времето тече бавно следобед на вилата…
червеният часовник лениво тиктака, а до него шишарката, която боядисах преди три лета с червена акрилна боя, се е сгушила до варосаната стена.
бурканчетата с пипер и сол чакат да дойде вечерята, за да бъдат изнесени навън в кофичката от свещ, да гледат залеза и слушат разговорите ни…