За четвърти път активистите на Световния ден срещу хранителните разстройства поставяме в родните си страни въпроси, важни за лечението тези заболявания. Тази година искаме да кажем, че хранителните разстройства не могат да си позволят повече да чакат. 

По-ранно диагностициране и терапевтична интервенция в максимално ранен етап чрез провеждането на скрийнинг тестове в училище и сред рисковите групи е ключ към това хранителните разстройства да не засягат толкова много лични съдби и здраве. Включването на специализирана психотерапевтична помощ за заболелите в рамките на услугите към гражданите, предоставяни от НЗОК.

Хранителните разстройства имат опустошителен ефект върху физическото и психическото здраве на засегнатите и разпростира тежката си сянка върху семейството и приятелите.

Прочетете 

9те истини за хранителните разстойства

Хората с хранителни разстройства – жени и мъже – заслужават да получат добро лечение на телата и душите си. Техният риск от суицид и съпътстващи заболявания е много висок и има нужда от стратегия за адекватното им лечение

Епидемия без граници

Хранителните разстройства засягат близо 70 милиона човека в целия свят (източник). Засегнатите от различни форми на болестите от този тип не е ясно колко са в България. Има различни статии, в които се цитират данни за 200 до 300 хиляди, но това са предположения и прогнози, а не изследвания. Единствено данните за децата със затлъстяване и наднормено са достоверни. По наличните данни в периода 1951-1960 и през 1988-2000 заболеваемостта нараства от 0,45/100 000 до 20,1/100 000 за анорексия нервоза и 35,8/100 000 за булимия нервоза. Пожизнената болестност достига до 18,6%: 1% за анорексия невроза, 3,6-5% за БН и 14% за останалите хранителни разстройства. Тези стойности са значително по-високи при рисковите групи (атлети, танцьори, актьори, модели), като половината от боледуващите не достигат до здравната система (Миланова, 2013).

По данните на НСИ за 2018 г. хранителните разстройства са сред четирите причини за призната трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 7.3%, като са включени в една група с болестите на ендокринната система, разстройствата на храненето и обмяната на веществата, а преди тях са болестите на органите на кръвообращението – 34.2%.

В последните данни на НСИ имаме още данни, които включват болни под наблюдение на психиатричните заведения и структури на 31.12. по вид на заболяването, където хранителните разстройства са включени в една графа с друг тип заболявания, а именно са групирани като „Разстройства на храненето, съня и сексуалността“. В тези данни е указано, че през 2016 г. е имало 151 хоспитализирани , което е малко повече от 2017, когато броят им е 130 (НСИ, 2019)

Определянето на точния броя засегнати в България е много трудно по няколко основни причини: много засегнати лица не търсят психиатрична и психологическа помощ; много засегнати лица не споделят с лекарите, че имат съпътстващо хранително разстройство, когато отидат да се лекуват за някой от страничните ефекти (за вторична аменорея, сърдечни проблеми, гастро-ентерологично, дентални и др.); много общопрактикуващи лекари не са подготвени добре за среща с такива пациенти; често пъти хранителното разстройство не е водещо, а съпътстващо заболяване и така то не се отчита в здравната система.

#WeDoActNow     #WeDoActNow2019  #EatingDisordersCantAffordToWait

Полезни сайтове и линкове по азбучен ред

Бележка към фондации и кампании – пишете ми през формата за контакт, за да ви включа

Войната с храната – скрийнинг тест и материали за хранителните разстройства

Живот на килограм – благотворителна инциатива за превенцията на хранителните разстройства и изграждане на здравословна връзка с храната при ученици от 12 до 18 години.

Център Инсайт – Проект “Фреш старт за младежи с анорексия и булимия”; Програма “Инициативи за обществено здраве” на Министерство на здравеопазването

Photo by Lukas Hartmann from Pexels