Month: февруари 2018

Линковете ми 25/02/2018

Два текста, свързани с половата идентичност – единият с ехо от миналия век и работата на Франсоаз Долто – с конкретни примери за това как децата имат сексуални преживявания и как да се отнасяме към тях в този материал със силното заглавие „Двусмисленото премълчаване на половата идентичност е опасно за децата“ и не по-малко интересното интервю с Давид Йерохам „Образованието за сексуалността е пренебрегнато у нас„.

Рязък завой в линковете и един фото-разказ, който бих искала да преживея – живот в монголските степи, където светът на хората и животните върви заедно – и в тази връзка – на природния начин на живот идва ред на това – как кралица Елизабет реши да действа против пластмасовите отпадъци – бутилки и дори сламки – след документален филм на сър Дейвид Атънбъро. (За протокола пред-предпоследната обявена война от страна на Великобритания е била към България през 1941, следва към Тайланд и сега тази. Фолклендските острови са много стар военен конфликт, не съм се объркала, затова не го споменавам).  Един прелюбопитен материал за Кралицата (royal fan съм), в който става ясно, че тя няма паспорт, но пък два рожденни дни и че е писала мейли много преди много от нас дори да се родят.

Историята на олимпийски състезател, който трябва да изяжда 8,000 калории дневно и дори това няма нищо общо с хранително разстройство, а със спорта му и накрая – всички сме творчески гении, докато не тръгнем на училище (е, някои си остават).

За финалните надписи е тази песен на LP

 

 

 

Защо се вкопчваме в хора, които ни показват, че не ни искат

Повечето хора, които познавам, могат да се сетят за ситуация, са наблюдавали или участвали в такава връзка -като  залитането по „лоши момчета“, когато влюбената жена е напълно наясно, че всичко не само че ще свърши зле и въпреки това продължава да натиска газта, карайки в насрещното срещу камион.

Защо просто не мечтаем за нещата, които можем да имаме, а залитаме по невъзможните?

Хелън Фишър, прочутата американска антроположка, чиято книга Анатомия на любовта е издадена и на български, а и може да гледате нейните презентации в TED Изучаване на влюбените мозъци и Защо обичаме и изневеряваме  (и двете със субтитри). Та самата Хелън Фишър е открила в десетилетията си изучаване, че отказът на значим чочек стимулира части на мозъка, които се намират там, където са зависимостите и засищането. При изследването на мозъци на млади мъже и жени, които са били отхвърлени от партньорите си, нервна активност е наблюдавана в центровете, където бълбукат мотивациите, физическата болка и дистреса (лошият стрес) и въпреки това, при показването на „отхвърлящия“, те отново описвали чувството като „любов“. В едно изследване, публикувано в авторитетното списание по Невропсихпология (Journal of Neurophysiology) се показва, че страданието на хората, страдащи от любов е подобно на наркомания при абстиненция и изобщо не е толкова безобидно като „забрави го“.

Все пак не става ясно, защо хората се стремят толкова към хора, които не ги обичат. Има няколко хипотези за това, като ще ви преставя две от тях, които ми се струват по-сериозни.

Еволюционно погледнато, най-трудно спечеленият партньор е най-ценният (най-силният мъжки, най-сексапилната женска). Колкото по-трудно спечелите някого, толкова по-ценно ще е създаденото с него, включително и поколението от него или нея (тук еволюцията не се интересува от вас, а дали ще се грижите за поколението си и как). Така да сте пренавити и със затворени очи към недостатъците му е добре за еволюцията, не за вас конкретно.

По психологическата Теория на привързаността начинът, по който сте били отгледани е задал начинът, по който ще се държите във връзиките си – включително и ще търсите хора, които да ви причиняват болка. Всеки случай е много различен, но има начин това да бъде преодоляно чрез психотерапия – но нито един безболезнен, а причината да има страдание е свързан до голяма степен с това, че когато една мисъл ни влезе в главата, това може да се превърне в обсесия – и дори в крайни случаи да стане такава – и точно както човек се отказва от другите зависимости, така се отказва и от романтичната зависимост – с време, болка и абстиненция.

 

 

 

 

 

 

 

 

.

Линковете ми 18/02/2018

Започвам серия от постове, които ще правя (почти) всяка седмица и целта им е да запазвам за себе си за евентуално повторно четене, а за читателите на блога ми са просто линкове към интересни неща, които искам да съхраня, а с това претрупване на информация – иначе вече не мога да ги намеря и в букмарковете… Това са най-интересните неща, които съм прочела през седмицата и с изключение на някоя друга ключова дума не очаквайте нищо по-сериозно. Не съм инспирирана от Brain Pickings, моето е много много по-елементарно.

Емоционалната среда на децата и как да им осигурим добри граници

Ароматите са новото пасивно пушене (eng)

Едно мнение, че на компаниите, произвеждащи (висококалорични) храни не трябва да им се разрешава да рекламират или спонсорират по време на спортни събития, в случая Олимпиадата 

 

 

Магията 1-2-3 на д-р Томас Фелан

Със смесени чувства съм към тази книга, която излезе в началото на месеца и прочетох с интерес. По-точно смесени към добронамерени.

От издателството (Изток-Запад) рекламират книгата като „най-продаваната книга за детска дисциплина в „Амазон“ и вероятно това е било така доскоро (в момента класацията се води от „Френските деца не хвърлят храна“ на Памела Друкерман), но „Магията 1-2-3“ е в първите места, към писането на поста на 35то. Книгата на доктора има общо 12 версии, включително („За християнски родители“ и „Гневни изблици- как да се справим вкъщи и на публични места“). Написана първоначално през 1995 г като 60 странична брошура, постепенно продадените копия са 1,400,000 и е преведена на 23 езика//страница на системата

Д-р Фелан е клиничен психолог и родител. Идеята за книгата му идва освен от практиката му и преживяване в кабинета му, в която майка повтаряла и повтаряла на 10 годишния си син едно и също. „Започнах да осъзнавам, че ме дразни, че говори толкова много. Помислих си, че ако съм издразнен – какво ли остава за детето й? Тогава ми хрумна, че говоренето не е добронамерено. Дори не е неутрално. Говоренето може да бъде позитивно негативно преживяване, ако разбирате какво имам предвид“.

Хм, не. Хайде отначало, докторе.

„Колкото повече говорите, толкова по-емоционални ставате. Колкото повече говорите, толкова повече сте склонни да объркате и фрустрирате детето си, докато се опитвате да предадете позицията си. Вие ставате емоционални, детето също и никой не мисли ясно. Има и деца, които се забавляват да влязат в конфликт, в негативен смисъл. Това е голям проблем за деца, които се забавляват да клатят лодката – колкото повече им отговаряте, толкова по-доволни остават те, заради отмъщението, което изпитват“.

Системата, т.е. Магията 1-2-3 е сравнително проста – давате време на детето 1…2….3, за да промени поведението си, като на 3 идва наказанието (удобно са дадени примери на наказания като по-ранно лягане, без десерт, без телевизия/таблет за една вечер). Практичната част – и по-голямата е примери как точно да се случва това, диалози и обяснения, както и позитивни насърчения.

Книгата е много полезна точно с идеята за поставяне на граници на поведението на децата по категоричен и ясен, ненасилствен начин. Спомняте ли си онази статия, която нашумя преди известно време – Как отглеждаме неблагодарници – провалът на либералното възпитание? Тази книга ще се хареса на хора, които искат ред и чистота и са склонни да бъдат „по-твърди“ родители. Ето това е, което ме притеснява в тази книга. Сама по себе си тя е полезна за родителите, които се притесняват да поставят граници на децата си, но ей Богу, може да бъде кошмарна за някое дете, ако я прочете родител, мечтаеш за военен ред и изпънати чаршафи – защото ще намери всички основания за това, като точно този тип родители добавят и някой шамар за допълнително усилване на ефекта или жестоки наказания – като мълчането например.

Д-р Фелан често казва в интервютата си, че родителите са подложени на непрекъснат обстрел от противоречиви съвети и не знаят какво да правят, а влизането в самото родителство е „шок и травма“ според него. „Влизате в нещо, което е по-шокиращо и травматично, отколкото сте си представяли някога. Не стреляйте от бедро (като бързострелните каубои). Намерете стратегия. Изберете нещо – каквото и да е то – и се придържайте към него“.

Големият проблем според д-р Фелан често е, че „родителите не само говорят твърде много и че виждат децата като малки възрастни“.

Дойдохме си на думата, докторе! Децата не са възрастни, те имат по-различна представа за времето, за смъртта, за много неща. Да ги поставяме в калъпи като „нарочно ме дразни“ или „толкова ли не може да разбере нещо елементарно“, е пример за това как не разбираме децата. Педагогиката и психологията последните стотина години прави голям пробив в разбирането на мисленето и душата на децата, установявайки че те са различни, просто различни – и ако имаме проблем с тях, вероятно проблемът е в нас, че не ги разбираме и не знаем как да подходим към тях. Ако не можем да поставим граници, проблемът е наш, не техен, че не могат да ни разберат. Ако ние не можем да овладеем гнева си, проблемът е наш, но чрез насилието го правим техен и то за целия им живот със стреса, който им вливаме в тялото и душиците.

Преди време и съм писала това как трябва да се отнасяме с уважение към децата, като възрастни. Добавям тук и това, че ако не може да се справите, винаги имате възможността да говорите с детски психолог – да отидете на консултация или да потърсите съвет в училището/детската градина, ако имате нужда.

В този смисъл целта на системата (която е подходяща за възпитание на деца 2-12 години) е да предотврати ескалацията на проблемите и влизането в емоционален порочен кръг, в който „бащи крещят, майки плачат, децата са наказани“. Както казва д-р Фелан, последните няколко милиона години не са спрели децата да се тръшкат и избухват, така че трябва да се научим как да го преодолеем. Затова родителите имат три задачи: да контролират лошото поведение, да окуражават доброто и да укрепват отношенията си с децата чрез приятни преживявания заедно.

Накрая: Магията 1-2-3 е подходяща, ако търсите система, която да ви помогне да овладеете дисциплината вкъщи. Ако детето ви преживява обаче тежък момент – като раздяла с родител, ако е тормозено в училище или вкъщи, ако има конфликти с връстниците си или сериозни неразбирателства с братя или сестри или има други проблеми, включително и смяна на населеното място, строгото придържане към системата няма да му помогне, тогава е по-добре да намерите индивидуален подход към него с професионална помощ.

 

Японски художник, „хванал“ живота ни

Този японски художник няма да може да го намерите в инстаграм, той е само туитър, където споделя нарисуваните си мисли. Акаунтът му се казва アボガド6 , което лично на мен ми е сложно за прочитане, заради което го наричам @avogado6. Почитателка съм на този тип илюстрации и се опитвам да следя работата на Banksy и John Holcroft (Джон Холкрофт). При този @avogado6 илюстрациите излизат почти всеки ден и от любопитство го скролнах до началото на акаунта му и това е моята селекция (повече от заглавия са негови, ако има мои  са в италик).

Когато ти паднат батериите

Когато си приклещен

На поправка

Травма

Стрес

Ненавист

Време

Накъде (времето е безмилостно)

Когато се опитваме да запазим неща, на които им е минало времето

Градът страда от безсъние

Негодувание

Дисфункционално семейство

Какво има в очите (когато се чувстваш успешен и щастлив само когато си онлайн)

Злословие

Срамежливост

Разтапяне

Линеене

Когато си нетърпелив

Анорексия

Празнини в образованието

Компания (корпоративен живот)

Пиене

Главата ми е претъпкана (когато се чувстваш „6 часа на въртележката“)

Бъркотия в главата (Многото мисли раждат плодове)

Блудкав

Дървото Калина (това е много интересно, защото се оказа, че в една от символиките на дървото е, че носи посланието „умирам, ако не ми обръщаш внимание“)

Реакциите на тялото на траура и тъгата

Емили Дикънсън е авторката на стихотворението

Казват – лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката – като жилите –
със възрастта се подува.

Времето е проверката 
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма

Траура и тъгата атакуват цялото ни тяло, не само душата. Парасимпатиковата нервна система, която е отговорна за справянето със стреса, по време на тъгуване забавя своята ефективност и затова действието на симпатиковата е по-силно, което води до по-силна реакция към всеки стимул и стрес. Резултатът може да се прояви в увеличение на възпалителните процеси, включително и хронични, което играе роля в развитието на рак, сърдечни проблеми и диабет.

Ефект от надбъбречните жлези се проявява като безсънни нощи и стомашни проблеми в общия случай поне шест месеца след това, тъй като те произвеждат повече кортизол от обичайното (това е стрес-хормона, който отговаря за съня и храносмилането).

Имунната система също преживява колапс и с това се обяснява, че и от противогрипна ваксина може да няма никаква полза (противогрипната ваксина по принцип е по-малко ефективна при хора на възраст 65+, но изследването в Brain, Behavior and Immunity, показва, че възрастта няма значение). Хората, които са загубили близък по-често се разболяват през годината след това, показва цитираното изследване.

При 7-10% от хората, които са загубили близък, тъгата не става по-лека с времето. Тя продължава да влияе на ежедневието поне 12 месеца, а има случаи, в които тя продължава и по-дълго. Това е явление на продължителен траур, който се наблюдава и при някои хора и може да доведе до загуба на концентрация, както и липса на спомени за определени моменти.

Сърдечните проблеми като увеличено сърцебиене, високо кръвно и ефект върху кръвосъсирването. Ударите и кръвните съсиреци също се наблюдават по-често. В това изследване на Circulation са събрани данни за психологическия стрес, който може да доведе до остър инфаркт след смъртта на близък.

Защо пиша всичко това? За да се направи връзката между скръбта и физическото ни състояние. Ние сме души, които обитават тела и телата ни страдат заедно с душите.

 

Допълнителни бележки:

През 2013 година в класификацията на болестите, която се използва в САЩ, DSM-5, продължаващият над 1 месец траур беше наречен „усложнен траур“, а повече от 6 месеца „персистиращо комплексно разстройство при тежка загуба/persistent complex bereavement disorder“. Това накара много хора да се възмутят от наричането на траура „психично разстройство“, ако темата ви интригува вижте тази статия Лудост ли е траура?

Сериозно изследване върху здравните ефекти на траура.

 

 

снимка: https://www.flickr.com/photos/27188411@N07/3462384939

как гърмят диетите: защо човек е по-гладен, когато отслабва

Свалянето на килограмите, за повечето хора, е лесната част. По-големият проблем е постигнатите цифри на кантара да останат приблизително същите поне година.

Причината за това е очевидна – те са по-гладни и имат по-силно желание да се хранят повече в годината, в която преминават от сваляне към поддържане на килограми. И дори тогава хормоните им изпращат сигнали след хранене, че не са се наяли. В изследване от 2018, публикувано в Американското списание по Физиология-Ендокринология и Метаболизъм този въпрос е разгледан подробно, изследвайки упоритостта на тялото и неговото дълго противопоставяне на свалeните килограми.

В еволюционно отношение задържането на килограми има еволюционен смисъл, защото хората са преживели големи периоди на глад и затова повече килограми означава по-голям шанс за оцеляване във времена на криза. Само че досега в историята на човечеството не е имало толкова много калорична храна с лошо качество и толкова много липса на движение, което допълнително затруднява качествения баланс в тялото, а оттам и здравето.

 

Изследването, за което споменах в началото намира доказателства на подозрението, че при затлъстяване мозъкът е по-„глух“ към сигналите, че човек се е нахранил и чува по-силно „гласа на глада“. 35 силно затлъстели хора били избрани в Норвегия, като условие било да бъдат с индекс на телесната маса по-голям от 42 (представете си приблизително хора с ръст около 164 см и над 110 кг). На участниците им били предоставени съвети за хранене, тренировки и психотерапия няколко пъти на по време на триседмични престои в източна Норвегия. За една година участниците свалили средно по 13 кг.

На всеки шест месеца след това, в продължение на 2 години им били правени поредица от тестове. Три часа преди и след хранене лири измервани субективните усещания за глад, усещане за пълнота и желание за хранене и са били питани колко храна планират да консумират. Също така им били измервани нивата на пет отделни хормона, които регулирали апетита и как те отговаряли на переспективата за хранене или на току-що състояло се хранене. Това, което открили било, че реакцията на тялото към свалянето на килогравите се променяло с времето.

В краткосрочен план – четири седмици след началото на упражненията и режима – участниците загубили средно по около 3.5% от теглото си. Нивата на хормоните повишаващи апетита бързо се увеличили — вероятно като отговор на ежедневните упражнения, които правели поне по 3 часа и половина дневно по време на програмата. Но тогава те не споделили, че имат повишен глад или желание за ядене. С покачването на хормоните на ситост, те се чувствали запълнени още в началото на храненето. Когато стигнали целите си на постигнатите килограми, нещата се променили. В края на година с диети и упражнения, в изследването участниците свалили около 7,4% от теглото си и подобрили физическото си състояние значително. Но казали на изследователите, че има значимо увеличение на чувството им за глад и желанието за ядене.

Две години след началото за изследването – и година след като трябвало да поддържат достигнатото ниво, хората трябвало да се стараят да запазят постигнатото тегло, но нямали същото усещане за ситост както в началото. Добрите новини са, че една стабилна, сериозна програма на режим и ограничения, съчетана с физическа активност може да предотврати ново качване на теглото. Лошата новина е, че хора със силно застлъстяване, които са свалили сериозни килограми ще трябва да се срещнат с усещането за глад в дългосрочен план“.

 

Снимка: Pexelsbay

 

Как да бъдеш парижанка, нова книга в уиш листа

Мрачните февруарски неделни следобеди са идеални за небрежно скролване във фейса, колкото и да са опасност за обществото според Джордж Сорос социалните медии (речта му на Световния икономически форум в Давос, сериозна е).

„Откраднато“ от фейса на Йовита

Така пред очите ми попадна за пореден път книгата How to be Parisian (има я и в Orange Center), която този път влезе в уиш листа при новото поръчване на книгата, която упорито пропускам вече 3 години, препоръча ми я Йовита Иванова, която е дори по-далеч от мен от Париж – живее в Лима, а миналата година, заедно с една друга моя приятелка – Божана Нешева-Минкова издадоха едни Йога-карти на български, които добре им се получиха.

Лиричното отклонение приключва тук с рязко връщане към парижките истории и конкретната страница. Една част от тях подминавам с мълчание („Намерете „своя“ парфюм. Използвайте го следващите 30 години“ (не бих могла, парфюмите маркират епохи при мен), но други много ми харесаха

Афоризми

Да бъдат четени на глас всяка вечер преди лягане.

Дори когато сте пияни.

Не се страхувайте от остаряването. Както се казва, не се страхувайте от друго, освен от самия страх. * Всеки трябва да живее с другия пол, не срещу него. Освен когато правите любов. * Ходете на театър, музеи и концерти колкото често можете: придава здрав вид. * Знайте своите качества и грешки. Култивирайте ги, когато сте сами, но се се пристрастявайте. * Дръжте се, сякаш това, което правите ви се отдава лесно. Всичко, което правите трябва да изглежда все едно не полагате усилия и грациозно. * Без много грим, без много цветове, без много аксесоари… * Поемете дълбоко дъх и се придържайте към простите решения. * Винаги оставяйте едно нещо ненаправено по вас – дяволът е в детайлите. *

От страниците: “Радвайте се на лицето, което имате днес. То ще е онова, което ще си искате да имате след 10 години”. * “Отделете време да си отделите време, защото никой няма да го направи вместо вас”. “Отделете време да слушате и опознаете себе си. Отделете време да се промените, да растете, да си починете. Отделете време да кажете да, отделете време да кажете не. Отделете време да бъдете тихи. Отделете време да се грижите за тялото си, да се храните добре. Отделете време да се попитате коя сте и какво искате”.

 

Още по темата:

Симпатично четиво от Into The Gloss

HuffPost, разбира се

И Vogue, няма как

 

 

„Можете да сте модел при нас, ако качите“, й написаха от известна модна агенция

Вилхелмина Моделс (Wilhelmina Models) е от модните агенции със сериозна история (големият шлем е Ford, Elite и те), като освен с мода се занимават и с мениджмънт на публични личности и спортисти. Основана през 1967 година от холандския модел Вилхелмина Купър, и до момента тя е единствената, която публично се търгува на борсата. В наши дни те представляват хора като Деми Ловато, Ник Джонас, Ники Минаж и модели, които може да видите в Инстаграм профила им.  

Техният модел Маги Грийн (инстаграм профил) наскоро сподели в есе за Harper’s Bazaar САЩ за живота си на момиче, мечтаещо да стане ангел на Victoria’s Secret, което стандартно включва и ежедневно хранене под 900 калории, разбира се. Изречението на Кейт Мос: „Нищо не е по-вкусно от усещането да си суперслаба“, е накарало не една и две жени да издържат дни без ядене, нея също. Литри кафе за енергия и лед за горене на калории, миниатюрни порции, спиране на цикъла (аменорея) и други обичайни събития за поддържането на неестествено ниско тегло за нейното тяло…

С естествената си красота, младост и късмет, тя влиза в модата и неочаквано точно тук, където Маги Грийн изглежда както смята, че трябва да изглежда един модел, Вилхемина Моделс  се намесват с предложение да сключат договор с нея, ако качи килограмите, които е свалила. Това е линк към профила на Маги в агенцията след подписването на договора.  На човек, карал с години на това, което гарнитурата към основното ястие на на другите, това било странен обрат. „Не бях сигурна в идеята първоначално. Реших, че ще се опитам първо да се забавлявам, докато съм на почивка [тя получава предложението, преди да замине със семейството си на ваканция], но реших да не броя калории и да се меря“. След това, естествено започнах да си връщам теглото, малко по малко. Спомням си една сутрин няколко седмици по-късно как застанах срещу огледалото по бельо и първо бях ужасена. Гледах се, но не можех да не се усмихна. За пръв път от месеци се гледах и си мислех: „Уау, имам бюст. Имам дупе. Изглеждам доста добре“, разказва Маги Грийн.

Договорът с Вилхемина е подписан и сега тя казва, че логиката й е: „Продължавам да се храня здравословно и да се упражнявам, но отказвам, но отказвам да броя калориии или да се меря на кантара“. Когато публикувала снимките, които и аз използвам в този пост, много хора решили, че втората/“след“ е тази, на която тя е по-слабата. „Никога не съм си представяла, че мога да постигна мечтаната кариера на модел с естествения си размер. В края на деня, искам всеки да може да се погледне в огледалото и да се усмихне независимо от размера на дрехите си или формата на тялото си. Не е въпрос на качване или сваляне на килограмите; а да си свободен от очаквания за тялото си, защото всички сме красиви“.

Така.

Случилото се е чудесно. Нямам обаче никакви илюзии, че света на моделите скоро няма да е доминиран от мега-слаби, извънземни същества. Точно заради това ги гледаме – защото изглеждат изумително, те са изключенията между нас. Видеоклипът на Дейвид Гета и Джъстин Бийбър 2U, десетилетия по-рано култовото видео на Джордж Майкъл със супермоделите на 90те Freedom, показва как тези жени са невероятни и точно заради това са избирани да стоят пред камерите на фотографите. Обратната тенденция, акцентирането върху свръхпълни тела е нещо, към което се отнасям със задръжка, защото огромна част от жените са M размер – нито са XS, нито XL, така че къде остават те?!

Затова и примера на Вилхемина Моделс и „случая на Маги Грийн“ показва нещо, което ми харесва – понякога да си себе си е най-доброто, което можеш да ти се случи – и да си здрав, като задължителна екстра.

 

Как мога да знам дали детето ми има хранително разстройство? (ОТКЪС ОТ КНИГА)

Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски …

Мъжко/женско приемане на алкохола

Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, …