Понякога, когато с дъщеря ми си говорим тя започва да се оплаква от деня си. Не е лесно, знам. Но когато денят й е особено тежък я изчаквам да сподели всичко и тогава я питам – „а какво хубаво се случи?“.

Повечето дни имат поне едно хубаво нещо, което се е случило. Поне едно, заради което общата картина все пак е хубава. Това си мислех, когато снимах отблизо тази несъвършена, като всички нас, маргаритка, прорастнала между трупи дървета. [снимката не е манипулирана или аранжирана по никакъв начин]. В общия кадър красотата на кората, насекомото и зеленината биха били почти незабележими, но когато се загледаш – те се появяват. Така и във всеки ден има поне едно нещо, поне едно, което си е струвало.

Фразата е, че „дяволът е в детайлите“, същото мога да кажа и за Господ…