по коледа магазините са пълни с никому ненужни неща, които намират притежателите си, защото всички имаме нужда от нещо напълно непотребно, а по коледа дори двойно повече изпитваме такава нужда.

една статия днес описа това, което си мислех напоследък, щурайки се в детските магазини, опитвайки се да намеря средния път между бледорозовото и яркорозовото или по-точно между добрия подарък и вкарването на детето в ненужното „искам много (и веднага)“. а и мрънкането на децата като фактор в до 40% от случаите да се купи (безсмислена) играчка е маркетингов инструмент, който повечето от нас усещат доста силно.

всъщност наистина, от колко много имаш нужда? аскетизмът ми е чужд, само да предупредя. но между хедонизма и претрупването с вещи има голяма разлика.

дейвид кейн е прав да говори, че осемчасовия работен ден ни кара да фокусираме живота си във вечерите и уикендите, което пък от своя страна води до харчене на пари за забавления, които не са евтини като разходка, четене или медитиране, които се случват по-лесно през деня. но за съжаление в огромната част от случаите или работиш много и имаш пари, които харчиш по безумни причини или не работиш и нямаш пари (което пак не е сделка).