няма да е лъжа, че повечето хора искаме да сме харесвани и правим всичко възможно това да се случи. 
понякога няма смисъл, но желанието за одобрение е във всеки от нас. постепенно обаче идва един момент, в който започваш да се радваш на особеното удоволствие, че не те харесват хора, които и ти не харесваш… 
тогава сякаш поглеждаш голямата схема отгоре, а признаването на това удоволствие, въпреки вътрешния си стремеж да се харесваш, ти дава удовлетворение, че всичко е по местата си….