кооперативността, толератността и отзивчивостта. Авторът, след изследването на много двойки пише: „сексуалното удовлетворение няма корелация с по-щастлива връзка и няма значима връзка също така между физическото привличане между партньорите и връзките“, т.е. силата на първоначалното привличане изобщо не говори, че това е Той/Тя. Той-дори е по-точен – харесването средно спада с 3% годишно (ако човек не се старае), а страстта – с 8% (при същите условия). Но дори знаейки всичко това, любовта между хората си остава мистерия.

При изследване се доказва, че има хора, при които зоните в мозъка, които се активират при влюбване, съществуват и при хора, които са във връзка от дълго време.

Според една друга теория трите компонента на любовта са интимността, страстта и посвещаването в нея. Интимността включва привързаността, близостта, свързаността; интимността съдържа в себе си както влюбването, така и сексуалното привличане. Посвещаването от една страна е решението да станеш партньор с другия, а в дългосрочен план – да мислите в една посока.

При изследвания се отчитат следните общи качества между хората – мислят позитивно един за друг, когато не са заедно; подкрепят се взаимно в развитието си и споделят с другия своите преживявания и опит, така че и другия да стигне до своите поуки. 

За да се случи любов е необходимо съществуването на усещане за сигурност и доверие, а за да се случи това свързване кортекса изпраща сигнал на амигдалата, за да изключи бутона „бий се или бягай“ към другия човек. На хората, които са преживяли детска травма, били са жертва на насилие или са отхвърляни от родителите си, им е по-трудно да „достигнат“ до този бутон, който би ги „оставил да обичат“. Стигането до точка може да стане или чрез терапия или чрез партньор, който да показва последователно грижа, разбиране и любов.

 

 

 

 

 

.

 

Още по темата

По въпроса с окситоцина

 

 

 

 

.

.

Саморегулиращо се обществено съзнание: Lidl променя опаковки

Във Великобритания компанията Lidl ще премахне от пролетта рисуваните герои от зърнените храни с цел да помогне на родителите да не купуват „заради кутията“ и по този начин за помогне за преодоляване на кризата с напълняването във Великобритания.

Новите кутии ще са отново красиви, но вече няма да бъдат толкова предизвикващи детското внимание. Решението на компанията е провокирано от мнението на купувачи-родители, които интервюирали миналата година. Проучването показало, че половината от родителите са убедени, че рисуваните герои върху кутиите карат децата искат сладките зърнени храни заради картинките и се възползват от „силата на мрънкането, троскането и цупенето“, а три четвърти от родителите смятат, че са притискани да купуват всевъзможни продукти заради „сладките герои“.

В борбата си с наднорменото тегло във Великобритания са забранени рекламите с целева група деца на продукти с високо съдържание на мазнини, сол и захар, както използването на герои от филми (т.нар. лицензирани образи) и т.н. в тях, включително и по опаковките.

Любопитно е, че при едно проучване наскоро продуктите с Peppa Pig и Paw Patrol са с най-вредно съдържание. Причината не е в Пепа, нито в Скай или Еверест (герои от Пес Патрул), а може би има нужда от малко обяснение – всички медийни продукти, и в частност анимационните сериали, са собственост на компании, които продават образите на героите чрез лиценциране по регион, продукт и т.н. Съответно всеки производител, стига да иска, може да купи образа, а тъй като кученцата и прасенцата са в момента огромен хит сред 3-7, съответно всеки продукт може да разчита на силата на сълзите, тръшкането и големите очи, за да бъде купен от родителите.

Решението на Lidl във Великобритания е интересно и показва как една компания може да следва обществения интерес, без да нарушава и своя. С намаляване на захарното съдържание от една страна (прочетох, че са намалили с 20% сладкото в същите продукти преди време) и с отказ да се „продава на всяка цена“, като цената я плащат хората във времето и със здравето си – може да се постигнат само дълготрайни резултати. Този пример е малък на фона на цялото облъчване на деца и възрастни, присъствието им на рафтовете на нивото на очите на малките и т.н.

Не е ли време за действие и в България, една страна в която затлъстяването сред децата и възрастните е голямо?

 

 

Още по темата

Становището от миналата година на организацията Action on Sugar

За силата на анимационните герои при покупката на продукти, когато родител пазарува с дете

 

 

 

 

 

 

 

 

.

Публикацията не е провокирана от материали на компанията.

 

 

 

.

„Ангелски езици“ на Димитър Динев

Това е първото ревю на не-психологическа книга, която правя в този блог, но си мисля, че ако тази година се чудите към какво да посегнете, това са „Ангелски езици“ и искам да ви я препоръчам, защото е загуба тя да не е бестселър в България и да не бъде давана за четене в гимназиалния курс (както правят в Австрия).

Изненадана съм, че в продължение на 17 години тя е стояла встрани от българските читатели и не виждам причина за това. Написана на немски от българин, за когото не знаем почти нищо, това е от онези книги, които принадлежат повече на световната литература. Чух за нея случайно и когато влязох в първата книжарница да попитам – губеше ми се от паметта фамилията на автора – а на книжарите им беше трудно да се сетят и да ме ориентират, но някъде там я намерих и я оставих за сладките дни между Коледа и Нова година, които по традиция давам на Бакман. Преводът на Гергана Фъркова е толкова добър, че само ако ви се каже, че е преведена, ще го разберете.

„Ангелски езици“ ме изненадваше страница след страница. Български имена, български събития, без назидателност и патриотизъм, но с интелигентност, ирония и проницателност. Оставих за най-накрая да прочета нещо за автора, да оставя сетивата си сами да го усетят. Димитър Динев е бил само на 30тина година, когато е написал книгата и след този огромен дебют мога да си представя колко е трудно да напишеш нова книга. Сянката и силата на „Ангелски езици“ е огромна.

Докато си събирах парченца за автора от желание да разбера какво мисли той и днес попаднах на интервю на Албена Атанасова в Стандарт от 2018та, в което той казва: „За смъртта може да се говори безкрайно, защото тя е абсолютната липса, абсолютното отсъствие на отговор. Когато говорим за смъртта, ние винаги имаме пред вид смъртта на другия. Защото отношението ни към нашата собствена смърт не е нито опит, нито познание. Другият ни индивидуализира чрез отговорността, която носим за него – докато сме, отговаряме за и на другия. И затова смъртта му ни засяга в нашата идентичност. Всеки от нас носи вината на преживелия на останалия жив. Смъртта ни засяга, смущава, афектира и тази засегнатост чрез смъртта е засегнатост от безмерното, афектираност на настоящето чрез не-настоящето, която е по-интимна от всяка интимност до раздвоение, до разцепление. Връзката ни със смъртта е по-стара от всеки опит. Времето се явява не като ограничител на битието, а като неговата връзка с безкрайното. Смъртта не е унищожение, а необходим въпрос, за да може тази връзка с безкрайното да възникне.  Без угрозата от нищото не би имало нито изкуство, нито философия. Ако смъртта е нямаше, нямаше да има хора, а само богове. Ако смъртта я нямаше, нямаше да има и слово – защото паметта щеше да се обезсмисли“.

Дали Димитър Динев ще се нареди в редицата автори, познати повече отвъд, отколкото в родината си? Единствено ми остава да се надявам това да не е така и затова – ако ви се чете добър роман, това е един такъв.

 

 

 

 

 

 

Още по темата

Интервю с Бойко Василев в Панорама

Интервю в Капитал, от който запомням да потърся информация и за Илия Троянов

 

 

 

 

 

 

.

Доц. д-р Тони Дончев, психиатър – „Нека се обърнем към душите на хората с хранителни разстройства и тяхното страдание“

Ново интервю в продължение на проекта в блога на интервюта с различни специалисти, които разказват от своята гледна точка. Доц. дТони Дончев e психиатър. Той става доцент през 2012, а професионалната му кариера започва като интерн в клиника по психиатрия на ВМА-София през 1994 г., а в периода 20122018 г. е неин ръководител. Носител е на различни награди в областта и е преподавал във водещи учебни заведения. Има над 40 научни публикации, една самостоятелна монография, както и участие в различни учебници и учебни помагала.

Може да бъде намерен в Медицински център Интермедика, София.

Как близките или могат да провокират разговор с човек, за когото се тревожат, да се срещне с психиатър или психотерапевт?

Много често хората с нарушенията на влечението към храната са трудни и сложни пациенти, които реагират с бурно негодуване, а също и отричане, когато им бъде казано, че трябва да се срещнат с „пси-“ специалист, а тази реакция трагична в контекста на болестта, защото ни отдалечава от възможността за интервенция. Нарушеният контрол над емоциите е част от личностова предиспозиция на засегнатите от хранителните разстройства и затова един лесен път, доколкото този път може да е лесен той изобщо, е като се обърнем към душите на тези хора и това, че те изпитват някакво страдание, и интервенцията не е задължително да бъде свързана с храненето, защото така се сблъскваме с отрицание. Много е по-елегантно, и по-коректно е, да се обърнем към страданието на тези хора, като си мисля, че е най-добре да бъдат попитани от някой близък нещо като: „Мила, може би имаш проблем с храната“ или „Мила, много си слаба“. Би трябвало по-скоро да бъдат подканени да си  зададат въпроса „как се чувствам“ например, или  „дали не се чувствам депресирана“. В повечето случаи хората с хранителни разстройства са жени и затова си позволявам за говоря в женски род –  един сигурен начин да си признаем, че имаме проблем с душата, е депресията.  Мозъкът ни е един мускул, казваше един професор, и като всеки мускул, той се тренира и като всеки мускул няма много начини да ни подскаже нещо не е наред – обикновено начина, по който той ни показва, че го боли, е като изпитваме депресивни симптоми.

Факт е, че голяма част от тези хора имат депресия и един добър път да ги попитаме как се чувстват, страдат ли, мъчно ли им е, изпитват ли тъга, изпитват ли вина – всички тези чувства са един прекрасен обект първо за една добра формулировка, която може да бъде приета от тези пациенти. Иначе резкият подход към тях е обречен на неуспех, поне при тези с анорексия и булимия, особено в онези случаи, в които техният индекс на телесната маса (ИТМ) се колебае между 19-20. Това са едни слаби момичета, които въпреки че още не попадат в категорията „анорексия“, има множество фактори, които ни показват, че са избрали посоката, в която вървят.

Какво е най-голямото предизвикателство при работа с пациенти с хранителни разстройства?

От медицинска гледна точка анорексията е единствената психиатрична болест, която убива. Чудовищно предизвикателство поне у нас е, че не съществува такъв център, който да предлага прицелна терапия за пациенти с хранителни разстройства, защото лечението в никакъв случай не е само психиатрично, само психотерапевтично. Лечението на една разгърната картина изисква екипен подход и това надхвърля обичайните психиатрични екипи, които са съставени от психиатър, психолог, социален работник и медицинска сестра. Той изисква участието на гастро-ентеролози, на кардиолози, на интензивни терапевти. В един много диференциран и подчинен на оперативни процедури подход, трябва да се започне с оценка на биологичната терапия, заради риска от сериозни нарушения в електролитния баланс и в цялостното хранене на организма; кардиологичните нарушения и т.н. Всички тези компетенции няма как в съвременния свят да бъдат в главата на един човек – тоест се изискват се много пари за лечението.

Опитът ми показва, че само един хранителен разтвор за вливане на пациент с нарушения на биохимично ниво излиза 500 лв на ден. Говоря само за препаратите, които се приговят индивидуално и  изискват непрекъснат лабораторен анализ на биохимията на тези пациенти.

Иначе всичко би било работа „на парче“, което е работа героична, но със сигурност не толкова полезна за тези пациенти. Без сериозен ангажимент на институциите в лечението на тази група пациенти не се постига терапия с начало, ясно дефинирани стъпки и финал.

Кога, според Вас, се минава границата от временно състояние – от „ще отслабна“ към болест?

В огромен процент от тях има някаква личностова особеност, която създава онази среда, онази почва, върху която израстват онези злокобни цветя на анорексията. Също така и в света на модата продължава да има много модели в анорексичния женски модел.

За съжаление майките и родителите също са много често част от патогенезата на тези разстройства, като се създава среда за разгръщането на този тип мислене и възприемане на света.  Опитът на майките да преживеят, това което не са могли, чрез дъщерите си, води много често до трагични резултати, в това число и анорексия. Така първите реплики на момичето „дебела съм“ са били произнесени първо като „дебела си“ или „много ядеш“.

Искам да Ви да попитам за връзката на хранителните разстройства и с други болести от Вашата специалност, освен депресията, например с обсесивно-компулсивните разстройства?

Цялата група на хранителните разстройства имат повече общо с емоциите, докато ОКР е един интелектуален процес, който се намира на друго ниво. Поради това при ОКР добре работи конгитивно-поведенческата терапия и не толкова добре при хранителните разстройства, където дълбинните методи са с по-голямо въздействие.

Разстройствата на влечението, каквито са хранителните разстройства, са онтогенетични и там лечението не е свързано с конгницията. Например, когато една жена с булимия яде, тя има неистова нужда да го направи. Лично аз мисля, че компулсивното хранене не е редно да бъде свързвано с ОКР, защото при ОКР в повечето случаи то е защитно, при тези пациенти обичайно вътрешните мотиви и разсъждения да са „аз не трябва да направя еди какво си, за да не се случи еди какво си“. Обсесивно-компулсивното разстройство е свързано с висок интелект, който в този момент вреди, защото когато един човек впрегне всичките си ресурси да отрече един проблем, няма сила, която да може да го разубеди. ОКР е тежка болест, при която пациентите могат да сами да анализират поведението си; те са хора, които успяват да се пошегуват със себе си; критични са с това, което се случва в главата им, колкото и налудничави да са мислите им, докато при хранителните разстройства усещането на психиатъра по-скоро е, че има по-голяма близост до психозата, нарушения по отношение на възприятията към света – не само към тялото, но и към света, той определено не е толкова добронамерен, колкото е обичайно и усещанията за него са доста променени и различни. Лично аз, бих сложил тази група при психотичните разстройства заради нарушените възприятия и нарушената интерпретация на тези възприятия, по което си приличат с психотичните.

Кой е, според Вас, най-добрия път, по който един засегнат или неговия близък трябва да извърви? Кой пръв може да посочи модела, откъде се тръгва – от личния лекар, от психотерапевт, от психиатъричния кабинет?

Аз си мисля, че ако стъпим на предните ми думи за анорексиогенните майки, първият, най-разумния, коректен и реалистичен път, е в ранната диагностика да се намесят училищните психолози. Това са компетентни хора, които могат да играят роля, и да са предната линия на детекция на нещо различно у някои момичета, защото стигнем ли до лабораторни промени, то диагнозата е видима от много, много далеч. Детските организми са изключително корави и гъвкави, компенсират дълго време, но нямат ресурс за възставновяване, след като декомпенсират

А какво се случва с тези пациенти, които отказват да приемат лекарства?

Правило е, че щом настъпят хемодинамични нарушения и тези момичета започнат да припадат, спре им мензиса и настъпят всички усложнения в следствие нехранене, не просто неправилно хранене, тогава влизаме в ситуацията на задължителността.

Тогава под въздействие на семействата си те започват да пият лекарства. Това пък увеличава техния негативизъм и намалява възможността да се работи с тях. Важно е те да участват в този процес, да са мотивирани да се променят – като това не може да се случи само с един разговор, това е процес – ако в продължение на 15 години е изграждан един идеален Аз образ около 35 кг, няма как за един месец, една или пет години да обърнем този модел на обратно, тъй като това са базисни модели, които са вече факт.

Тоест трябва време.

Време и с идеята за малките корекции, които да доведат до промяна, а не „е от сега нататък всичко ще е различно“, защото това не се случва, следва разочарование за пациента, за близките му, отказ, отрицание и всички тези неща, които не помагат и не са полезни.

.

.

.

.

.

.

За контакти с Медицински център Интермедика и доц. д-р Тони Дончев може да позвъните на телефон: 0897 645 844 или през формата на сайта

.

.

.

.

Други срещи със специалисти

Интервю с д-р Райна Стоянова, ендокринолог

Интервю с д-р Елена Димитрова, кардиолог

Интервю с д-р Димитър Тянков, дентален лекар

Интервю с Лили Стефанова, треньор

Интервю с д-р Иван Диков, гинеколог

.

.

.

.

.

.

.

.

.

.

Нова година, нов късмет – или не е въпрос само на късмет?

Има хубави, а има и тежки години.  Има обаче и години, в които 365 дни се изнизват без да носят усещания в амплитудите и само от нас зависи дали ще са ни донесли повече, отколкото са ни отнели. Може би най-важното и първо нещо е идентифицирането на това доколко е възможно да се случи това, което искате и замяната на нереалните цели с реални. Дори малки, изпълнението им ще донесе повече удовлетворение, отколкото стоенето в самообвиненията, че нещо не се е получило отново и отново.

  • Намирането на осъществими цели (които все отлагате понякога) ще направи годината тази, в която  (попълнете празното място)

посетихте ……

направихте ……

завършихте …….

Това например може да отлагането на разчистване на задръстен гардероб с дрехи; може да е като пътуването до Белоградчик до Салона за наивистично изкуство, което отлагах миналата година по различни причини; може да е нещо, което ви наранява, защото го отлагате – и тук са всички незавършени образования, невзети изпити и подобни. Ще си позволя да вкарам малко психоаналитична теория – научаването да жертваме комфорта за постигането на бъдещо удовлетворение е знак на порастване, на зрялост. И не за да ви успокоя, а защото просто е така – заменяйки принципа на удоволствието с принципа на реалността, вие не се лишавате от удоволствието в бъдещето, а го подсигурявате.

  • Погледа назад и признаването на грешки дава шанс да не ги повторите – или поне да е по-рядко да го правите – поне защото сте ги идентифицирали като грешки, а не като събития, които не зависят от вас, нищо че ви се случват по-често от на другите например. Така промяната започва от собственото ви поведение, което е най-често нараняващото, защото повтаряте едно и също, понякога без да отделите достатъчно време да го идентифицирате. Погледнете назад към миналата година по същото време – какъв съвет бихте си дали, какво научихте за това време? За какво се тревожихте и не се случи? Какво не знаехте, но вече знаете и би ви помогнало като знание напред?

Един много ежедневен пример – късното лягане често пъти води до уморени сутрини. Промяната на навика и целенасоченото лягане час по-рано определено ще промени сутрините ви без три чаши кафе. Толкова просто? Абсолютно простите решения често пъти са най-добрите. Създаването на полезни навици е част от това да се живее добре. Миналата година за пръв път изоставих любимите си календари заради един български продукт, планера Plant a habit, който работи също за създаване на навици и добро планиране.

  • Планиране на удоволствията. Какво ви караше да се чувствате добре миналата година? Оставете настрани дали близките ви са се забавлявали също, дали е било само веднъж, каквото и да било. Планирайте повече от същото, колкото и да не е в тренда в момента.

Редовното четене например за тези, които в момента нямат времето да го правят, е нещо, което би направило годината ви по-добро. Миналата година приятното ми откритие беше старта на Storytel, които не просто продължиха през цялото време да обновяват библиотеката, но и със заглавия, които са достатъчно добра подборка на съвременни и класически автори.

Животът е труден и епохата, в която живеем реално не е никак лека – трябва все повече – искаме или не искаме – да взимаме решения, каквито никой не е взимал преди нас – за това как да се храним, как да живеем, как да общуваме, как да се справяме със стреса, как да се справяме с несигурността на ежедневието, с връзките помежду си, как да се грижим добре за средата си, да не оставяме крайностите да ни повлекат. Но ежедневието е случва всеки ден и затова може би голямата ни цел е да живеем в мир със себе си и създавайки добър живот да създаваме добра среда. Затова и толкова важно в момента може би е хората да се научат да се грижат за себе си, за да са способни да се грижат за другите. Затова и създаването на добро ежедневие за вас ще направи годината ви добра, а може би и за околните.

И няколко допълнителни въпроса, които може да откриете : Какво би направило 2020 незабравима за вас? Какво бихте искали да промените в себе си през 2020? Изберете само едно ииии действайте.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

.

Photo by Deva Darshan from Pexels

 

 

Как мога да знам дали детето ми има хранително разстройство? (ОТКЪС ОТ КНИГА)

Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски …

Мъжко/женско приемане на алкохола

Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, …