Month: септември 2015

терапия на петте движения в 5 картини

Изкуството е сублимация и тук ще спра с теорията и ще оставя очите ти да преживяват. Терапията на 5те движения е телесна психотерапия, която помага да преминеш през кръга на опита, който се върти непрекъснато в живота ти. Терапията, в чиито контекст работя и аз

Петте движения може да се видят и като картини, направени от художничката Илияна Атанасова, чиято лична психотерапия на анорексия е чрез психотелесната, неорайхианска школа.

Планиране

Подчинение

Агресия

Съблазняване

Недоверие

нека да си почетеш с удоволствие

Няколко седмици преди пътуването ми до Париж, свързано с нов аромат от Hermes, в ръцете ми се настани книга, възможно най-подходящата за момента – между сериозните мисли на Джон Боулби и Мери Ейнсуърт тихичко се настани Джанис Маклауд с нейната Нека да ти нарисувам (Ера). Така намигването от Вселената, започнало с Парижката съпруга, вече е съпроводено и с усмивка. 

Само човек, който не е чел никога Под небето на Тоскана или Яж, моли се и обичай на Елизабет Гилбърт, би могъл да напише, че тази книга е „мемоар в техния дух“. Първата е любов към Италия, една къща и ремонтите в частност с цялото им странно очарование, а книгата на Елизабет Гилбърт е, просто класика за това как една-жена-може-да-преживее-всичко-дори-любов. Нека да ти нарисувам ми прилича много повече на Да спиш гола е зелено (гледам, че в момента на писане на поста цената й в сайта е еко-ниска, така че ако био, органик и компоста са твои думи и имаш чувство за хумор, просто си я вземи)

Коя от нас не го е мечтала – да замине за Париж и да поживее там без принудата на ежедневния труд. Изглежда всеки, който го направи пише и книга, за да ни е яд малко, че не сме го направили… Джанис Маклауд работи в рекламна агенция, писнало й е до гуша и започва да спестява, за да избяга от Калифорния, офиса и т.н. неща, характерни за средната възраст. Почва със спестявания и завършва в Париж, където й хрумва, че за да добави пари, за да остане във Франция си би могла да продава – внимавай, че ще стане сложно за малко – абонамент за писма с описания на преживяванията и усещанията си за града, които копира и допълва личното име на получателя – т.е. рисува картинка от Тюлери например, написва нещо, копира го, добавя името на получателя („Скъпа Мери“) и му го изпраща. Първоначално абонати стават приятелите й, но скоро става бизнес през Етси. Да… има удобство в това да си на голям пазар и да имаш малко шантава идея. И така, действително тези „абонаменти“ й помагат да остане в града, където среща и любовта. След писмата идва и книгата (в оригинал наречена Paris Letters), а преди пет дни е пуснала и книжка за оцветяване

В блатото от женски романи – има вероятност и да остарявам и затова да не мога да чета чик-лит – тази книга е изключение, привлекателна като чаша дъхаво кафе насаме в някой чужд град, точно когато имаш нужда само от себе си (преводачката Емилия Карастойчева си е свършила работата).

Накрая един цитат, за „пробване на вкус“ на книгата:

„Мелани взе салфетка от масата и каза:
– Това е твоят живот. – Сгъна я наполовина. – Половината отива за работа. Сгъна я отново. Остава ти една половина, посветена на битови подробности: пазаруване, плащане на сметки и така нататък. – Вдигна малкият квадрат, който беше останал. – Това квадратче е свободното ти време. Наистина ли искаш да го дадеш на безпардонен приятел от стария ги живот, който се държи като варварин на вечерните партита в новия ти живот?“.

Като се замисля – ако Яж, моли се и обичай ти е харесала, няма да се разочароваш….

9 истини за хранителните разстройства

Истините представляват основните открития за хранителните разстройства и са приети от множество организации. 

Като психотерапевт, който работи с клиенти с хранителни разстройства и е убеден в силата на психотерапията при работата с ХР, искам да ги споделя и тук, освен на сайта на Академията.

№1 Много хора с хранителни разстройства изглеждат напълно здрави, а всъщност са тежко болни.

№2 Семействата на хората с хранителни разстройства може да нямат нищо общо с болеста и да помогнат много за преодоляването й.

№3 Хранителното разстройство е сериозна здравословна криза, която пречи на личния и семейния живот.

№4 Хранителните разстройства не са съзнателно направен избор, а сериозна болест

№5 Хранителните разстройства засягат хора от всякаква възраст, пол, етнос, раса, тип тяло и тегло, сексуална ориентация и социално-икономически статус

№6 Хранителните разстройства носят висок риск от суицид (самоубийство) и медицински усложнения.

№7 Гените, но също и заобикалящата среда играят важна роля в „отключването“ на хранителните разстройства.

№8 Само гените не определят възникването на хранителни разстройства

№9 Пълно възстановяване след хранително разстройство е възможно. Ранното разпознаване и лечение са важни за това.



източник: Академия за хранителни разстройства (АЕD)

Тези Девет истини за хранителните разстройства бяха публикувани от AED (Академията за хранителни разстройства) в колаборация с д-р Синтия Булик и после бяха разпространени чрез мрежата от основните организации, които се занимават с ХР, а именно Families Empowered and Supporting Treatment of Eating Disorders, National Association of Anorexia Nervosa and Associated Disorders, National Eating Disorders Association, The International Association of Eating Disorders Professionals Foundation, Residential Eating Disorders Consortium, Eating Disorders Coalition for Research, Policy & Action, Multi-Service Eating Disorders Association, Binge Eating Disorder Association, Eating Disorder Parent Support Group, International Eating Disorder Action, Project HEAL и Trans Folx Fighting Eating Disorders.

Снимката е от curioos.com

рескю капките на д-р бах

Пастилите и капките
лесно стават
част от съдържанието
на дамската ти чанта

Било е преди може би 6-7 години, когато една вечер се оказах в любимото Карго с приятел, който разказваше тъжна любовна история, в която той беше главен герой и от добрата страна. Депресия, отчаяние, тъга, всеки знае как е, и накрая му дадох една от безценностите в чантата ми (откакто съм с деца по-често) – капките за спешна помощ на д-р Бах. 

Д-р Бах е англичанин, който работи в плоскостта на психотерапията, като обаче използва единствено силата на цветята. Затова и терапията му се нарича цветотерапия и няма нищо общо с цветовете. Това не са извлеци от цветя, а цветчета от цветя и дървета, които са седели в пречистена вода на слънце и после са консервирани в първокачествен спирт. Как действат? Мистерията на природата!

Преди години капките бяха налични само чрез поръчка онлайн, но сега, слава Богу ги има и по аптеките, а цената им, макар и на пръв поглед висока, е оправдана, защото ги ползваш и дълго, и за важни неща.

Както при хомеопатията капките имат силен ефект след няколко (20тина) разтръсквания. Специално рескю капките помагат за състояния на стрес, което може да включва както неочаквано злобно включване на колежка/шеф и успешно да заменят билковата комбинация валериан глог и мента в чантата ти хаха, така и ако детето падне, стресне се и т.н.

Вкусът на капките е сладникав, с тръпчивост на алкохол – защото е използвано първокачествено бренди и затова предпочитам за децата да ги слагам в чашата или бутилката вода, но вече има и пастили (бонбони) в различни вкусове, които може би са още по-добра идея за децата в някои случаи. Искам да ти обърна внимание на това, че утешаването със сладко е порочна практика, която води до несъзнателното решение зле ми е и ще ми мине по-лесно, когато хапна нещо сладко и това го казвам като психотерапевт, който се интересува от разстроеното хранене и хранителните разтройства

За красота снимах капките както са, но според мен, като хомеопатичните продукти те трябва да бъдат държани далеч от телефони и т.н., остави ти „моята хомеопатка каза“, това са фини енергии и затова увиването в обикновено домакинско алуминиево фолио ще ги предпази.

„Рескю“ малко ме дразни като наименование и бих го сменила със „спешни“ капки, но както ми каза една приятелка в петък – „еми, вече няма бългаски език за много неща“. Голяма част от мен си предпочита, доколкото е възможно, говоренето на родния език.

Има много литература по въпроса за цветотерапията на д-р Бах, но аз стигнах до книгите на Барбара Мацарела и там си останах, защото повече не ми беше нужно да знам.

Разказвайки ти за приятеля и случката в Карго, си спомням как, тъй като тогава капките не бяха хич известни, близките му се бяха притеснили дали няма да се пристрасти към тях. Няма как, но ако често и в продължение на много месеци ти е нервно или тревожно си мисля,  че някой психотерапевт може да ти е по-полезен, а капките да останат за онези моменти, които се наричат на стар български „уплах“. Други начини за справяне с тревожността съм описала тук.

P.S. Има и крем за натъртвания, ухапвания, ужулвания и т.н. от серията на д-р Бах.

как да разпознаеш самоубиец

Някой от най-веселите хора
убиват себе си… пример?
Роуън Аткинсън,
Робин Уилямс

В края на седмицата за превенция на самоубийствата, ето основните неща, които трябва да знаеш, за да прецениш дали човек около теб е на път да направи самоубийство. Веселото лице не е гаранция за щастие, а шегите с г-жа Смърт може да не са никак несериозни за този, който ги казва. Неочакваните намерения за плащане на гробищни места и подобни начини на разчистване или необичайни като време желание за „подреждане“, може да се окажат сигнал за самоубийство, който да не бъде изтълкуван от близките бързо.

Висока степен на риск

  • споделя, че ще убие себе си или говори за желанието си да го направи; 
  • говори и търси начини да се сдобие с огнестрелно оръжие, лекарства и/или 
  • говори за смъртта, умирането или самоубийство, просто така, дори в други разговори

Винаги има някой, който се включва с думите: „а пък аз знам за един случай, където никой не знаел, че еди кой си ще се самоубие…“. Макар че има случаи, когато самоубийствата са изненадващи, но повечето хора преди да предприемат последната крачка говорят, споделят, дават сигнали, че са решили да сложат край на живота си.

В по-широки граници предупредителните сигнали са

  • Повишена употреба на алкохол и наркотици
  • Усещане за липса на смисъл в живота
  • Тревожност, безсъние
  • Усещане, че е „в капан“
  • Безнадежност
  • Отдръпване от приятели, семейството и обществото
  • Ярост, неконтролируем гняв, желание за отмъщение
  • Безразсъдни действия в рискови дейности, очевидно без да се замислят
  • Драматични смени на настроението

Ако опасността е голяма и е пред теб, телефонът, който ти трябва е ясен – 112, но ако усещаш предупредителни сигнали и не знаеш какво да предприемеш без замисляне отиди с човека на психиатър или психолог, или бързо потърси съдействие в някоя от психиатричните клиники в България.

Миналата година в България умишлено са се самонаранили и починали от това 722 човека според НСИ, сред които и 20 деца (за какива се смятат хората до 19 години), но в данните на Националния център за обществено здраве и анализи се чете, че средно едно дете на ден прави опит за самоубийство, като 5% от тези 365 случаи завършват трагично. Опитът за самоубийство е вик за помощ, а за съжаление както всички знаем дори и след една единствена разходка по улицата, психиатричната помощ е занемарена. През 2011 година е правено изследване на деца 7-12 години и се е оказало, че всяко второ дете, разбирай половината деца имат нужда от една или друга консултация с психолог по различни причини. Още по темата виж в информацията на сайта на Национална мрежа за децата

Миналият месец ми обърнаха внимание на романа Всички наши места, която е за самоубийства при тийнейджърите, а препоръчвам отново и Аз бях тук, която разказва за едно момиче, което се свързва с анонимен кръг, който дава съвети на хора в отчаяние, а най-добрата й приятелка постепенно разкрива причините зад нейния отказ от живот. И двете книги дават поглед върху особеното състояние на тези хора, в частност тийнеджъри и затова биха могли в определен момент да са подходяща тема за разговор, замисляне със сигурност.

едно убийство за вечеря

Разгадай мистерията –
коя от тези пет дами е
Агата Кристи?
Отговорът е накрая

Отдавна писателите на криминалета не ги правят такива – жени, свръхпродуктивни, изискани и с чувство за хумор. Агата Кристи се вписва в това, а романите й (с няколко изключения) са подходящи за всяка масичка и състояние на духа. 

От главите не се лее кръв, а самите убийства са част от големият театър на живота. Колекционирам романите на Агата Кристи, като имам силни предпочитания към мис Марпъл, но филмите по нейните романи рядко гледам, защото тя е от авторите, които имат какво да ти споделят за „човешката природа“. 125 години от рождението й по този повод има „игри с публиката“, организирани от издателите й на български, но и трите романа, които идват „пресни, пресни“. Това са Безмълвният свидетел (с Поаро), Загадката от Ситафорд и Съдружници срещу престъплението.  

Романите на Агата Кристи са интересни сами по себе си, но автобиографията й е четиво, което препоръчвам не по-малко, защото там може да откриеш, че тя е била супер интересна жена и е правила неща като това:

Агата Кристи на сърф на брега на Кейптаун, Южна Африка, 1922

P.S. Агата Кристи е момичето по средата.

Как мога да знам дали детето ми има хранително разстройство? (ОТКЪС ОТ КНИГА)

Публикувам с разрешение на издателството откъс от книгата „Родителски …

Мъжко/женско приемане на алкохола

Мъжете и жените определено трябва да имат равни права и задължения, …