в софия има много поезия и тук не говоря само за някои улички, които харесвам като шишман или прогресивно и зловещо пропадащия район около женски пазар, в който има красота и бившо великолепие…

едно от любимите ми стихотворения е на бул. стамболийски, фасадата на 30 училище и винаги се зачитам в него, въпреки че (признавам) липсата на запетайки мъничко ме дразни.

публикувам го с малко линкове в него, за по-голямо представа защо е кацнало така в софия и обяснение кой е чеслав милош…
преводачът николай кънчев няма нищо общо с тв водещия ники кънчев (който също е николай), отбелязвам още сега.

чеслав милош

това, което бе голямо
на александър и ола ват

това, което бе голямо стана малко
всичките царства като калай са потъмнели

това, което ме погубваше, не ме погубва вече
и небесните земи блестят по своя път

край реката съм излегнат сред тревата
и дете от някога, аз пускам книжни лодки

монтгерон 1959
превод николай кънчев

алтернативен превод
алтернативен превод