и преди съм писала, че софия е стихосбирка и вървейки по улиците й може да прочетеш на неочаквани места поезия.
днес на фритьоф нансен и васил левски, на фасадата на община лозенец, се зачетох в този стих на панделис миханикос, кипърски поет

междувремие

жестоки ангеле,
дари ми
смелостта да страдам,
вдъхни ми смелостта
да тръгна гол
по гвоздеи.
жестоки ангеле,
убий ме
в жестокия ми път –
не ме оставяй
в лесно задоволство.
с камшик ме удряй –
и нека да заплаче
моята душа,
само да видя
как ще запее
птичката,
дървото как ще цъфне,
как семето
ще прави чудеса.
вземи от кръвта ми
самото чудо изтръгни!

още поетична софия