Joan Miró, 1973: Barcelona Series, Plate 8

Дъщеря ми подава рисунката и казва: „А пък М, каза, че рисувам драсканици, нали не е така?“. Картината на четиригодишното ми момиче е в силни цветове и честно казано ми харесва – ноооо аз не съм друго четиригодишно момиче и обичам съвременно абстрактно изкуство. А точно за такова може да мине творчеството на съвременната ми дъщеря.

Затова не мисля, че рисува драсканици, а че изразява себе си в цветове – когато е емоционална грабва червеното и не пести от жълто, черно и зелено. Розовият период мина – и както казва „вече обичам и лилавото и всички цветове, защото съм голяма“.

Но продължава да се чуди – рисува ли драсканици. Мамон да благослови Pinterest – и борда ми с любимите ми творби на Хуан Миро. Изчаквам да се приберем и й ги показвам, за да я попитам „Според теб това драсканици ли са?“. Харесват й. Ами да, това, което за някои са драсканици, за други са велик испански художник.

Изкуството просто има много лица и всички те се усещат през сърцето.