.Родителите живеят своите собствени травми. Те са опитвали през целия си живот и са се провалили; сега искат да живеят чрез детето. И така започват да превръщат детето в невротик, сега те започват да учат детето. Това е живот на чужд гръб. Те са се провалили; сега знаят, че смъртта идва, техните дни са свършени сега, те губят надежда. И нова надежда се появява, те могат да живеят чрез детето. Ако не са били съвършени, поне техните деца могат да бъдат съвършени. И хората казват, че дървото се познава по плодовете: щом децата са съвършени тогава родителите сигурно са били съвършени. Ето как цялата невроза продължава, от едно поколение към друго.

Родителите непрестанно се опитват да подобрят детето във всички отношения. И всичко което успяват да направят е да направят детето да се чувства осъдено такова каквото е. Те правят невъзможно за детето да обича себе си, да уважава себе си. И веднъж щом любовта и уважението към себе са изгубени, човек е изгубен. Светът страда толкова много – от лудост, всички видове на умствени болести, физически болести. И деветдесет и девет процента от причините на всички тези проблеми в ума-тялото идват от този подход, от това, че детето трябва да е съвършено…