Джон Робъртс, председател на Върховния съд на САЩ, на церемонията по дипломирането учениците от Cardigan Mountain School, сред които и неговия син.

Най-важният урок в живота

„Обикновено на церемонията по дипломиране лекторите ще ви пожелят успех и да ви се случва всичко най-хубаво.

Аз няма да направя това и ще ви кажа защо.

От време на време в идните години се надявам да се държат с вас нечестно, за да разберете цената на справедливостта.

Надявам се да преживеете предателство, защото така ще научите значимостта на лоялността.

Не ми е приятно да ви го кажа, но се надявам от време на време да сте самотни, за да не приемате приятелите за даденост.

Пожелавам ви лош късмет от време на време, за да съзнавате ролята на шанса в живота и да осъзнаете, че успехът ви не е изцяло заслужен и провалът на другите също не е изцяло заслужен.

И когато загубите, а това ще ви се случва от време на време, се надявам понякога съперникът ви да злорадства над провала ви, за да разберете значимостта на спортсменството.

Надявам се да бъдете пренебрегвани, за да разберете колко е важно да слушаш другите.

И сe надявам да изтърпите достатъчно болка, за да се научите на състрадание.

Дали ви желая тези неща, или не, те ще ви се случат. И дали ще се възползвате от тях или не, ще зависи от способността ви да разберете поуките от сполетелите ви беди.

Сега се очаква от речта при дипломиране да се даде по някой съвет. Някои дават големи съвети, други полезни идеи. Най-често срещаният е да бъдете себе си. Това е страннен съвет, който може да се даде на хора, които ходят в училищни униформи, но вие би трябвало – трябва да бъдете себе си. Но трябва да разберете какво означава това. Освен ако не сте идеални, това не означава да не правите промени. В определен смисъл, трябва да не бъдете себе си. Трябва да се опитате да бъдете нещо по-добро. Хората казват „бъдете себе си“, защото искат да устоите на импулса да станете това, което другите искат да сте. Но вие не може да бъдете себе си, ако не научите кой сте и не може да научите кой сте, ако не мислите за това.

Гръцкият философ Сократ е казал: „Непроученият живот не си струва живеенето“. И докато „просто го направи“ може да бъде добро мото за някои неща, то не е добро мото, когато се опитвате да разберете как да живеете живота, който е пред вас. И една идея как да живеете добър живот е да не се опитвате да живеете добрият живот. Най-лесният начин да загубите ценностите, основополагащи за това, което сте е честно казано да не мислите за тях изобщо.

Така че това е дъбокият ви съвет. Сега няколко идеи, защото сте готови да отидете в новото си училище. През последните години, се опознах с някои от вас доста добре и знам, че вие сте добри момчета. Но също така сте привилигеровани млади мъже. И ако не сте били привилигировани, когато сте дошли тук, сега сте привилигировани, защото сте били тук. Моят съвет е: Не се дръжте така.

Когато отидете в новото си училище, отидете и се представете на човека, който мете листата в двора, чисти снега или хвърля кофите. Научете тяхните имена и го използвайте по време на престоя ви в училище. Друг съвет: когато минавате покрай хора, които не разпозвавате по време на разходките се усмихнете, погледнете ги в очите и поздравете. Най-лошото, което ще се случи с вас е да станете изместни като младия мъж, който се усмихва и поздравява, което не е толкова лошо за начало.

Последното парченце съвет, което ще ви дам е много просто, но мисля, че може да доведе до голяма разлика в живота ви. Веднъж седмично пишете бележка на някого. Не имейл. Бележка на лист хартия. Ще ви помогна като ви продиктувам първата. Може да пише: „Скъпи [попълнете името на учител от Cardigan Mountain School].“ Продължете: „Започнах в новото училище. Футболът е труден, но се забавлявам. Благодаря, че ми бяхте учител“. Сложете в плик, залепете марка и пратете.

Това ще означава много за хората, които – по причини, които повечето от нас не могат да осмислят – са се посветили на преподаването на момчета от средното образование. Както казах, това ще ви отнеме точно 10 минути в седмицата. До края на учебната година ще сте изпратили бележки на 40 души. Четиридесет души ще се почувстват малко по-специални, защото сте го направили и те ще мислят, че сте много специални заради това, което сте направили.

Стига съвети. Искам да приключа, като ви прочета важен текст на песен. Цитирах гръцкия философ Сократ по-рано. Тези стихове са на великия американски философ Боб Дилън. Те са на почти 50 години. Той ги е написал за квоя син, Джеси, който му липсвал, докато бил на турне. Те описват надеждите, които един родител има за своя син или дъщеря. Тези желания са прекрасни, те са  вечни. Те са универсални. Те са хубави и истински, с изключение на една – пожеланието, което е дало името на песента и неговия пример. Това пожелание е от родителската тъга. То не е добро пожелание. Такива са и стиховете на песента Forever Young от  Боб Дилан:

May God bless and keep you always

May your wishes all come true
May you always do for others
And let others do for you
May you build a ladder to the stars
And climb on every rung
And may you stay forever young

May you grow up to be righteous
May you grow up to be true
May you always know the truth
And see the lights surrounding you
May you always be courageous
Stand upright and be strong
And may you stay forever young

May your hands always be busy
May your feet always be swift
May you have a strong foundation
When the winds of changes shift
May your heart always be joyful
May your song always be sung
And may you stay forever young

Благодаря ви.

източник: http://time.com/4845150/chief-justice-john-roberts-commencement-speech-transcript/