Month: ноември 2019

Най-доброто научено от психотерапевтите – споделени прозрения в Туитър

„Ако посещавате психотерапия, напишете най-доброто, което сте научили чрез нея така че всеки друг да може да получи малко безплатна терапия“ – този туит на @CarolineMoss  (Каролин Мос пише книги за деца и живее в Бруклин) преди няколко дни стана повод за хиляди отговори, като тук събирам някои от най-интересните, според мен.

„Тревожността не е интуиция“.//@Merry_Quinn

“Бъди добър родител на самия себе си.”//@Lyzasterous
„Никога не се сравнявай с другите хора, но по-важното е да не се сравняваш никога с идеалната версия как живота ти е могъл да се случи, ако си правил други избори. Това е най-опасната игра на ума от всички“.//@rondrescher
„Всяко поведение е нужда, която се опитва да бъде срещната“.//@miskaten
„Някой ми каза, че терапевтът на Кристен Бел й е казал, че честност без такт е жестокост и си го залепих на бюрото като бележка Post-It“.//@shorterstory
„Казах на терапевта ми, след няколко седмици на намаляване на тревожността, че може би съм човек, който никога няма да е „щастлив“. А тя ми отговори, че щастливите хора не са непрекъснато щастливи. Щастливите хора, просто преживяват по-малко тревожни и депресивни дни, и това определение ми помогна за достигна нивото да бъда „щастлив“. //@JessOndras
„Всеки има нужда от свой механизъм за справяне. Има лоши (пиене, наркотици, насилие) и добри (упражнения, медитация, терапия)“. Изберете едно от добрите, за да избегнете лошите, защото всички имаме с какво да се справяме“.//@DemoChrissy
„Опитвайте се да избягвате думата „трябва“. Лесно е да се притискате себе си. Преформулирайте и префразирайте. „Трябва да правя упражнения“ може да стане „Харесвам как се чувствам след като съм спортувал“. „Трябва да пера“ – „Обичам да нося чисти дрехи.“//@kappatau314
„Моите опити да „поправя“ или помогна на другите са знак, че искам да излекувам нещо
(понякога буквално същото) в мен“. //@cyndygross
„Не носиш отговорност към представата, която другите са си създали за теб в ума си“.//@Ttown314
„Чух да казва: „Всеки път, когато устоиш да влезеш в една емоция, тя отива в мазето да вдига тежести“. //@gskraz
„Ако не можеш да определиш една емоция, не можеш да я преодолееш. Дори негативните, като завистта“.//@MegNumbers
„Моят терапевт ми каза веднъж: „Можеш да бъдеш своя собствен свидетел“. Това напълно ми взриви главата, защото бях свикнала да мисля, че моето мнение за негативния опит който имах не е достатъчно добра и имах нужда от свидетели, за да си позволя да повярвам в това, че съм била наранена.//@EleanorParker24 

“Ако се грижиш за тялото си по време на криза – то ще се грижи за теб (хранене, сън, упражнения)  //@ShastaDeanna 

„Най-доброто, което терапевт ми е казвал, е че обществото няма нужда да ми задава графика. Мога да закусвам в 11 и да си лягам в 1. Няма форма, в която да трябва да пасна, само да намеря кое е най-доброто за мен“. // @_sputnik1
„Ако може да си представиш най-лошото, тогава можеш да си представиш и най-доброто. Кажи на глас позитивния вариант и го повтаряй докато го усетиш по-истински“. //@OLCVTA
„Прошката не е за другия човек. Тя е за теб. Няма нужда дори да казваш на другия, че си му простил, ако това ще отвори вратата към повече насилие, трябва просто да стигнеш до вътрешно утешаване на гнева и нараняването“. //@MExasperated
.
.

25 начина за тормоз на работното място (хулиганите не остават такива в училище)

Тормозът не престава в училище,  а се пренася на работните места. Тази тема не е от най-популярните, но подобно на психическия тормоз в двойките, така и тази има тежък ефект върху пострадалия. Какво е тормоза на работното място? Много точно някъде беше описано като „Когато оставаш на една работа, защото си приел като свое убеждението, че за нищо друго не те бива и никой друг не би искал да те наеме“. Стресът на работа често пъти е голям, а съчетан с тормоз, това е коктейл Молотов, чиито поражения може да са безсъние, бърнаут, панически атаки, генерализирана тревожност, дори ПТСС, да не говорим за проблеми с кръвното, щитовидната жлеза и т.н.

Тормозът на работното място не е запазен за тип позиции или място в йерархията и дори е по-жесток по-нагоре, не само защото е по-ветровито, но и защото залогът е по-голям, а играчите по-добри.

Тук публикувам топ 25 тактики на тормоз на работното място, които са еднакви навсякъде по света, а именно:

1. Някой бива лъжливо обвиняван или нарочван за  ​​„грешки“, които всъщност не са направени от него (71%)
2. Втренчено гледане и невербално сплашващо поведение и ясна демонстрация на враждебност (68%)
3. Омаловажававе на мнението или чувствата на човека („о, това е глупаво“) при срещи (64%)
4. Използване на омълчаване и студенина, за да си тръгне човек от група говорещи (64%)
5. Говори се пред други хора, че човека има неконтролируеми промени в настроението пред групата (61%)
6. Създават се  правила в движение, които човека не знае и съответно не спазва (61%)
7. Пренебрегва се или се отрича задоволително или примерно качество на извършена работа, въпреки доказателствата (58%)
8. Правят се тежки и постоянни критики, че има различен „стандарт“ за крайната цел (57%)
9. Започват се или не се спират разрушителни слухове или клюки за човека (56%)
10. Настройват се колегите срещу човека (55%)
11. Колегата се изолира едно лице от колегите му, социално или физически (54%)                            12. Публично се показва „грубо”, неприлично, но не незаконно поведение (53%)
13. Създава се интригантски ситуации за с цел унижение човек (53%)
14. Приписва се неговата работа на друг (47%)
15. Злоупотребява се с процеса на оценка, като се лъже за представянето на лицето (46%)
16. Създава се имидж на „неподчиняем“ и „неконтрулируем“ за неспазване на произволни команди (46%)
17. Използва се поверителна информация за дадено лице, за да унижава частно или публично (45%)
18. Отмъщава се срещу лицето след подаване на жалба (45%)
19. Извършват словесни унижения/ обиди въз основа на пол, раса, акцент или език, увреждане (44%)
20. Назначава се на нежелана работа като наказание (44%)
21. Отправят се несъстоятелни изисквания – натоварване, крайни срокове, задължения – за отделено лице (44%)
22. Стартира се без основание кампания за изгонване на човека (43%)
23. Насърчава се лицето да се откаже или да се прехвърли, вместо да се сблъска с повече малтретиране (43%)
24. Саботира се приноса на човека към отборната цел и награда (41%)
25. Гарантира се провал на проекта на човек, като не изпълнява необходимите задачи: подписвания, разговори, работа със сътрудници (40%)

 

Още по темата

Знаците за работен тормоз на работа

Как влияе на здравето

Токсично или просто трудно

 

Най-тъжното нещо на света//Артур Лундквист

Пред своя прозорец виждаш калина с червени плодове, есен е и листата й са окапали, дръвцето червенее, но гроздовете му светят като ярки лампички в димообразната есенна мъгла или в тъмнеещия здрач;

изкушаваш се да я попиташ като Кралицата – огледалцето: „Калино, калино, кажи ми, кое е най-тъжното нещо на света?“

И калината би могла да отговори: „Най-тъжното нещо на света е, че времето тече нахалост, че винаги го губиш, независимо за какво го използваш,

защото изборът е винаги погрешен – рано или късно се убеждаваш, че си искал не тона, а нещо друго, не това, а нещо друго, като че осъществяването на един стремеж го осакатяла

и дори отново да изживееш живота си, пак би разбрал, че губиш времето, не го оползотворяваш правилно, сякаш неговата неупотробимост и непрестанно пилеене са заложени в самата му природа:

ето кое е най-тъжното нещо на света“.

 

.

Този откъс е от книгата на Артур Лундквист Замъкът на въображението и камъните на делника, Народна култура, 1978, преводът е на Вера Ганчева. Името на книгата идва от историята на Фердинанд Шeвал – французин, селски пощаджия, който умира на 88 години през 1924та, като 43 години от живота си се занимава с изграждането на замък в своя двор. Той пренасял в чантата си камъни, намерени по пътя и зидал своето творение, което френските сюрреалисти открили и отдали почестта си към него, докато в преди това селяните му го намирали за чисто и просто селския луд. Така един френски пощальон, преди век, съградил замък на въображението с камъните на своя делник – а думите, с които вероятно ще бъде запомнен са: „Животът представлява разбушуван океан между детето, което идва, и стареца, който си отива“.

Още за него и тук

 

 

Снимка на дървото калина (Viburnum) Василиса Виа

Снимка на замъка David Reverchon

Как мога да знам дали детето ми има хранително разстройство? (ОТКЪС ОТ КНИГА)

Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски …

Мъжко/женско приемане на алкохола

Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, …