Пътят непоет//Робърт Фрост
Пътят непоет
от Робърт Фрост
Два пътя разделят се в жълтата гора
и съжалявам, че не мога да тръгна и по двата,
аз съм сам, и колкото и да стоя,
и взирам се, колкото далеч аз мога,
за видя какво има след храсталака
поемам по втория, така реших,
и може би първият да беше по-удобен,
защото избрания от мен бе обрасъл, неутъпкан,
макар че двата водеха
в едно и също място,
те двата утрото пред мен лежаха,
с листа, без стъпки минали по тях,
оставили следи черни!
О, запазвам първият ден различен!
Все пак знаейки, че пътят води пак до път
Аз чудех се дали трябва да се връщам тук отново
Ще казвам аз със въздишка,
някъде в годините, които идват
Два пътя разделят се в гора – и аз –
– поех аз по този, който беше по-малко извървян,
и това направи всичко не такова, каквото беше досега.
–––––-
„Поезията е това, което се губи при превода“ е казал Робър Фрост и заради това този превод няма никакви, ама никакви претенции да е нещо повече от рефлексия на написаното от него. Който се вдъхнови да го преведе от себе си по друг начин, да го сложи в коментари, ще е интересно.
––––––
Връзката с психотерапията?
Обичам това стихотворение, защото говори за най-важните избори, които правим – тези, от които ни е страх. Темата за Пътя непоет се появява на много места, свързани с размислите за житейските ни избори, но ще спомена два – в Уейн Дайъровата книга Вашите слаби места и префразирана в заглавието Пътят, по-малко пропътуван при Морган Скот Пек (на български проведено като Изкуството да бъдеш Бог).
––––––
Още за Робърт Фрост
Стихотворения и биография на български
Цитати от Робърт Фрост, „Любовта е неустоимо желание да бъдеш неустоимо желан”, за да предизвикам вниманието ви
Създаването на Road Not Taken и литературен анализ
Оставете коментар