не съм карала по-труден житен режим от този

по време на първия, който направих миналата година януари/февруари(отново голям, масов), летях буквално, не стъпвах по земята

вторият (септември) го направих на инат втората половина, но го направих

но сега много за чистене ми се е насъбрало 
голям детокс, голямо главоболие

главата ме боля адски ден втори (четвъртък), в събота ми беше бла, а в неделя сутрин станах с една мисъл – да си легна отново, което и направих

мислите да се откажа минаваха с натрапчива упоритост и не ми беше далеч от ума 
изведнъж се сетих за един опит, в който участвах с мартин и деница, в който по време на физическа активност викакнах (другият отбор беше на път да ни победи): „вие някога отказвали ли сте се?“ и в лицата им видях отговора: „НЕЕЕЕЕЕЕЕ, ние никога не се отказваме“

това беше момента, в който реших, че няма да се откажа и дори, на петия ден, хапнах малко жито за пръв път от първия ден

когато си на житен режим започваш да забелязваш много храна около себе си.
снощи започнах да си водя списък какво ще изям, след като свърши режима
такаа
един шоколадов кроасан
филия фъстъчено масло с конфитюр (никога не съм яла тази толкова популярна американска закуска, а беше обяснена в книгата дора тръгва на пикник от серията за дора откривателката, която чета вечер на дъщеря ми)
две филийки с масло (едната поръсена със самардала)
ще отида в старбъкс за етиопско кафе
….