Прати ми го ценен човек да го прочета, и може би защото в години те съм се научила да ценя добрия текст без да искам задължително да е мой; да консумирам удоволствието от подредените думи, затова го публикувам в блога си, защото отговаря на един от най-важните въпроси в моята практика:

Как да говорим с дъщеря си за тялото й?

от Sarah Koppelkam (повече за нея в края на текста)

Как да говорите с дъщеря си за нейното тяло, стъпка първа: не говорете за тялото й, освен да й обяснявате как функционира.

Не казвайте нищо, ако е отслабнала. Не й казвайте нищо, ако е качила на килограми.

Ако мислите, че тялото на дъщеря ви изглежда невероятно, не го казвайте. Ето някои неща, които може да казвате вместо това:

„Изглеждаш толкова здрава!“ е добро.

Или какво ще кажете за: „Изглеждаш толкова силна“.

„Мога да видя колко си щастлива – сияеш“

Още по-добре, направете й комплименти за нещо, което няма общо с тялото й.

Не коментирайте телата на други жени също. Не. Нито един коментар, нито добър, нито злобен.

Учете я да бъде мила към другите, но и към себе си.

Не рискувайте да говорите колко мразите своето тяло пред дъщеря си или да й казвате, че сте на диета. Всъщност дори не правете диети пред дъщеря си. Купувайте здравословна храна. Гответе здравословни ястия. Но не казвайте „Не приемам въглехидрати в момента“. Дъщеря ви никога не трябва да мисли, че въглехидратите са зло, защото срамът от това, което ядете е срам вътре във вас..

Дайте на дъшеря си кураж да тича, защото това ще намали стреса й. Окуражете я да ходи в планините, защото няма по-добро място да откриеш своята духовност от върховете на вселената. Окуражеге дъщеря си да сърфира, или да се катери или да кара маунтин байк, защото да се занимава с нещо, което я ужасява е добро нещо понякога.

Помогнете на дъщеря си да заобича футбола, гребането или хокея, защото спортовете ще я направят по-добър лидер и по-уверена жена. Обяснете й, че независимо от вашето остаряване, вие не спирате да имате нужда от работа в добър екип. Не я карайте никога да се занимава със спорт, в който не е влюбена..

Докажете на дъщеря си, че жените нямат нужда от мъже, за да разместват мебелите си.

Научете дъщеря си как да готви кейл.

Научете дъщеря си как да пече шоколадов кекс със две големи пакечета масло.

Дайте й рецептата на баба й за Коледен кекс. Предайте й вашата любов да стоите на открито.

Може би вие и дъщеря ви имате  дебели бедра или широки гръдни кошове. Лесно е да мразите тези части от тялото, които не са с размер XS. Недейте. Кажете на дъщеря си че с нейните крака може да пробяга маратон, ако иска, а ребрата й са просто куфар за силни бели дробове. Тя може да вика и да пее и да повдигне света, ако иска.

Напомняйте на дъщеря си, че най-доброто, което може да направи с нейното тяло е да го използва, за да движи нейната прекрасна душа.
~

Оригиналният текст е на Sarah Koppelkam и е публикуван в Huffington Post през 2013. Тогава тексът става вайръл и е ,e-постнат на много места. Започнах да търся първоизточника и разплетох донякъде мрежата, че текстът на Сара Копелкам, която тогава е публикуван първо в личния й блог (вече изтрит). Историята на текста е, че в Сара го написва в Ню Йорк, лятотото след втората й година в университета Wesleyan University, когато приятелка й споделя неща, които е майка й казвала за тялото й. Това се превръща в „а-ха“ момент („а-ха“ момент си е реплика на Опра Уинфри за „светна ми“), която в същия този момент се възстановявала от хранително разстройство. „Майките“, казва Копелкам пред сайта LittleThings „е най-близкия модел, който имаме за това как да сме жени“ и тогава пише текста, който следва по-долу.