Month: април 2018

Книгата за хранителни разстройства, която препоръчвам

„Войната с храната“ на Джулия Бъкройд е най-добрата книга за широката публика, на която съм попадала. В нейното българско издание съм  автор на предговора. Силното ми позитивно личното отношение е провокирано и от това, че съм общувала лично с нея и точно тази книга ме накара да посещавам нейните семинари за психотерапевти, които работят в областта на проблемите на храненето.

Написана е много внимателно, с усет към езика и загриженост, с интерес към темата и десетилетия опит. Теоретичната постановка също е сериозна и поднесена достъпно (Джулия Бъкройд е в полето на Теория на привързаността на Боулби, но се определя като интегративен психотерапевт, който цени и скока в познанието и разбирането на тази област от напредъка на невронауката, приноса на телесната психотерапия, значителното усъвършенстване на подходите към травмата, както и новостите, предложени от когнитивните терапевти).

Практична е. Има много теми за размисъл дадени като отделни части, обособени във въпроси, които много ще помогнат на всеки, който има проблем и се чуди откъде да тръгне в решаването на проблема си

Помага. Ако човек има проблем с храната може да се припознае и да открие какво му „натиска бутоните“ и да направи определени крачки, за да го преодолее

Насочена е не само към засегнати, но и към близките им – роднини и приятели. С нейна помощ може да разберете как да се държите с тях, както и какво да направите, за да си помогнете.

Изчерпателна е. Има информация за емоционалното хранене, което нарича още „проблемно“, основните хранителни разстройства (психогенно преяждане, булимия и анорексия) и не пропуска и една част от хората, които страдат, които често биват забравяни – мъжете и техните хранителните разстройства.

Книгата „Войната с храната“ се разпространява само с поръчка от сайта www.voinatashranata.com, където може да намерите много информация за нея и за хранителните разстройства общо.

Приятно четене от мен!

 

 

Интересни линкове, 21 април 2018

Миналата седмица стана дума за поета Константин Павлов и връщането ми към стихосбирката му Агонио сладка ми се услади. (Говорейки за нова българска поезия, той е класик). Повече за него в този ФБ линк. // Фоторазказът за пътуването в Япония на Тошка Иванова (приятно и за гледане, и за четене). // По въпроса за детското затлъстяване, в Амстердам, вместо характерното за континента покачване, има намаляване – как е описано тук – и се надявам, че някой ден и в България ще има сериозно разработени – и изпълнявани програми за това. // Селекция от книги за възпитание на момичета в училищна възраст с различни акценти.

Накрая, малко елфска музика от едно време

 

Промените в мозъка при анорексия

Промените в мозъка по време на анорексия са различни – от една страна има ефект върху настроението, от друга – върху мисленето. Това прави болестта като лупа – симптомите на депресия и тревожност се увеличават, когато дойде и анорексичното поведение (накратко: ограничаване на храната, сваляне на килограми и изразходване на калории например с гимнастика, повече в линковете).

Човек с анорексия се променя в очите на другите не само заради начина, по който изглежда, но и с поведението си. Често се използва думата „манипулативно поведение“, защото когато човек е в болестта е готов на всичко, за да не качи и грам, затова и лекари, и психиатри, и психотерапевти ще поставят въпроса с връщането или поне покачване на килограми постепенно.

Защо е толкова важно в един момент покачването на килограми?

При сравнителни изследвания на здрави и засегнати се вижда, че има значително намаляване на мозъчните тъкани при хората с наднормено тегло. Причината за това е единствено намаляването на телесното тегло, като гладът е причината за това. Дефицитът в сивото вещество се подобрява при скорошно връщане на килограми, но не се нормализира напълно през първатата година на изследване (колкото е продължило това), но за успокоение при възстановяване на психиката и тялото до 3 години всички мозъчни структури се възстановяват, като обаче е важно възстановяването да е дълготрайно, т.е. стабилно, според по-дългосрочни наблюдения (изследването покрива и хора с булимия). Възвръщането на нормалния обем на мозъка е факт и в трето изследване от 2008 (Chui etc).

Съзнавам, че някои от вас, които са с аноресия в момента може да не се съгласят, защото се справят със задачите си, но в същото изследване се казва, че при липса на менструация или нередовен цикъл вече се наблюданат спадане на възможностите за четене, математика и запомняне – и сега си представете колко повече щяхте да сте успешни, ако бяхте и здрави!

Възстановяването на мозъка

По време на анорексия мозъка, както и други органи, но сега говорим за мозъка, е напълно научно доказано, че се смалява. За да си възвърне обема и да е толкова функционален, колкото преди, е нужно време. Достатъчно време, за да се възстанови напълно. Това време е до три години след поддържане на здравословно ниво, когато изглежда отвътре „както преди“.

Интересно е, че част от възстановяването на мозъка се измерва с връщането на менструацията – и то по-добър от качването на теглото. Всъщност те вървят ръка за ръка – влизането в здравословни рамки на теглото и месечният цикъл, който трябва да е сравнително редовен поне 6 месеца. Бележка: тук не смятаме хормонално предизвикания цикъл.

Няколко думи накрая: своевременното лечение на анорексия и другите хранителни разстройства и нарушения е важно не заради начина, по който изглежда човек, а заради качеството на живот, което води. Времето е единственото, което не се връща… 

 

 

–––––––

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

 

Снимка: Pexels

Пролетна умора или пролетна депресия?

Пролет… Студ и дъжд. Шегувам се. Пролет като пролет си е, може би малко по-студена. Малко дъжд обаче не е спрял нито едно дръвче да не цъфти или птички да чуруликат заради температурите, които се разхождат от едния до другия край на термометъра.

Същата тази бяла пролет (с малко жълто и розово тук-там и свежи тревички) създава очакването, че трябва да ти е хубаво, да се „оправят нещата“, онези думи на старците „хванахме се за зелено“, приповдигнатите блогърски/инфлуенсърски постове, в които жизнерадостни мъже и жени тичат с новите си клинове и маратонки, ръсейки 24 каратови усмивки. Обаче в реалността има хора, които се чувстват долу, долу, долу. Пролетна депресия или умора е това? Отговорът е малко по-комплициран от а) или б). Умората вероятно ще отмине скоро, докато депресията има вероятност да се засили през май и да не си тръгне едно известно време.

Разликата между Пролетна умора, Сезонно афективно разстройство и Депресия

При пролетната умора състоянието е временно. При много хора тя не се появява изобщо, защото тогава са в (хормонален) вихър. Това е биология – до края на юни оплождането на яйцеклетки е с 20% повече от средното, отколкото през другите месеци – и това важи и за инвитро манипулациите. Други обаче просто им пада тонуса за няколко седмици.

Тези със Сезонно афективно разстройство са друг случай. При тях промяната идва през зимата и продължава до пролетта. Психиатрите не 100% убедени, че това е истинска диагноза и въпреки че съществуваше в американската класификация на болестите, сега е обяснена като „депресия със сезонна проява“, не е отделно заболяване. За пръв път тя се описва в началото на 80те и се приема, че се проявява само в определено време и след това изчезва, до следващата пролет или зима. Симптомите са ниско либидо, липса на енергия, трудности с концентрация, трудно ставане, глад за въглехидрати, склонност към преяждане. Важно е да се отбележи, че със сезонна проява е и биполярното афективно разстройство//депресивен епизод и в 20% от случаите на сезонно афективно разстройство става дума за него, заради което също е добре да се провери навреме какъв е случая.

Разликата между Сезонното афективно разстройство и депресията е, че първото е временно, може да се чувствате уморен, но не и тъжен, раздразнителността е повече

Лети, лети… депресия

Какво й е на пролетта? Повечето хора с депресия, когато пролетта дойде имат прилив на енергия, но парадоксално слънчевата светлина и започващите хормонални промени могат да събудят вътрешната, автоагресия, която да доведе до такива мисли и действия, които включват и самоубийствени мисли – а понякога и действия. Изобщо депресията е сериозна работа (не е като да ти е нещо криво, тъжно или уморено днес). Връхлита постепенно и те изяжда, но и при нея има сезонност. Наблюдава се пик на тежките епизоди от началото на април до края на март според някои проучвания. В острата си форма това е момента, в който много хора си мислят за самоубийство, а някои дори посягат на живота си (около 800 човека в България годишно).

Кое е депресия?

Започва със самоомраза. Мислиш, че никой не те обича, никой не те подкрепя, стоиш сам. Съжаляваш и откриваш че винаги си правил всичко грешно. Провал след провал. Щастие няма, изчезнало е. Не се появява изобщо. Никакво го няма. Кога да потърсите помощ или да предложите на близък? Започнете с дневник, в който да записвате ден след ден – добър ли е или не. Има ли нещо хубаво в деня, какви са мислите ви. След един месец го прочетете. Ако доминират чувства, които са от тъмната гама, въпреки че като цяло живота ви върви по-скоро добре (според другите), може прочетете още по въпроса за депресията. Дневникът ще ви е полезен, ако решите да се срещнете с психотерапевт или психиатър, защото ще му дадете повече информация – учудващо е как сме склонни да забравяме понякога. Записвайте както настроенията си, така и какъв е бил апетита ви, спането, концентрацията и като цяло доколко енергични се чувствате. Това ще ви помогне не само при специалист по ментално здраве, но и при други лекари, защото тези симптоми са характерни и при някои физически заболявания (вижте по-долу).

Опасни връзки

Акне Хората с акне са с по-висок риск от депресия, според сравнение между 134,427 мъже и жени с акне и  1,731,608 без, проследени в продължение на на 15 години (изследване на British Journal of Dermatology).

Хипотироидизъм

Намалената функция на щитовидната жлеза дава симптоматика на депресия, заради което  психотерапевтит/психиатър преди да вземе решение за това как да продължи терапията ви може да поиска от вас да направите хормонално изследване.

Недостиг на Витамин В12

Симптомите на тази липса са съненост – едвам издържате да не заспите следобед; трудно носите дори иначе леки вещи; често забравяте какво и къде (и след търсене около 30 мин разбирате, че загубените слънчеви очила са в ръцете ви); бледа кожа; лесна промяна в настроенията; проблеми с очите и …депресия. Данните, събрани от изследвания на диагностицирани с депресия хора в болнични условия са, че 30% от тях имат липса на витамин B12. Вегетарианците и веганите са засегнати по-често заради начина им на хранене. По някакъв начин недостига на витамин В12 и депресията са свързани, макар и механизмът не е ясен.

Мами, родили през лятото и есента

Близо 10% от жените преживяват някаква степен на тревожност или депресия след като родят. Симптомите включват тъга, безпокойство и липса на концентрация. Жените, които раждат през зимата и пролетта по-рядко стигат до следродилна депресия (предположението е свързано с факта, че по-бързо излизат навън с бебетата на разходки). В същото изследване се откриват връзки между по-кратко продължила бременност, епидурална упойка и по-висок риск от депресия. Начинът на раждане (естествен, цезарово сечение) не оказва ефект.

Връзката рак-депресия

Това е много интересно като теория и може да повлияе да не оставяте депресията си необгрижена. Феноменът депресия-рак за пръв път е описан през 1931, когато се описват случаи на пациенти, които страдат от депресия и тревожност няколко месеца преди да им бъде открито заболяване. Депресията, пише в изследванията си д-р Джоузеф Яскин, невролог, може би е реакция „на централната нервна система на токсичните или метаболитни промени“.  Д-р М. Беатрис Къриер (M. Beatriz Currier) е експерт в биохимичната връзка депресия-рак. Тя също открива, че депресията може да предшества раково заболяване. Това не е връзка от тип – депресията се появява заради диагностицирането на рак, а депресията се явява като предшественичка на рака. Това донякъде кореспондира с идеята на класификацията в онкопсихологията на трите личностни типа А, В и С, където последния – С се характеризира с тревожно-депресивна нагласа. Може да прочетете тук историята на жена, която разказва как „депресията спаси живота ми“.

Възпалителни заболявания

Турхан Канли (Stony Brook University, New York ) преди няколко години написа научна статия, че противовъзпалителните лекарства помагат колкото и антидепресантите и дори подпомагат терапията на депресия и дори революционно предложи тя да бъде наречена инфекциозно – но не заразно – заболяване. Още проучвания и проследени хора са нужни, за да се оправдае неговата смела хипотеза. Потенциалът на куркумата като антидепресант – и подправка, която се използва срещу възпалителни процеси от много хора е дискутиран в научната общност. За ползите от омега-3 в терапията на депресивни състояния се знае отдавна, давам само един линк.

Дотук данните сочат, че хората с ревматоиден артрит и други възпалителни заболявания страдат по-често от средното от депресия, така че дано се открие връзка, която да спомогне на лечението. Хората с алергии също са засегнати – естествено, не всеки с алергия страда от депресия, но е фактор.

 

Самоубийствени тенденции

Броят хора със сезонна депресия през пролетта силно зависи от това каква е била зимата. Изследване показва ясно, че колкото са по-големи промените във времето, толкова по-голяма е вероятността от самоубийство. Събраните примери показват, че в годините, в които зимата е по-тежка, в Португалия, където се наблюдава по-голяма амплитуда във времето (температура и светлина), има повече самоубийства от Канада, където температурите и тъмните дни са сравнително еднакъв брой.

Накратко

  • Ако се чувствате зле, не отлагайте да потърсите помощ, никой няма да ви върне загубеното в тъга време
  • Водете си дневник на състоянията
  • Стойте повече на светло и открито
  • Употребявайте куркума – като подправка.
  • Пийте Омега 3
  • Грижете се за себе си

 

Кое е първо? – яйцето или кокошката, депресията или проблемите с щитовидната жлеза; алергията или депресията, акнето или депресията и т.н, и т.н. – изследванията в областта на психосоматиката тепърва ще ни разкриват какво се случва в нас. Дотогава – имаме поне някаква информация, която да ни насочва в навигацията на здравето.

 

 

 

Още по темата

Матю Нок, професор по психология в Харвард със статия за митовете за самоубийствата за New York Times Друг материал в NYT – отново за депресията.

Лекцията на Турхан Канли за TED

Статия за депресията в Sante Magazine, на английски, предупреждавам, че са от досадниците, които искат да се абонирате

Материал за Сезонно афективно разстройство, интервю (на английски) и едно пълно описание

Хипотиреоидизъм и депресия в подробна медицинска статия

Един мой стар пост// „Как да разпознаеш самоубиец

Интересни линкове, 7 април 2018

психотелесно

Няколко стъпки към (по-лесното) приемане на тялото. Две от най-важните точки – разчистете си фийда и си купете дрехи, които ви стоят добре днес, не утре или са ви стояли добре вчера. Няма нужда да ходите развлечени в очакване на чудото на митичните килограми в-които-се-чувстваш-добре, то ще се случи, когато сте готови.

деца и възрастни

Един материал от Майко мила! за сексуалното възпитание и изобщо какво правим с електронното съдържание, разбирайте това за секс, с което децата се сблъскват (интервю и съвети от Румен Бостанджиев)

За Синдром на Даун се говори от години, а тази статия е събрала основната историческа информация за болестта; първият й изследовател и факта, че внукът на д-р Даун, роден след смъртта му, бил с тази болест.

за душата

Тази седмица се направиха 90 години от рождението на д-р Мая Анджелоу и Google направиха хубав дудъл.

Повече за него е разказано в този материал – особеното е в случая е, че Алиша Кийс, Опра Уинфри (и други) рецитират строфи на едно от най-популярните й стихотворения. Кратко въведение по въпроса коя е д-р Анджелоу от TIME

Накрая: Опра рецитира Феноменалната жена

 

Снимка: Rawpixel.com

Вербалното насилие все пак е насилие

Пътят към разбирането на насилието е дълъг, а неприемането му, когато е вербално, дори още повече. Ключовото за насилието, е присъствието на унижение и поставяне на другия в зависима позиция. Т.е. всяко константно унижение, дори с думи или неглижиране, е насилие.

Няма синини, няма рани, но как беше отвърнала мечката – „Раната заздравя и я забравих, но лошата дума дето ми каза, не мога още не мога да я забравя“. Тук искам да кажа и следното – възможно е при четенето на текста да разпознаете свое поведение – и в такъв случай се опитайте да направите нещо да го промените. Много хора живеят в „перверзията на ежедневните отношения“. Това са думите, които използва Мари-Франс Иригоайен, авторката на книгата Моралния тормоз, в която разглежда сериозно този проблем, а мой грях е, че втора година не намирам време да публикувам интервюто си с нея – което ще направя скоро, обещала съм си.

Насилие във връзката, в големия смисъл на тази дума в контекста на човешките отношения, също така са случаите когато друтият е оставян без пари или е ограничаван в разходите си (финансово насилие) и обидите (вербално насилие). Ивън Старк, професор в Rutgers University и съдебен социален работник въвежда термина „принудителен контрол“ (“coercive control”/линк към едноименната книга).

Повтарящото се унизително поведение може да бъде също толкова опасно за психическото и физическото здраве на човека до вас, колкото и другите форми на домашно насилие.

Унизително?

Всички онези намеци и конкретни забележки, подценяване и подигравки, които са константа в отношенията. Чупенето на чинии и замерянето с чаши, макар и не по вас, всичко това е в графата на психологическия тормоз. Насилието е в микроменажирането на незначителни детайли от начина на подредба на чашите до дрехите, които носите.

Невидимо?

Като да ви отдалечават от приятелски кръгове, роднини и други близки. Така броят на хората, които можеш да се обадите и разплачат намаляват, така зависимостта става по-голяма. Онази приятелка те „използва“, с друг не му е приятно да се виждате, защото те заглежда, майка ти го дразни…

Парите?

Изключването на финансовата независимост много помага за влизането в капана на психологическата зависимост – едното от лицата на парите е свободата, която дават.

Отдръпването?

Когато другият знае всичко за вас, но вие не. Има достъп до паролите, знае кодовете на пин-картите ви, но не и вие – и все повече неща научавате случайно за живота му, а не защото ги е споделил/а.

Винаги на контра?

Няма нещо, което да харесате и другият да ви подкрепи – не като част от дискусия, а като оценка, а когато не се съгласите ви казват, че реагирате детски, че нямате чувство за хумор или правите от мухата слон. Тук са и шегите – а има шеги и вицове, които много болят.

Непрекъснатите критики?

„Винаги си намръщен/а“; „Никой не те харесва, защото си негативн/а“ и така до безкрай – докато накрая не решиш, че наистина вината е само в теб.

Подценяването?

 

Не срещането на одобрение от страна на партньора за теб в частност – или дори директното омаловажаване за всичко – от музиката, която слушаш до дрехите, които носиш или липсата на признание за нещата, с които се справяш или имаш успехи.

Заплахи?

Не е нужно да са свързани с убийство – може да са си съвсем „добронамерени“ като „ако се държиш така никой няма да те харесва“, или „много си труден като характер, никой няма да те изтърпи“.

Обиди?

В тежката си форма това са грубостите, но в префинената им започват някъде на „за много важна ли се мислиш“ или съдържат констатации като „винаги се изкарваш като жертва“, като казващият много добре знае, че ще ви боцне.

Всичко това накратко е оплакването „другият се държи зле с мен“. В същото време тези уж дребнички неща – обидичките, заплахичките, подценяването, вменяването на усещане, че никога не се държите адекватно за някоя ситуация са толкова разяждащи с непрекъснатото си присъствие, толкова финно надраскват самочувствието, че постепенно човек започва да си вярва, че не е толкова добър, ценен или смислен; че се преструва и че прави истерии и тогава идва истинския упадък на личността, когато напълно загубвате себе си.

 

Още по темата

Старк – Интервю за The Huffington Post  ,на сцената Видео на Старк; статия със статистически данни

През 2015 във Великобритания психологическото насилие/принудителен контрол беше приравнен с домашното насилие, обяснение за значението на това в The Independent

Британското издание на Cosmopolitan винаги е имало силни социални статии – тук са кратки, но точни по същия въпрос

 

 

 

 

Снимка: Pexelbay

Как мога да знам дали детето ми има хранително разстройство? (ОТКЪС ОТ КНИГА)

Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски …

Мъжко/женско приемане на алкохола

Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, …