Да разкажете на някого за вашите притеснения относно начинът ви на хранене  може да бъде трудно. С този пост искам да ви помогна да стигнете до разговори, които ще ви помогнат да получите подкрепата, която заслужавате, по пътя към възстановяването.

Как да се уверя, че говоря с някой, който ме разбира?
Ако не сте сигурни с кого да говорите, помислете за това с кого бихте могли да говорите: близък приятел и член на семейството, здравни специалисти, дори учители или колеги.

Има ли някой, с когото вече сте обсъждали душевни и лични проблеми, на когото се доверявате?
Има ли някой, който има познава тематиката с хранителните разстройства или други проблеми, свързани с психичното здраве и би ли могъл да говори с вас за това, което преживявате по един позитивен начин?
Има ли някой, на когото вече сте се доверили?
Има ли някой, за когото знаете, че е обсъждал с други хора подобни въпроси?
Мисленето за тези неща може да ви помогне да определите най-добрия човек, на когото да споделите.

Как да започнeте разговора? Какво трябва да кажете?
Преди да разговаряте с някого, можете да се подготвите, като напишете какво искате да кажете. Би било полезно да помислите за:

Мислите и чувствата, засягащи Вашето хранене.
От колко време имате проблемите, които ви притеснявате.
С какво човекът, с когото говорите, може да ви помогне да получите подходяща помощ.
Можете да напишете какво искате да кажете и да го прочетете на глас, да изпратите на човека имейл, да му се обадите, да говорите с него чрез текстови или онлайн съобщения … Всеки начин за започване на дискусията има своите плюсове и минуси – това е за това, което се чувства удобно за вас и как мислите, че ще имате най-добрият разговор.

Нормално е да се уплашите от идеята да разкажете на някого за хранителното ви разстройство. Но макар и трудно, в повечето случаи за хората е голямо облекчение, някой друг също знае за тях.

Ами ако говоря с някого и се реагикцита не ми хареса?
Ако сте събрали смелостта да кажете на някого как се чувствате и не получите подкрепа, то може да ви откаже да споделяте повече. Моля ви, не приемайте това като доказателство, че нямате проблем, не заслужавате лечение или сте в грешка. Как другите реагират не е ваша отговорност.

Ако все още искате да говорите с този човек, тази врата не е задължително затворена – първоначалната реакция понякога е смесица от страх, шок или объркване и да са по-склонни да говорят, след като са преминали през тях. Заслужавате обаче помощ и подкрепа сега и не би трябвало да отделяте много време и енергия за убеждаване на някого, ако ви се струва, че не ви слушат. Помислете дали има някой друг, с когото можете да говорите – помнете, че ако един човек реагира лошо, това не означава, че следващият човек ще го направи.

Понякога някой може да каже нещо, което има смисъл, но не ви е полезно. Добре е да им кажете мислите и  да кажете нещо като „Не мисля, че е полезно да говоря с теб за моя проблем, но ще ми е много полезно да си говоря за теб“. Често хората се притесняват да кажат нещо погрешно, което ги блокира.

Ами ако човекът, за когото разказвам, се обвинява за моето разстройство на храненето или се нуждае също от подкрепа?
Заслужавате подкрепа от хората около вас и хората, които се грижат за вас, ще искат да го дадат, като е важно и те да се грижат за собствено си благополучие.

Ами ако не чувствам, че лечението ми работи?
Някои лечения отнемат повече време, за да имат положителен ефект. Ако не смятате, че виждате резултати от лечението си, говорете със здравните специалисти за своите притеснения.

Отново, написването на онова, което ви тревожи, ще ви позволи да разберете мислите си във вашето собствено време и да сте сигурни, че няма да пропуснете нищо по време на разговора. Можете също така да говорите с някой друг, като например член на семейството си.  Споделяйки на терапевта или лекаря си, , че не смятате, че текущото Ви лечение е подходящо, може да е трудно, защото може да се почувствате като свръх критични. В такъв момент си спомнете за искренните си мисли и разберете, че  споделянето ще е полезно и за хорат, които работят с вас. Заслужавате лечение, което е точно за вас.

Как мога да говоря с някого, ако изпитвам трудност във възстановяването си?
Често хората се чувстват зле по отношение на скоростта на възстановяването им. Не е никак лесно човек да промени пътя на хранителното разстройство и да се откаже от него, независимо от това, че много добре разбират саморазрушителността на случващото се с тях. Дори и моментите, в които отново губите контрол не означават, че ще ви се изплъзне възстановяването, нито пък кризите са задължително знак за провал или че ще се върнете там, където сте били. Фактът, че сте разпознали това чувство, е важно. Също толкова важно е да сте сигурни, че имате подкрепата да продължите напред с възстановяването си.

Бъдете честни с хората, които подкрепят вас за това как се чувствате – ако те с вас по пътя на лечението ви, те ще искат да ви помогнат да се възстановите напълно. В крайна сметка е много по-добре да им кажете, че се борите, отколкото да пазите тези мисли за себе си. Помислете какво ще ви помогне да останете ангажирани с лечението си, говорете с тях за причините, поради които искате да се възстановите, или проучете различни варианти за лечение, ако не смятате, че текущото Ви лечение не е ефективно.

Допълнение от 20/05/2018:

Препоръчвам книгата „Войната с храната„, на която съм редактор и автор на предговора (може да го прочетете тук), за да направите крачки в опознаването на проблема си.

Книгата може да намерите само онлайн. 

снимка Pexels