Имам малко любими режисьори (по-точно май са двама – Мартин Скорсезе и Оливър Стоун) и днес се сетих за една фраза, която ме впечатли завинаги от филма JFK, а именно финалното посвещение…

„Посвещава се на младите, в чийто дух, търсенето на истината тържествува“.

Обзета съм от силни терзания за това как аз и качествените хора, които познавам, все повече емигрират в сърцата си далеч от действителността, в която живеят; как липсата на качествени хора се отразява на ежедневието – как общата удовлетвореност се отразява на човешките отношения, които минават в пасивна-агресивност и най-вече дали ужасно не съм сгрешила, решавайки да остана в България…