Хранителните разстройства са в състояние да променят сексуалния живот на засегнатите. Сексуалните дисфункции са често срещани при всички подтиповe, като общото е нехаресването на тялото, тревожността дали партньора ще го хареса, отсъствието на желание за секс дълго време  – и ето така две трети от жените с хранителни разстройства според изследвания не са щастливи със сексуалния си живот.

Ако при булимия често пъти типичния профил на засегнатия е импулсивен човек и сексуалният живот е възможен, но  при анорексия е различно – ограниченото хранене подтиска секс хормоните – естроген и тестостерон – така че либидото изчезва и просто не им се прави. Макар че анорексия може да е и резултат от ендокринните нарушения, неврологични заболявания и генетични фактори, по-често личностните характеристики са перфекционизъм, ригидност и социална интроверсия. Повечето пациенти развиват анорексия по време на тийнейжърските годнини, но тези които се разболяват в по-зряла възраст, при интервюта споделят, че са били сексуално активни преди заболяването. Ето защо, повечето учени смятат, че променения баланс на яйчниковите стероиди и невротрансмитери на централната нервна система стои в липсата на сексуален интерес. Подобно на пациентите с депресия ендокринните и невроендокринни промени са свързани  със загуба на сексуално влечение (източник).

Един от ключовите сигнали за анорексия е аменореята (липса на менструация). Хормоните, които са отговорни за менструацията, в частност естроген, за да да бъдат произведени имат нужда от мазни клетки в тялото. Когато нивата на телесна мазнина е по-ниска от нужното в женското тяло (21-33% за жени на възраст 20-39), това се отчита като риск за фертилността (включително намаляване на репродуктивни органи хипогонадизъм (източник).

Лошата и добрата новина

С намаляването на калорийния прием желанието за секс намалява, както и удоволствието, с повишаването на килограмите то се увеличава.