малко автори са толкова смислено откровени, колкото ървин ялом. тази година издателство хермес издаде книгата му палач на любовта, която събира разкази, представящи случаите на неговите пациенти. впечатлена съм от дълбочината и честността на размислите му. тази книга е задължителна за психотерапевти и добро четиво за хора, които искат да работят с психотерапевт, но се чудят дали това е за тях.

без да се превзема, ървин ялом говори за притесненията и страховете си; за причините, които го водят към едно или друго решение – да, трябва да си уверен човек, за да не ти пречи да споделяш и да търсиш своя път към доброто на клиентите си.

една от многото фрази, която ми остана в съзнанието е неговата теория, че е тревожно осъзнаването, че реалността е илюзия, „или в най-добрия случай – обобщена и усреднена версия на възприятията на участниците, постигната посредством консенсус между тях“. във фейсбук профила ми за тази фраза се споделиха различни мнения, включително и че реалността сама по себе си, че е илюзия не е тревожно, а успокояващо. животът в различни светове, който водим всички ние води до едно проблемно съществуване.