днес вечерта ще сложа житото за покълване.

начинът, по който го правя е най-простия, който знам и според моите разбирания е нежен, с любов и естествен. 

използвам от малките гювечетата (като за сирене по шопски). слагам 10тина пълни супени лъжици предварително измито жито, поливам с хладка, не студена и не гореща вода – температурата си представям че е тази на дъжда, който пада в земята. 

покривам житото с 1 пръст отгоре вода и затварям капака.

така все едно е в земята, на тъмно и с температурата на околния въздух – държа го близко до мивката, за да ми е лесно за миене, но не е на топло.

това се случва вечерта в понеделника, ако започвам режима в сряда.

сутринта във вторник ще сменя водата, на обяд ако имам възможност отново
или като се прибера и след това, късно вечерта. 

сутринта в сряда ще има малки кълнове и житото ще става за ядене (по същия начин може да се прави и с лимеца, но той покълва, доколкото знам бързо и затова се слага сутринта във вторник).

има един друг вариант, който се използва от хора, които познавам. вечерта във вторник слагат 100 грама жито или лимец в термос и го заливат с вряла или много гореща вода и така омеква.

аз предпочитам покълването, защото кълна тръгва естествено, във водна среда, без насилието на горещината и спарването. 

не съм много във форма и нямам предишния хъс. снощи вечерях с цвекло, а то не ми се отразява добре, когато е в по-голямо количество – имам метален вкус в устата и дори йогата не успя да ме вдигне днес сутринта