ако в този живот ми е писано, някой ден ще се срещна с жената, от която се възхищавам с цялото си сърце – опра уинфри.  дотогава оставам абонат на списанието й и продължавам да следя вдъхновяващите интервюта и проекти.

на 12 декември издателска къща хермес ще публикува книгата й какво знам със сигурност, която съм чела два пъти – веднъж като есета в списанието й, втори път на киндъла си, а сега идва, съвсем кратко след излизането й на английски – и на български, а сега дори имам възможност да публикувам откъс от нея и в блога. малката ми критика към преводача е, че е използвана вие-форма, а опра не е човек, с който оставаш на „вие“. тя успява да говори на всички на „ти“.

опра далеч не е синоним на ревлива афро-американка, с което можеш да ти остане като впечатление от някои филми и книги, където се слага равен знак между нея и сълзливи шоу-програми. сигурна съм в това, защото се интересувам като журналист и мислещ човек от всичко, което прави от една страна и чисто като почитател – от друга. опра е феноменална в създаването на проекти от всякакъв мащаб, меко казано успешна тв водеща, продуцент на холивудски филми (скорошният на един черпак разстояние само за пример); актриса (пурпурен цвят, ) и човека, направил известни за света ключови фигури като екхарт тол и ронда бърн, създателката на тайната. затова винаги, когато чуя, че „марта вачкова е българската опра уинфри“ обръщам очи няколко пъти, защото с изключение на килограмите – които американката носи с царствеността на африканска кралица – общо между двете ня-ма. различни вселени и мащаби, а мащабите на опра са големи.

книгата е подходящ (коледен) подарък за всеки – и за този, който си има всичко и за този, който си няма – защото опра умее да говори за онези неща, които са безценни.

откъс от книгата