майчината не-любов
най-трудното нещо на земята е да кажеш нещо лошо за майка си.
майката означава живот. майката означава самият теб вътре в теб.
същината ти.
майката е твоето друго аз, от което си се отделил, но което остава завинаги с теб. само отделянето от мама и разбирането кое си ти, кое е тя с нейните грешки и любов прави живота ни пълен с уважение към най-важната жена в живота ни…
преди няколко месеца анна радченко направи тези снимки, които бяха публикувани на няколко места и отразват майчината любов в нейната „не-форма“.
това ми напомни за книгата на анатолий некрасов оковите на майчината любов, която помага за прошката и разбирането на слабостите на майките.
майките ни дават стабилноста в живота, онзи център, който ни помага да оцелеем, когато всичко върви наопаки. но майките ни, дълбоко в себе си, също са деца, чиито майки може да не са успели да им дадат увереност, щастие и любов. затова от дете на дете, от майка на майка понякога вървят страхове и така се раждат чудовищата вътре в нас… но винаги има липса на най-важното. любов. към. самия. себе. си. и не-вяра в доброто си.
майки, които опаковат децата си в грижи, спирайки играта и синините по колената, блокирайки възможноста да порастнеш, плачейки, разбирайки колко различни може да са хората около теб…
майки, които ги е толкова страх от света, че не дават възможност на децата си да усетят доброто от него. не им дават силите да отидат и да се усмихнат на някого, защото може да ги нарани, дори не им оставят да се опитат, а само стоят на растояние…
деца, които толкова много ги плашат, какво е добро и какво лошо, че те престават да правят каквото и да било извън рамките на усмирителните си ризи, защото иначе ще бъдат „ненормални“
има и майки, които отглеждат дъщери – девствени и непорочни, а не бягащи с вълци жени, които да обичат и почитат своята сексуалност и женственост. често пъти тези майки са сексуални, но не женствено, а по задължение, като секс-кукли, които знаят къде да пипнат. тези майки не обичат секса, а ги е срам и страх от него и за да предпазят децата си от личните си неприятни усещания към него….
майки, които правят от децата си кукли на конци, защото така им е лесно да ги контролират.
има и майки, които в децата си виждат своето неосъществено аз и ги мачкат, месят, пекат, искайки това да станат други хора, а не да се опитат да разберат това, което детето иска. това ми се струва много характерно за нашите географски ширини, не само за руските…
затова има майки, които отглеждат не деца, а слуги, които да им отговарят, че са най-добрите на земята и които ползват вместо огледалцето на злата кралица.
майки, които искат да задържат децата до себе си, а не да ги пуснат да полетят…
майки, които могат да усетят, че някой ги слуша и обича само когато се страхуват от тях…
и оковават децата си около себе си, не им дават възможност да харесат никой друг, защото се безпокоят, че децата никога няма да се върнат при тях… 
Оставете коментар